"От скрина": Йън Ръш цепи устната на Боби Михайлов

[damyanov1963]

През 1983 г. изиграваме два забележителни мача с Уелс. Те са част от квалификациите за европейското първенство във Франция на следващата година. На 27 април гостуваме на "драконите" в Рексъм. Два дни по-рано обаче гръмва голям скандал, в който е замесен българският отбор. Докато селекционерът Иван Вуцов и администраторът Александър Динев се разхождат в един от магазините в центъра на града, местни полицаи задържат нападателя Иван Петров. Обвинен е в кражба на дънки. По-късно е направен обиск и в хотела на нашите, а на другия ден на голмайстора на Спартак (Варна) е спретнат публичен процес, кадри от който са показани по уелската телевизия. "Българин краде дънки в магазин", пише пък пресата. Сякаш няма оправия, докато не се намесват Иван Славков, Георги Йорданов и посланикът ни в Лондон. Година по-рано Батето е станал председател на Българския олимпийски комитет, а Йорданов е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на културата.
"Благодарение на тяхната намеса и лично на посланика Иван Петров отърва леко кожата. Но беше голям резил. Всички вестници писаха, че централният нападател на България е хванат да краде. Едва ли не цяла Европа научи за това", разказва Сашо Динев в книгата "Как покорихме Европа". Петров пък споделя: "Влязохме в магазина шестима, взехме си по един панталон, на касата общата сума излезе за четири панталона. Като напуснахме магазина стана ясно всичко… Имаше полиция. После върху мен хвърлиха вината за загубата… Футболната ни федерация ме наказа да не играя футбол за цял живот. Отидох да работя на пристанището, сам си избрах докерската професия, работих две години. Бригадата ми стана обществен гарант и наказанието ми беше опростено. После играх в Спартак (Вн), в Кипър, Черно море и в Малта".
Всъщност Иван Вуцов си има проблеми още преди полета за Албиона. Наставникът дебне като вълк "лъвовете" по време на лагерите. Този път те са настанени в хотела на ЦСКА на "Червено знаме". На вечерта преди заминаването Вуцов хваща звездата на Левски Божидар Искренов да пуши от своя любим син "Ротманс". Гиби не се трогва много, много и скоро след това се потапя в дълбините на нощна София. Нищо обаче не остава скрито-покрито от Вуйчо Ваньо, който държи здраво конско на "Радостта на народа" на зазоряване.
На терена в Рексъм нашите не успяват да превземат вратата на Невил Саутол, на когото след 12 г. Любо Пенев успява да отбележи с корем. Нашите играят добре, но възможности пропиляват Спас Джевизов и Георги Славков - Бенкса. Десетина минути преди края малко случаен гол на Джеръми Чарлс във вратата на Георги Велинов носи загуба на българите. Това се оказва последният мач на Велинов за националния тим. Тогава Джони е 25-годишен.
"Не мисля, че случаят с дънките бе някаква инсценировка. Просто местните много раздуха историята. Бе нещо дребно, а те го изкараха като някакво огромно престъпление. От мухата направиха слон, както се казва. Разбира се, че това нещо повлия на отбора ни. Най-малкото с това, че извадих Иван Петров от групата от 16 играчи. Не само от 11-те, а направо от 16-те. А аз имах намерение да го пусна да води атаката. В моите планове бе титуляр. Наложи се да прекрояваме всичко. Георги Велинов? След този мач реших да направя известно подмладяване в националния отбор. Затова започнах да пускам Михайлов и Вълов на вратата. Просто прецених, че трябва да бъде извършена някаква промяна. Срещу Уелс извадих и Динко Димитров. Той и брат му Георги бяха много добра двойка в защита, но поотделно бе различно", споделя Иван Вуцов.
На 16 ноември е време Уелс да гостува в София. Срещата е от значение и за нас, и за съперника. При успех българските футболисти придобиват шансове за класиране на финалите във Франция, a същевременно победа праща тима на Майк Ингланд на прага на Евро'84. Нека отворим една скоба и кажем няколко думи за селекционера на Уелс. Скоро след битките с България някогашният дългогодишен бранител на Тотнъм се оттегля от футбола и става управител на старчески дом. Смята се, че Ингланд взима решението да зареже треньорската професия след фаталния инцидент с легендарния мениджър Джок Стейн, на който е пряк свидетел.
Двубоят с Уелс на "Васил Левски" се играе при лошо време, заради което трибуните приличат на магазинерските рафтове от все още неслучилата се Луканова зима. Тимът на Вуцата атакува повече - трябва ни победа на всяка цена. Стойчо Младенов и Цветан Данов от Ботев (Враца) са остриетата ни, а акомпанимент им правят финтовете на Искренов. Живко Господинов, Аян Садъков и Ради Здравков държат центъра, а зад тях конците на защитата дърпа Георги Димитров. Ролята на десен бек Вуцов поверява на дебютиралия през лятото в националния отбор Наско Сираков. На Насо се пада тежката задача да го играе сянка на звездата на гостите Йън Ръш. Голмайсторът на Уелс вече си е тръгвал с наведена глава от "Васил Левски" - през 1982 г. с фланелката на Ливърпул, а сега отново ще се изниже с подвита опашка.
Нападателят обаче се държи много грубо и сипе лакти и ритници на поразия. В един момент Ръши така развърта ръце, че цепи устната на Михайлов, който брани българската врата. По-късно Боби заявява, че уелсецът е направил това нарочно. След това Ръш започва да плюе своя пазач Сираков. Нашият не му остава длъжен и двамата влизат в серия от слюнчени епизоди. Надушил какво става Вуйчо Ваньо дере гърло край тъч линията към Наско. В резултат на това се ражда една от най-култовите фрази в историята на родния футбол. "Стига си го плюл! Ритай го. Какво го плюеш", крясва треньорът и думите му отекват в рехавия сектор "А".
След нулево равенство през първата част, селекционерът търси промяна в атаката. На пейката са Руси Гочев и мездренският реализатор Емил Маринов. На терена след почивката се появява Гочев, който се превръща в герой на мача. Младенов "пързулва" по заснежения терен трима-четирима от Уелс, а след заформилото се меле топката попада у бургазлията. Следва диагонален удар в далечния ъгъл и 1:0. Около пет хиляди премръзнали фенове на "Васил Левски" приветстват попадението. До края нашите предимно се защитават, като малко след гола на мястото на Господинов влиза Сашо Борисов, чиято задача е да шутира на принципа "чистотата е здраве" и да рита стабилно по кокалчетата Ръш и другите "дракони". Последният съдийски сигнал на Дитер Паули носи две точки на България. След последвалия равен между Уелс и Югославия те ни дават шанс при победа в Сплит да се наредим сред 8-те финалисти на европейското и да приберем $1 милион за класирането. Уви, не било писано…

Ами така беше едно време...

[bobo03]

Мача с Югославия го помня. Може би един от най-драматичните мачове, които съм гледал. Имахме много силен отбор. Ех, ако Ради Здравков беше подал тогава...

[Черният козел]

Мача с Югославия го помня. Може би един от най-драматичните мачове, които съм гледал. Имахме много силен отбор. Ех, ако Ради Здравков беше подал тогава...

И аз си го спомням.Страшен мач

[LokoMaina]

Мача с Югославия го помня. Може би един от най-драматичните мачове, които съм гледал. Имахме много силен отбор. Ех, ако Ради Здравков беше подал тогава...

В последните минути всяко нападение на който и да е от противниците беше голово- сърбите ни оставяха ако можем да вкараме, а в ответната атака наште даваха възможност те да вкарат.
Е, ако Ради Здравков не беше се полакомил да бие във вратаря при 3 свободни наши нападатели, нямаше да се стигне да последната атака на сърбите, когато трябваше да върнем жеста и да оставим те да вкарат победния гол. Просто времето изтичаше...
Еми, така се играеше едно време... Романтичен футбол.
Апропо, на финалите сърбите загубиха безславно и трите си мача в групата, единия даже май с 0:5, та помня че тогава си казах: пак добре, че ние не го берем тоя срам!

[727150]

Мача с Югославия го помня. Може би един от най-драматичните мачове, които съм гледал. Имахме много силен отбор. Ех, ако Ради Здравков беше подал тогава...

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=CrdR_tMUhuY[/youtube]

[защо]

Тогава излязохме с един странен състав - нападението беше Искренов, Гочев и Стойчо Младенов, три крила. И бродирахме едни сложни комбинации, щото нямаше един голям човек отпред, който да го търсиш с идеята да се бори и да бие във вратата. Тогава бяха актуални едни такива асинхронни състави, излизаш с три леви крила и две десни свръзки и противникът се чуди кво става и кво да прави, ти също, ама нали се чудите пред техната врата... Май нямахме кой знае какви централни нападатели по това време, вярно, ама без никакъв хич не ставаше.

[damyanov1963]

Тогава излязохме с един странен състав - нападението беше Искренов, Гочев и Стойчо Младенов, три крила. И бродирахме едни сложни комбинации, щото нямаше един голям човек отпред, който да го търсиш с идеята да се бори и да бие във вратата. Тогава бяха актуални едни такива асинхронни състави, излизаш с три леви крила и две десни свръзки и противникът се чуди кво става и кво да прави, ти също, ама нали се чудите пред техната врата... Май нямахме кой знае какви централни нападатели по това време, вярно, ама без никакъв хич не ставаше.

Точно тогава имаше един Михаил Вълчев. Той Беше от Левски и вкарваше без проблеми на ЦСКА и Щутгарт. Сигурно за това не го взеха за мача с Югославия

[pepo]

Тогава излязохме с един странен състав - нападението беше Искренов, Гочев и Стойчо Младенов, три крила. И бродирахме едни сложни комбинации, щото нямаше един голям човек отпред, който да го търсиш с идеята да се бори и да бие във вратата. Тогава бяха актуални едни такива асинхронни състави, излизаш с три леви крила и две десни свръзки и противникът се чуди кво става и кво да прави, ти също, ама нали се чудите пред техната врата... Май нямахме кой знае какви централни нападатели по това време, вярно, ама без никакъв хич не ставаше.

Точно тогава имаше един Михаил Вълчев. Той Беше от Левски и вкарваше без проблеми на ЦСКА и Щутгарт. Сигурно за това не го взеха за мача с Югославия

Дамянка,мислех си до сега,че само се заяждаш,но не-откровено не те слуша главата ти

[damyanov1963]

Тогава излязохме с един странен състав - нападението беше Искренов, Гочев и Стойчо Младенов, три крила. И бродирахме едни сложни комбинации, щото нямаше един голям човек отпред, който да го търсиш с идеята да се бори и да бие във вратата. Тогава бяха актуални едни такива асинхронни състави, излизаш с три леви крила и две десни свръзки и противникът се чуди кво става и кво да прави, ти също, ама нали се чудите пред техната врата... Май нямахме кой знае какви централни нападатели по това време, вярно, ама без никакъв хич не ставаше.

Точно тогава имаше един Михаил Вълчев. Той Беше от Левски и вкарваше без проблеми на ЦСКА и Щутгарт. Сигурно за това не го взеха за мача с Югославия

Дамянка,мислех си до сега,че само се заяждаш,но не-откровено не те слуша главата ти

Защо да се заяждам бе, колега? Аз казвам истината, това, като заяждане ли ти звучи?

[pepo]

Тогава излязохме с един странен състав - нападението беше Искренов, Гочев и Стойчо Младенов, три крила. И бродирахме едни сложни комбинации, щото нямаше един голям човек отпред, който да го търсиш с идеята да се бори и да бие във вратата. Тогава бяха актуални едни такива асинхронни състави, излизаш с три леви крила и две десни свръзки и противникът се чуди кво става и кво да прави, ти също, ама нали се чудите пред техната врата... Май нямахме кой знае какви централни нападатели по това време, вярно, ама без никакъв хич не ставаше.

Точно тогава имаше един Михаил Вълчев. Той Беше от Левски и вкарваше без проблеми на ЦСКА и Щутгарт. Сигурно за това не го взеха за мача с Югославия

Дамянка,мислех си до сега,че само се заяждаш,но не-откровено не те слуша главата ти

Защо да се заяждам бе, колега? Аз казвам истината, това, като заяждане ли ти звучи?

Да,точно така ми звучи.Значи Гиби и Гочев са в отбора,а Вълчев не,според твоята "желязна логика".Вземи се кротни малко