Мнениеот DanailG » 09 окт 2020 11:47
Отново ще ти кажа, че с антифутбол можеш евентуално да не изпаднеш в шампионат, където сезона е дълъг и мачовете са много. В мачове от квалификации, или подобни баражи в повече от един мач това е безсмислено и неефективно, защото трябва да разчиташ на 11 човека да имат едновременно ден в поредица от срещи, докато противниковите 11 съответно да нямат, за да може ти да си вкараш положенията, а те не. И това отновно повтарям в поредни срещи. Предполагам си достатъчно интелигентен сам да прецениш, че шанса това да се случи е под минимума, че да разчиташ това да те класира на европейско първенство. И оправданието ти за Дерменджиев, че с това разполага и поради тази причина е притиснат да играе по този начин също не отговаря на истината, защото унгарските футболисти не са с класи над нашите, че да могат да играят съвременното 3-5-2, което започна да се практикува от близкото минало в Европа. Тук е ролята на треньора как да нареди своите футболисти според възгледите и класата,с която разполага. Е, мисля, че добре виждаме тази на българския наставник, който фактически на хартия не промени по никакъв начин облика и стила на този отбор след назначението си. Реално бе все тая дали ще играем с Дерменджиев, Хубчев, Балъков или който там от бившите се сетиш.
Няколко думи ще ти кажа и за Унгария, защото успеха им според теб се дължи на шанса, нашия малшанс и съдията. А аз ще ти отговора, че успеха им се дължи на техния треньор и на тях самите. Защото за разлика от нашия чичка, италианеца бе разучил перфектно нашия национален отбор, и проведе мача си по правилния начин. Не се притесни от важността на двубоя и от това, че на отбора му бе отредено да гостува, и не промени своето 3-5-2 в по-дефанзивна схема, а пое евентуалния риск с повече офанзивни футболисти от първата минута, знаеки слабото звено на нашия отбор-защитата. Отбора им цял мач бе изнесен напред с висока защитна линия като двамата им нападатели, подпомагани поне от два от халфовете пресираха всеки опит за изнасяне на топката от нашия вратар и защитник, като в много от случаите си връщаха веднага топката и създаваха поредната атака. Тази преса и този начин на игра носи със себе си и своите рискове, и това се виждаше с дупките, които оставяха в централния кръг между унгарските играчи. Нещо, което е всеизвестно, но това трябва да е е начина ти на игра, когато играеш срещу по-слаби и затворени отбори. Нещо, което ние в България не сме свикнали да виждаме от нашите отбори, въпреки, че мачовете у нас в доста случаи са сходни. Защото родните треньори не са свикнали да менят тактиките си спрямо противника и редовно срещу по нискоразредни отбори излизат с един нападател и губят по някой път всичките минути да отбележат гол. За това ще го кажа може би за трети път, че унгарския отбор излезна да спечели срещата и го направи със самочувствие и класа. Защото в случая няма никакво значение дали щеше да стане 1-1 или 2-2. Когато ти владееш иниациативата в мача и надиграваш тактически своя противник ще вкараш повече от него и в крайна сметка ще спечелиш.
) и не пусна за пореден път Митко Илиев, но пък бездарник като Галин е на първа линия. Напълно ми е безразлично поръчки ли изпълнява, или просто е некадърен, всъщност би ме учудило при него, ако не е съчетание от двете. В трети пореден мач да допуснеш еднакъв (не идентичен) гол и да ругаеш против съдбата, това е възможно само в БГ.