Очерк за една приказка, която се превърна в хорър

[BG-BateGoyko]

Колко от вас помнят мачовете на националите в периода от 94 до края на квалификациите за световното във Франция през 1998 г.? Лудата кинолента се завърта от онази странна, но ужасно емоционална лента на зеленият килим на Парк де Пренс, спира се на лудото американско лято, преминава през квалификациите за ЕВРО 96 и се изчерпва някъде след края на квалификациите за мондиала във Франция прец 98 г. В тези години бях ученик и напълно по детски се радвахме и крещяхме с тайфата за всеки от тези паметни мачове, прегръщахме се и си мечтаехме да станем футболисти и да чуем българскит химн. А после със седмици уж преигравахме тея мачове в крадинките между блоковете. Знаехме всички футболисто наизуст, даже с номерата на фланелките им. Но радостта не беше само за хлапетата. Радваха се всички обикновени българи, защото в тези кратки мигове като че ли успявахме да се почувстваме част от нещо велико, от нещо цяло и от нещо стойностно. После по мое мнение дойде чалгата. Използвам този терми обаче не просто като термин за течение в музиката, а за едно цялостно течение в нашето общество което премина като порой и отми всичко хубаво. Футболът също премина през своят преход към демокрацията и също плати своята човешка цена. Днес, а и не само днес гледах десеттина минути на националният отбор защото толкова ми издържа сърцето и нервите. Не познавам тези типове с националните екипи Не ги чувствам като част от мен и като такива, които представляват частица от мен самият. Чувам българският химн да звучи и космите по тилът ми настръхват както всеки път когато го чуя, но в онези карикатури виждам единствено онова странно излъчване на хора, които срещам в градският транспорт след приклюване на работният ден. Какво усеща и за какво си мисли човек в такъв момент, когато се прибира от работа? Ами за всичко друго, но не и за работата. Дори често пъти не мисли за нищо. Това виждам в тея момченца с герба на България на гърдите. На първо място досада, че са ги разкарали като мечки на панаир до някой чужд стадион и ги карат да тичат вместо да пообиколят местните молове. Те имат манталитета на истински професионалисти. И като истински професионалисти не си дават зор за хонорис кауза като националната идея, защото там хонорарите се измерват повече в чест и слава, а не в банкова наличност. Те идват като работиниците в една строителна фирма, разкарват торбите с цимент час и половина, вземат един душ икой от къде. Някога имах мечтата да имам шансът да облека тая фанелка. Сега бих забранил на синът си да мечтае за такива неща, защото не е редно да караш детето си да мечтае да бъде като тези. То вес пак не помни онези мъже, които ни караха да настръхваме години наред и да се гордеем че сме българи. Всичко стана толкова плоско и черно бяло в този отбор. Сякаш всеки път ми пускат от онези старите аудио касети, на които обаче е записана една единствена песен и от толкова повторение дори машината е започнала да влачи. Виждам такива забравени фигури като Илиян Стоянов, Захари Сираков които ме карат да се чудя да не би да съм объркал мача с предаване за музеят на восъчните фигури на Мадам Тюсо. Виждам други такива като Чавдар Янков, Георги Пеев, Велизар Димитров и други разни от сорта за и се сещам за един терминмина "нероден" диамант. Това е такъв камък, който всъщност си е диамант, обаче нереализиран защото не му е достигнало нещо за да бъде истински и поради това си остава любопитна величина единствено за феновете на наукат. Виждаме и млади недоразумения като Иван Иванов, това русо дете на тоталната чалга в обществото. Виждаме и стари динозаври като Стилян Петров и Марто Петров, които имат идея какво е да си мъж, но сами знаят че нямат сили да вървят серщу потопа. И не на последно място виждам един тренъор, който като някой получил тежка травма продължава да живее в своето собствено минало с една вече позабравена приказка, без да осъзнава че това представление вече е свалено от публиката и тя симпатизира на други актъори. А в същото време такива играчи, които в момента правят фурор и на които всички симпатизираме - защитниците Иво Иванов, Минев, халфът Младенов, новата звезда на Казерслаутерн, проблясъците на Иса, а може би и куп други млади таланти за които дори не сме чували заради нашествието на италианци и холандци, чи които чакат да бъдат повикани. Може би това е правилният път. Да се довериш на някой, който може и да няма опит но има все още чувство за национална принадлежност неопетнена от парите. Да усещах дух, и да не мислиш за резултата. Защото сега хем няма дух, хем резултатът го показва. Лоран Блан си позволи да разпусне цял отбор от милионни звезди. Кога господин Стоилоов ще има куража да превърне отново националният отбор от бюро по труда в приказка? Ако не може, то нека подаде оставка. Всички ще я приемем без проблем. И кой зна! МОже в бъдеще децата отново да започнат да си мечтаят да носят герба на гърдите си. И току виж това помогне и на цялото ни общество да се почувстваме част от цяло.

[Yoda]

С такава боза ще те скъсат даже на изпит в техникум по журналистика ... Всъщност това не биха го публикували даже в стенвестника на старческия дом...... Всъщност , даже ще повикат учителката ти от 3-ти клас за да я разстрелят публично .

[Могилката]

Тури му малко параграфи де ...
Ако някой го е прочел да го синтезира

[ros]

Прекрасно... Браво приятелю. Наричам те приятелю, защото явно сме били в една компания в онези дни и нощи, които описваш. И защото ако имах син (дай Боже) щях дя се замисля дали ще му разреша дори да гледа футбол. Вече се усещам, че не ми е интересно. Не ме вълнува... Бих си позволил само една корекция. Такива пичове НЕ МОЖЕШ да срещнеш в градския транспорт. Те са "друга класа". Те трамваи не ползват. Схванах метафората за чалгата покрай нас дори и в градския транспорт, но тези юнаци са една по-друга, по-надменна, по-изчанчена категория. Тези герои тичат след силиконови топки. Футболните са криви и се въртят странно. Те слушат Йо-Йо и за тях "Моя страна, моя България" е някакъв демодиран и остарял комунистически химн, като повечето дори не помнят този строй. И живеят в "Палатка"та на разкоша и себелюбието.
Да... Скучни са ми, безинтересни са ми, не им знам имената... Те не са моя, те не са българския национален отбор. И днес им отделих точно 15 мин, между вечерята и банята (обичайното ежедневие). Това означава, че не са събитие, за което си струва да стоиш гладен, да не спиш... НО ТЕ НИКОГА НЯМА ДА ГО РАЗБЕРАТ

[placidus]

Поздравления!!Споделям вижданията ти и при мен няма тръпка вече от гледането на отбора,просто няма с какво положително да ме изненадат.Дори и да се спечели някой по важен мач ще е плод на случайността.Аз изказах едно мнение,макар и не толкова пълно в темата "Какво му липсва на националния отбор"

[sl321]

Гледам Англия-Унгария и си миля.Защо ни е странно че Дебрецен е отстранил Левски?Ние сме толкова далече от унгарците че нямам думи ,въпреки че тук става въпрос за национален отбор.Реалността е много подтискаща.А Стоилов взима 50 хил лева заплата .Просто нямам думи.

[Love_]

Човече, браво за темата. Колкото хубава, толкова тъжна. За жалост това е. Въпроса е какво може ние да направим по въпроса.

[veseo]

Говорите така до първия ни по-сериозен успех, примерно класиране и минаване на групите на европейско/световно... после пак ще заебете футбола и ще станете "фенове" на спорта, в който сме силни сега. Точно затова се дразня колко новоизвъдили се "фенове" на волейбола има, покрай тва че имаме силно поколение и като спрем да сме сред най-силните в света ще забравите волейбола и ще станете кърлинг маниаци...

[миле гърбавия]

Недоразумението национален отбор по футбол е функция на Ст.Стоилов,той пък на БФС ,то пък на мафиотската ни държава! А кажете, че не е вярно!

[veseo]

Недоразумението национален отбор по футбол е функция на Ст.Стоилов,той пък на БФС ,то пък на мафиотската ни държава! А кажете, че не е вярно!

Не е вярно. Преди тва беше на Тройчо Шесторкин и Пламен Морков. Проблем?