Най-самотният капитан в света. По-самотен и по-тих дори от Капитан Немо. Стилиян Петров така си избра, да е далеч от пресата. И тя му се обиди, подложи го на преса, низвергна го. Той обаче оцеля. И дори вече не обръща внимание на пишуркащите, на сричащите, на комплексираните от неговия успех. Даже флиртуващият с медийни вълци Станимир Стоилов се учуди на мълчанието на Стилиян.
А той е толкова прав! Какво, ако не идиотия, е да сложиш на трето място за футболист на годината халфа на 8-ия в "А" група Славия, а не на третия по онова време в Англия Астън Вила. Да, ама Блажко мъкне със себе си по заведенията цяла кохорта, докато Стенли отби всички. Даже вече не вика и Желька с танка, да му полива петуниите или да извежда кучето, когато ги няма с Паулина в Бирмингам.
Ако някой трябва да носи лентата на този национален отбор, то това е Стилиян. Показа го и мачът в Дъблин, показва го цялата кариера на това момче, тръгнало под нулата в Монтана и стигнало върха. Той е научен на едно - да се бори. И го прави непрекъснато и срещу всички. Всяка една секунда на терена на лицето на Петров стои гримасата на гладиатора. Не на Мадоната Бербатов, не на спящия Мечо, а на боеца. Затова и когато всички абдикират, Стилиян продължава да воюва.
Двубоят в Дъблин показа, че днес за националния ни тим фатално е отсъствието не на Бербатов, а на Стенли. Без монтанеца като че ли този отбор е с изтръгнато сърце, тресящ се от конвулсии и чакащ края. Затова и не кой и да е, а предишният двигател на държавния ни тим - Красимир Балъков предпочете да предаде фланелката си и лентата точно на него, на Стилиян. Сега тя отново се върна на ръката на Петров и капитанът поведе войската си в решителна битка. Даже да не я доведе до успешен край е сигурно, че той до последно ще е на бойното поле. Дори да е сам срещу всички. СТИЛИЯН Е ИСТИНСКИЯ КАПИТАН НА БЪЛГАРИЯ.
