На днешния ден преди 18 години България изиграва един от най-великите си мачове в историята. На стадион "Васил Левски" приемаме Германия в клалификация за европейското първенство в Англия. Тогава бях само на 9 , но го помня все едно съм го гледал миналия месец, помня двете дузпи които даде Пайрето , помня карамбола при третия гол когато коментатора се обърка кой точно е вкарал гола. В последствие на тези клалификации Българите за пръв се класираха на ЕП.......
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=PefME5p68qw[/youtube]
7 юни 1995
Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, Madridist
- BLUE CHAMPIONS
- Мнения: 8858
- Регистриран на: 06 авг 2010 15:32
Re: 7 юни 1995
Безпорно много драматичен мач, но аз не го пречислявам сред "най-великите мачове"
Такива бяха всичките предната година в Америка, без този срещу Нигерия, както и през 93' на Парк де Пренс 


[offtopic][wrapimg=]https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/q71/s480x480/576815_272513049560227_557336297_n.jpg[/wrapimg][/offtopic]
- Levskar_90
- Мнения: 4214
- Регистриран на: 05 авг 2009 10:40
- Местоположение: Варна
Re: 7 юни 1995
Сираков и компания бяха страхотен отбор. Дано и сега постигнем такива успехи, потенциала го имаме 

ЛЕВСКИ - ОТБОРА НА НАРОДА
Re: 7 юни 1995
Един от най-великите мачове на националния отбор побеждаваме бъдещия европейски шампион и то след обрат. Надявам се скоро да изживеем подобни моменти, а защо не и още тази година.
Фен на ЮнайтедAnalBreaker написа:Те разчитаха на съдииска подкрепа, но и с нея не можаха да се класират
- modor
- Мнения: 32331
- Регистриран на: 31 юли 2008 10:48
- Местоположение: София, Стадион "Академик"
- Контакти:
Re: 7 юни 1995
И като се сетя каква лудница беше на стадиона 

"Компромисът е краткия път към провала!" -
Станимир Стоилов.
Станимир Стоилов.
Re: 7 юни 1995
Levskar_90 написа:Сираков и компания бяха страхотен отбор. Дано и сега постигнем такива успехи, потенциала го имаме
Кой беше този Сираков??? Аааа, онзи, който в квалификациите преди САЩ'94 се беше отказал от "компанията" и като видя, че "компанията" се класира на световното реши, че трябва да се върне.
Re: 7 юни 1995
fero написа:Един от най-великите мачове на националния отбор побеждаваме бъдещия европейски шампион и то след обрат. Надявам се скоро да изживеем подобни моменти, а защо не и още тази година.
За каква класа говорим , биеш световния шампион на мондиала и след това същия бъдещ ЕШ
Re: 7 юни 1995
На този мач отидохме 15 човека от блока в Младост. Левскари, чорбари, слависти - всички заедно. Не беше студено и бях тръгнал с тениска с къс ръкав. На гърба всеки от нас беше наметнал трибагреника. Качихме се на 76 и започнахме да пеем още с влизането "Българи Юнаци, Българи Юнаци". Всеки от нас си спомняше ясно световното от миналата година и особено победата над швабите. Направо горяхме от ентусиазъм. Влезнахме на стадиона час и половина преди да почне мача. Гледката на запълващите се с трикольори трибуни беше уникална. Заваля. Цял ден ръмеше но час преди мача заваля порой. Голям дъжд. Станах мокър като след баня а знамето на България беше оставило зелена и червен ивица на бялата ми тениска.
Мача почна а ние вече два часа не бяхме спирали да викаме. "Бълаари, Юнаци" . А в началото 55К+ изпяхме химна като един. Нещо велико. После почна играта. Валеше порой но ми беше приятно. Така до 18-та минута. Клинсман вкара за 0-1 и изведнъж ми стана студено. Е не е истина. Наша грешка при изнасяне. Още помня добре атаката на немците по крилото и паса към русия, който без проблеми я засече. Но после стана пак топло. Стоичков тресна гредата. Аз подскочих и с падането счупих бакелитната седалка под кубинките ми. Защо не влезе тази топка? Защо? Към края на полувремето стана интересно. Лечков подаде дълъг пас към Чичовото и от Б вече се виждаше как дръвчето поема и тръгва и тича и тича и рита А АЗ ВЕЧЕ СЪМ ВДИГНАЛ РЪЦЕ И ВИГАМ ГООООООООООООООООООООООООООООООЛЛ а тя, топката мина над гредата!!!! Лелелеле, изпуснахме ги тия шваби, направо ги мачкаме а не може да им вкараме. БАси късмета. Обърнах се назад и погледнах към тъблото с вдигната като първокласник пред баща си глава нагоре. Резултатът все още беше 0-1. Нищо, скоро ще ги треснем тия шваби. И точно вече си мислех за почивката, за дъжда който ме беше направил възможно най-мокър, сещате се, върха на пръстите се сбръчква и кожата става като на 85 годишен човек, онези в сиво вкараха втори гол от никакво положение. Дори си спомням, че не видях гола, загледан в 55-те хиляди на стадиона, Мокри, уморени, прегракнали хора, смачкани от мутрите които в тези години царстваха открито в държавата. Глория вече беше дошла от Русе в София и пееше по заведения пред които имаше паркирани GOLF 2-ки Мерцедеси и БМВ-та, между хитовете Радка-пиратка и Тигре-тигре, своите хитове а около масите бяха накацали тумби облечени с анцузи мутри накичени със златни ланци дебели колкото врата на манекенка и хвърлили на масите огромните си мобифони, знак на благосъстояние и не чак толкова уред за комуникация.
Нашите почнаха от центъра а резултатът вече беше 0-2. Пф. Намокрих се като миле в курник без покрив, а и ще ни бият с много тия шваби. Имат да си ни връщат. Язък. Може ли нашите да са толкова сла.............................................................. дузпаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа. Точно вече бях превключил на плюене по нашите ( нали съм бълграче ) и усетих как целият сектор се повдигна и след секунда падна на земята. Вдигнах глава и видях море от викащи, щастливи хора, които се прегръщаха един други. Ицо хвана топката сложи я на точка засили се и я вкара. ГООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ. Лелелелеле какъв кеф. Като пиша и ми настръхват косъмчетата по ръцете. 1-2. А има и още едно полувреме. Е тогава вече знаех." Ей чуй ЦСКА от два на нула, три на два". Ние Левскарите знаем едно. Вкара ли нашият отбор гол в края за 1-2 мача свършва 3-2. Вече бях спокоен за края и в мен беше останало само любопитството как ще ги бием днес швабите. .......................................................................................... След гола на Емо за 3-2 не си спомням нищо друго от това как пред мен има стотици подскачащи, опиянени от щастие хора. Хора които след мача ще се върнат в сивия живот на пост комунистическата си държава, сега в този момент бяха се пренесли в друга паралелна щастлива реалност. Реалност в която България бие Германия. Онази Германия с марките, колите, бирата, богатите хора. Футболът тогава помогна много на хората да преживеят изнасилването на което бяха подложени. Той ни донесе тази радост, която ни липсваше и за която само бяхме слушали от познати ходили на запад.
Тогава на този мач бях на 16 години 10-ти клас ученик в Софийска гимназия. Днес съм 33 годишен български гражданин на който му липсва това чувстово на щастие изживяно, подарено от тези няколко момчета, тези мъже прославили България по целият свят.
Благодаря ви, че живях по ваше време!
Мача почна а ние вече два часа не бяхме спирали да викаме. "Бълаари, Юнаци" . А в началото 55К+ изпяхме химна като един. Нещо велико. После почна играта. Валеше порой но ми беше приятно. Така до 18-та минута. Клинсман вкара за 0-1 и изведнъж ми стана студено. Е не е истина. Наша грешка при изнасяне. Още помня добре атаката на немците по крилото и паса към русия, който без проблеми я засече. Но после стана пак топло. Стоичков тресна гредата. Аз подскочих и с падането счупих бакелитната седалка под кубинките ми. Защо не влезе тази топка? Защо? Към края на полувремето стана интересно. Лечков подаде дълъг пас към Чичовото и от Б вече се виждаше как дръвчето поема и тръгва и тича и тича и рита А АЗ ВЕЧЕ СЪМ ВДИГНАЛ РЪЦЕ И ВИГАМ ГООООООООООООООООООООООООООООООЛЛ а тя, топката мина над гредата!!!! Лелелеле, изпуснахме ги тия шваби, направо ги мачкаме а не може да им вкараме. БАси късмета. Обърнах се назад и погледнах към тъблото с вдигната като първокласник пред баща си глава нагоре. Резултатът все още беше 0-1. Нищо, скоро ще ги треснем тия шваби. И точно вече си мислех за почивката, за дъжда който ме беше направил възможно най-мокър, сещате се, върха на пръстите се сбръчква и кожата става като на 85 годишен човек, онези в сиво вкараха втори гол от никакво положение. Дори си спомням, че не видях гола, загледан в 55-те хиляди на стадиона, Мокри, уморени, прегракнали хора, смачкани от мутрите които в тези години царстваха открито в държавата. Глория вече беше дошла от Русе в София и пееше по заведения пред които имаше паркирани GOLF 2-ки Мерцедеси и БМВ-та, между хитовете Радка-пиратка и Тигре-тигре, своите хитове а около масите бяха накацали тумби облечени с анцузи мутри накичени със златни ланци дебели колкото врата на манекенка и хвърлили на масите огромните си мобифони, знак на благосъстояние и не чак толкова уред за комуникация.
Нашите почнаха от центъра а резултатът вече беше 0-2. Пф. Намокрих се като миле в курник без покрив, а и ще ни бият с много тия шваби. Имат да си ни връщат. Язък. Може ли нашите да са толкова сла.............................................................. дузпаааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа. Точно вече бях превключил на плюене по нашите ( нали съм бълграче ) и усетих как целият сектор се повдигна и след секунда падна на земята. Вдигнах глава и видях море от викащи, щастливи хора, които се прегръщаха един други. Ицо хвана топката сложи я на точка засили се и я вкара. ГООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛ. Лелелелеле какъв кеф. Като пиша и ми настръхват косъмчетата по ръцете. 1-2. А има и още едно полувреме. Е тогава вече знаех." Ей чуй ЦСКА от два на нула, три на два". Ние Левскарите знаем едно. Вкара ли нашият отбор гол в края за 1-2 мача свършва 3-2. Вече бях спокоен за края и в мен беше останало само любопитството как ще ги бием днес швабите. .......................................................................................... След гола на Емо за 3-2 не си спомням нищо друго от това как пред мен има стотици подскачащи, опиянени от щастие хора. Хора които след мача ще се върнат в сивия живот на пост комунистическата си държава, сега в този момент бяха се пренесли в друга паралелна щастлива реалност. Реалност в която България бие Германия. Онази Германия с марките, колите, бирата, богатите хора. Футболът тогава помогна много на хората да преживеят изнасилването на което бяха подложени. Той ни донесе тази радост, която ни липсваше и за която само бяхме слушали от познати ходили на запад.
Тогава на този мач бях на 16 години 10-ти клас ученик в Софийска гимназия. Днес съм 33 годишен български гражданин на който му липсва това чувстово на щастие изживяно, подарено от тези няколко момчета, тези мъже прославили България по целият свят.
Благодаря ви, че живях по ваше време!
-
- Мнения: 224
- Регистриран на: 13 май 2008 09:29
- Контакти:
Re: 7 юни 1995
Който не е преживял това, само той не знае какво е...
Re: 7 юни 1995
Невероятен мач!През цялото време превъзхождахме швабите,Камата удари и греда.Въпреки дъжда на стадиона имаше над 55 хиляди.
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта