Защо не сме имали успехи в миналото с националния отбор ?

Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, Madridist

Потребителски аватар
Drunken_Master
Мнения: 19609
Регистриран на: 30 май 2012 15:50
Местоположение: TD Garden
Контакти:

Защо не сме имали успехи в миналото с националния отбор ?

Мнениеот Drunken_Master » 05 юли 2019 16:40

Георги Аспарухов, Никола Котков, Атанас Михайлов, Димитър Якимов, Петър Жеков, Павел Панов, Тодор Диев и т.н...
Всички по-възрастни футболни запалянковци говорят с истинско възхищение за тях. Обясняват, как сегашните национали могат единствено, да им лъскат обувките...
Обясняват, как едно време са слагали фланелката на клубният и националният отбор не на тялото, а на сърцето си, понеже се раздавали винаги на 101% на терена.
Преди падането на социалистическия режим сме имали множество успехи на клубно ниво, като победата на ЦСКА над Ливърпул през 1982-ра и т.н.
В същото време, обаче защо се получава така, че повече от тридесет-четиридесет години националния ни отбор трябва да чака за една победа на световно първенство ?
Помня едно изказване на Митата Якимов в "Пред Банята", че поради разни малоумни треньорски глупости на футболистите от националния ни отбор (изключително силен между другото) било забранявано, да се пие вода по време на Световното първенство в Чили през 1962-ра. И той общо-взето открито си обвиняваше тогавашните ръководители на БФФ.
Какви са според вас причините националния ни отбор, да не може, да постигне големи успехи на световен форум ? Нека по-възрастните, да кажат...
Изображение
ivan56 написа:Когато се говори за Украйна удобно винаги се слага период около 17-18 век, украинци по тези места е имало още от 10 в. Историята им е доста сходна с нашата, дълги периоди са били под шапката на някой, но това не значи, че няма такава държава.

НЕдебил!

Потребителски аватар
ivan56
Мнения: 10771
Регистриран на: 02 май 2012 11:08
Местоположение: Бургас
Контакти:

Re: Защо не сме имали успехи в миналото с националния отбор ?

Мнениеот ivan56 » 05 юли 2019 16:57

Само ника ми е от по възрастните :lol: ама ще кажа моето мнение.
Явно не сме били толкова добри за да постигнем победа на световни финали.
Комунистическа пропаганда, носталгия по миналото, младите години, нямали са пряко наблюдение над другите отбори и са си мислили, че ние сме мега класа.
Така си обяснявам приказките на по старите фенове, колко сме били силни.
Само ние от соц блока, нямаме клубно отличие от соц. блока.
Извода е, че каквито сме били едно време, същите сме и сега. С едно избухване в САЩ.
Тука вече е с тризнаци Сиса :lol:
Drunken_Master написа:
SSS написа:Ти сам натъртваше,че си адски сериозния човек с тризнаци и си управител на гурме ресторан

това е от един друг форум,момчето тръгва да звъни на бившето ми работно място "за да докаже нещо"...

Потребителски аватар
Captain Stottlemeyer
Мнения: 9979
Регистриран на: 02 окт 2009 16:25

Re: Защо не сме имали успехи в миналото с националния отбор ?

Мнениеот Captain Stottlemeyer » 05 юли 2019 17:37

Гледам мачове на нашия национален отбор по футбол вече повече от половин век. По мое скромно мнение отборът за СП 1970 в Мексико не беше в никакъв случай по-слаб от състава в САЩ през 1994 година. Мисля, че тази статия (с написаното в нея с малки забележки съм напълно съгласен) ще даде някакъв отговор на въпроса, поставен със заглавието на темата:
"Световното първенство през 1970 г. в Мексико е едно от най-горчивите разочарования не само в историята на нашия футбол, но и на българския спорт изобщо. Парадоксалното е, че ключова роля за този крах изиграват не спортно-технически грешки, несправедливи съдии или лошият късмет, а огромната амбиция на държавата за успех и илюзията, че с контрол на отбора и подготовката му до най-малките детайли добрите резултати ще бъдат гарантирани.
Мечтан състав, мечтан жребий
Мексиканският мондиал през 1970 г. бележи третото участие на България във финален турнир на световното първенство и за разлика от предишните два дава сериозни надежди за успех. Страната разполага с изключителен отбор, в който се застъпват две велики генерации футболисти.
Селекционерът д-р Стефан Божков има лукса да избира измежду колоси като Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Христо Бонев, Петър Жеков, Димитър Пенев, Александър Шаламанов, Симеон Симеонов. Без никакво преувеличение може да се твърди, че в отбора няма слаб пост. Голямата цел, поставена пред този състав на мечтите, е да запише първа победа на световно и да прескочи предварителната група, класирайки се сред най-добрите 8 (по онова време във финалния турнир участват 16 тима, разделени в 4 групи, като първите два от всяка продължават на четвъртфиналите – б.р.). България минава уверено през квалификациите, допускайки една-единствена загуба в група с Холандия, Полша и Люксембург, и безапелационно заема първото място. За разлика от предишните участия този път и шансът, изглежда, е на наша страна. При жребия попадаме в изключително приемлива група заедно с Перу, Мароко и водача ФРГ. От самото начало е ясно, че всичко ще се реши в първия мач с перуанците. Според предварителните разчети победата на 90% ни гарантира класиране напред, доколкото успехът срещу Мароко се приема за сигурен.
Заради всичко това не е изненада, че обществените очаквания са огромни. За разлика от предишните ни две участия през 1962 и 1966 г. властта следи много отблизо подготовката. Опасенията са, че евентуален неуспех в Мексико ще рефлектира върху авторитета й.
Накратко казано, всички искат да помогнат. Уви, както често се случва, пътят към ада е постлан с добри намерения. Ентусиазмът достига такива нива, че дори съблюдаващият строги норми социалистически периодичен печат се поддава на еуфорията. Вестник „Отечествен фронт“ решава да си играе на пряка демокрация и прави нещо безпрецедентно – обръща се към читателите си с анкета „Кой да влезе в отбора за Мексико?“.
Институционализирането на подобни дебати създава напрежение в съблекалнята и поставя треньора под допълнителен натиск, но това е по-малката беда.
Със ски към жегите в Мексико
През февруари 1970 г. Българската федерация по футбол праща националите на турне. Отборът пътува до Мексико, където се запознава с условията на място и играе две контроли с домакините. И ако последното е напълно в реда нещата, идеята за още два спаринга с Перу, при вече изтеглен жребий, е доста странна. Срещите се играят в Лима. В първата нашите печелят с 3:1, обръщайки резултата. Във втората обаче обрата правят перуанците. В рамките на 7 минути в самия край на мача те ни вкарват три гола, побеждавайки с 5:3. Дребничкият индианец Уго Сотил с лице на сатана ни нанизва общо четири попадения за 180 минути. Той тепърва ще се превърне в кошмар за защитата ни.
Същинската част на подготовката започва през май. Към отбора са прикрепени група физиолози и професори от БАН, които отговарят за аклиматизацията към тежките климатични и атмосферни условия в Мексико. Тяхната намеса ще се окаже решаваща. Отборът е качен на високопланинската база в Белмекен с презумпцията, че надморската височина там (2050 м) е същата, каквато ще е на световното. Но дяволът е в детайлите, защото влажността и най-вече температурите на двете места са съвсем различни. Селекционерът Стефан Божков, който е лекар по образование, прекрасно разбира, че се допуска огромна грешка. Уви, този интелигентен и много заслужил за футбола ни човек е прекалено мек, за да се опълчи на началниците си. Други обаче го правят. В Белмекен е пратен и националният отбор на СССР, който също участва на световното. Но треньорът на „сборная“ Гаврил Качалин бързо се ориентира в обстановката и след три дни си тръгва заедно с футболистите. През това време в планината започва да вали сняг и нашите тренират със ски за жегите на мондиала.
В интерес на истината има хора, които опитват да се противопоставят на ширещото се безумие. Централният нападател Петър Жеков познава отлично климата в Мексико, където преди две години е спечелил сребърен медал с олимпийската формация на България. Той предупреждава Божков и съотборниците си какво ги чака. В състава има и други футболисти, участвали на олимпиадата през 1968 г., но никой не ги слуша.
Воден режим и тежки тренировки
Най-опустошителните идиотщини обаче са извършени на място след пристигането на световното. Някой от членовете на научния екип стига до гениалната идея, че теглото на футболистите може да бъде контролирано чрез ограничаване на количеството вода, което те приемат. В Мексико това може да стане много лесно. Причината е, че водата от водопровода почти не става за пиене. В нея има вируси, които причиняват жестоко стомашно-чревно разстройство, известно като „отмъщението на Монтесума“. Местните са развили естествен имунитет към тях, но за чужденците единственият изход е да използват бутилирана вода и безалкохолни напитки. А в българския лагер те се държат под ключ и се раздават по списък. Дажбата е една малка бутилчица на обед и една вечер.
Последният пирон в ковчега са двуразовите тренировки. Никой от европейските отбори не се подлага на подобно самоубийство, дори пословичните с тежките си натоварвания германци. И тъй като те са в един хотел с българите, нашите с невярващи очи гледат как Бундестимът разгрява само за тонус по 30-40 минути на ден.
На книга футболистите са в отлично функционално състояние, но на практика те имат сили само за едно полувреме. Това се усеща още в контролите с местни клубове. Десният защитник Александър Шаламанов свидетелства: „Няколко дни преди началото на финалите се срещнахме с местен клубен отбор от Леон. В първите 20-25 минути бяхме неудържими.
Лично аз чувствах, че имам енергия за двама души. Но колкото повече се приближавахме към края на полувремето, толкова повече губех сили. През втората част се молех съдията да свири час по-скоро края. В отделни моменти не можех да замахна, камо ли да отправя шут.“
Мачът с Перу
България е на тяхна страна. В десетата минута след майсторско изпълнение на триходово заучено положение Дерменджиев открива резултата. Той остава непроменен до края на полувремето, а пет минути след почивката Христо Бонев удвоява аванса ни. В ответната атака обаче Шаламанов изпуска Галярдо и той връща един гол за съперника. И точно тогава треньорът на „инките“ Диди прави смяна, вкарвайки в игра Сотил. Това е краят. Нашите нямат сили дори да ходят, а жилавите перуанци начело със Сотил се развихрят. Чумпитас изравнява, а Кубиляс ни довършва за 3:2.
„Треньорът“ Борис Велчев
Загубата напълно срива тима. Отговорните фактори в София обаче не могат да се примирят и влизат в ролята на треньори. Заместник-председателят на Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) Георги Георгиев изпраща телеграма до отбора с директни указания как да се играе в следващата среща с ФРГ. Лайтмотивът е масирани атаки. Всъщност автор на телеграмната тактика е Борис Велчев - член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. По онова време Велчев е вторият човек в държавата след Тодор Живков. Именно той изготвя текста с наставленията преди мача с германците, както впоследствие признава в мемоарите председателят на БСФ Трендафил Мартински. Уви, хората от ЦК не проумяват факта, че със заповеди няма как да бъде възкресен мъртвец. Отборът е рухнал окончателно. Последвалите резултати го доказват. Губим от германците с 2:5 и накрая слагаме точка на разочарованието с последния горчив хап - 1:1 с Мароко. И в двата мача се държим до почивката и повеждаме в резултата, но след това се сриваме. Което е напълно логично с две бутилки вода на ден - толкова.
Провалът в Мексико се превръща в държавен проблем. Два дни след последния мач от групата срещу Мароко в официоза на БКП „Работническо дело“ излиза унищожителна уводна статия под заглавие
„Докога ще се търпят недъзите на българския футбол?“ Тя не е подписана, но за всички е ясно, че е поръчана от първия човек в пирамидата на властта - Тодор Живков. Следва наказателна акция надолу по веригата.
Естествено, първата „жертва“ е националният селекционер Стефан Божков. След него е отстранен и шефът на футболната федерация Недялко Донски, който се е задържал на поста цели 10 години. Партийната метла не подминава и футболистите. Като начало при връщането им в страната те са подложени на жестока митническа проверка, включваща пълен личен обиск, в това число и събличане на всички дрехи. Официално санкции не са налагани, но негласно в отбора е проведена масова чистка. Половината титуляри на световното никога повече не играят за България. В черния списък попадат Димитър Якимов, Александър Шаламанов, Борис Гаганелов, Георги Попов-Тумби и Георги Аспарухов, който загива при автомобилна катастрофа година по-късно. Нито един от тях не е по-възрастен от 28 години, когато е зачеркнат за националния отбор."

http://epicenter.bg/article/archive/60756/8/16

П.П. За протокола: Отборите на Полша и Холандия, които елиминираме по пътя за Мексико, само 4 години по-късно на СП 1974 година в Германия заемат съответно трето и второ място... 8-)
"Има една страна България и в тази страна България има един отбор „Левски”. В този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!" Георги АСПАРУХОВ

Потребителски аватар
galin56
Мнения: 2510
Регистриран на: 01 мар 2010 15:52
Местоположение: Ботевград
Контакти:

Re: Защо не сме имали успехи в миналото с националния отбор ?

Мнениеот galin56 » 05 юли 2019 18:50

Ми ние никога не сме имали национален отбор водещ в Европа. Имаме кажи речи два силни периода в историята. Първия е през 60-те до началото на 70-те където се класираме редовно на световни първенства и имаме добро представяне и на европейските. Тогава формата не е като сегашния и са се класирали и е имало доста по-малко и по-силни отбори. Добър отбор сме имали този период, даже имаха някакви медали от олимпиади, но не сме били и супер сила. Останалото време сме си слаби и единствено още втория ни период малко живваме. Така нареченото златно поколоение от 94-та до 98ма ни класира на две световни и едно европейско, като освен пробива в САЩ другите 2 участия приключват в групите - нищо особено. На европейското малко по-добре - 4 точки, на световното в Франция - сме пълна скръб.
Последното ни участие на евро 2006 Португалия - по-добре да не бяхме се класирали, биха ни на тупан и завършихме последни от всички отбори на турнира с 3 загуби и може би с най-слабия показател за всички времена в груповата фаза.
Общо взето ако имаш предвид успехи - четвърт финали и нагоре - никога не сме имали.
А по всичко личи че няма и да имаме, поне още 20 години.
Единствения ни успех в САЩ е изключение, и е сдоста спортно щастие в комбинация с добър отбор. Но щастието им го нямаше в другите им участия и се вижда че и с тях нямахме фурори.

Потребителски аватар
Drunken_Master
Мнения: 19609
Регистриран на: 30 май 2012 15:50
Местоположение: TD Garden
Контакти:

Пеневата чета

Мнениеот Drunken_Master » 05 юли 2019 20:47

Не е имало европейско първенство през 2006-та, а през 2004-та, когато се класирахме в една група с Дания (0:2), Швеция (0:5) и Италия (1:2). Честно казано самото ни класиране на европейски форум си беше своеобразен успех за такава малка и бедна държава като нашата. Макар, че Белгия (въпреки, че числено ни превъзхождат) не са кой знае, колко голяма държава, но знаем каква футболна сила са те...
Между другото няколко години по-рано, когато ни водеше Стойчо Младенов и изгряваше аурата на Бербатов бяхме изключително близо до класиране на световното първенство през 2002-ра, но ако не се лъжа ни трябваше точка от последните два мача срещу Дания (0:2) и Чехия (0:6). За съжаление се издънихме грандиозно в кулминацията на групата. Но пък чехите имаха еб*хти състава тогава... Недвед следващата година щеше да вземе Златната топка.
А през 1998-ма Пеневата чета вече беше поостаряла, Камата вече беше напуснал Барселона, заради скандалите с Ван Гаал, който го мъчеше като ляв бек. Пикът на повечето момчета от онова златно поколение беше поотминал.
През 1996-та май съдиите ни закопават. Нека батковците да кажат, че съм бил на пет години тогава...
Изображение
ivan56 написа:Когато се говори за Украйна удобно винаги се слага период около 17-18 век, украинци по тези места е имало още от 10 в. Историята им е доста сходна с нашата, дълги периоди са били под шапката на някой, но това не значи, че няма такава държава.

НЕдебил!

kiril.a.d
Мнения: 2537
Регистриран на: 21 юли 2015 23:04
Контакти:

Re: Защо не сме имали успехи в миналото с националния отбор ?

Мнениеот kiril.a.d » 05 юли 2019 21:24

Извинявай, "пияния майстор", върви се класирай на СП с 16 финалиста, пък после ми говори за неуспехи...А днес колко? - и пак не можем да се класираме, нито ще се класираме при 48 отбора за СП!!!
Помня какво се случи, 1970 г на СП...Е, какво да правиш, като нашите не видели проститутки и то перуанки ;)....и силите им стигнаха до 2:0 и едно полувреме, ама второто, 2:3...и после, отчаянието от това, с Мароко - 1:1 и свръхсилите им мач с ГФР 1:5! - при 1:1 и единствената изява на Паро Никодимов като национал...
Та перуанките ги провалиха тогава, а не водата!!!
А днес, какво ги проваля?...няма как да стигнат до перуанки, следователно ги проваля водата!!! :lol: :lol: :lol:
Понеже се видя че не можем да станем французи, махам Марсилезата. В Ориента си е по-добре, нали?

Потребителски аватар
Drunken_Master
Мнения: 19609
Регистриран на: 30 май 2012 15:50
Местоположение: TD Garden
Контакти:

Re: Защо не сме имали успехи в миналото с националния отбор ?

Мнениеот Drunken_Master » 05 юли 2019 21:57

kiril.a.d написа:Извинявай, "пияния майстор", върви се класирай на СП с 16 финалиста, пък после ми говори за неуспехи...

Пич, по-спокойно само, че ще спукаш някой кръвоносен съд...
Попитах най-сериозно, кои са причините, да разполагаме с такива класни футболисти, а в същото време да нямаме тридесет години победа на световно първенство...
ivan56 написа:Когато се говори за Украйна удобно винаги се слага период около 17-18 век, украинци по тези места е имало още от 10 в. Историята им е доста сходна с нашата, дълги периоди са били под шапката на някой, но това не значи, че няма такава държава.

НЕдебил!

Потребителски аватар
dindan
Мнения: 3105
Регистриран на: 22 авг 2008 17:50
Контакти:

Re: Защо не сме имали успехи в миналото с националния отбор ?

Мнениеот dindan » 05 юли 2019 22:58

Аз си мисля,че на световното през 1986-а също имахме добър отбор.
Това ми е първото световно което изгледах изцяло,гледах и 1982-а в Испания но помня много малко.
Е тогава стартирахме с 1:1 със световния шампион Италия с гол на Наско Сираков,след това в един голям дъж едвам направихме 1:1 с Ю. Корея и после загубихме до колкото си спомням от Аржентина (бъдещия световен шампион)
И тогава за първи път се класирахме на осминафинал,но за жалост срещаме Мексико (домакините) и ни разбиха с 2:0 с великолепен гол на Негрете,старнична ножица.
Е това е от мен,мисля,че и тогава имахме добър отбор,със Боби Михайлов,Ради Здравков,Стойчо Младенов,Пламен Гетов,Пламен Марков,Наско Сиракови много други.
ЧОВЕШКИЯТ УМ Е ОГРАНИЧЕН,ГЛУПОСТТА НЕ Е

Podcast


Потребителски аватар
galin56
Мнения: 2510
Регистриран на: 01 мар 2010 15:52
Местоположение: Ботевград
Контакти:

Re: Пеневата чета

Мнениеот galin56 » 05 юли 2019 23:38

Drunken_Master написа:Не е имало европейско първенство през 2006-та, а през 2004-та, когато се класирахме в една група с Дания (0:2), Швеция (0:5) и Италия (1:2). Честно казано самото ни класиране на европейски форум си беше своеобразен успех за такава малка и бедна държава като нашата. Макар, че Белгия (въпреки, че числено ни превъзхождат) не са кой знае, колко голяма държава, но знаем каква футболна сила са те...

Честно казано, моето мнение е 100 пъти по-добре да не се бяхме класирали. За какво? Да псуват хората само и да се ядосват с Барби, Фугата и компания. Те се класираха само да ги н.а.ебт анално и да запишат най-слабия резултат в групите на европейски финали в историята от който и да е тим. А по-добре да ни няма в такава класация. Като са некадърни - у дом, не там.

ПП:Нещо като Левски в ШЛ 2006. Кеф кога се класираха(включително и аз). Ама там се усраа до ушите, че и отгоре. И повече не повториха, явно е че не са за там.
Последна промяна от galin56 на 06 юли 2019 00:16, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Captain Stottlemeyer
Мнения: 9979
Регистриран на: 02 окт 2009 16:25

Re: Пеневата чета

Мнениеот Captain Stottlemeyer » 06 юли 2019 00:16

galin56 написа:...ПП:Нещо като Левски в ШЛ 2006. Кеф кога се класираха. Ама там се усраа до ушите, че и отгоре. И повече не повториха, явно е че не са за там.

Може темата да е за живота на Плутон, но ти пак ще намериш повод да вмъкнеш в нея "Левски", ботевградско комплексарче!... :lol: Явно много, ама много мъка ти е причинил любимият отбор! :mrgreen: И понеже пишеш за ШЛ, може би десетките други български отбори, които са се класирали в групите на ШЛ (без шампионски и нешампионски потоци), са стигали най-малко до осминафинал, преодолявайки преди това в своята група шампионите на Испания, Англия и Германия... Смешник нещастен!... :lol:
"Има една страна България и в тази страна България има един отбор „Левски”. В този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!" Георги АСПАРУХОВ


Върни се в “Национален отбор”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 5 госта