Това исках да видя като игра на националния ни тим. Много хора тук не могат да схванат съвсем елементарни неща. Първото е, че това е игра и нейната цел е да доставя удоволствие на хората с добри изпълнения, мъжество и желание. Резултатите са за статистиката, а играта и нещата, които описах са за нашите емоции и нашият кеф! А какво виждам тук-то не бе кой бил виновен за гола или пък, че не ние играхме добре, а Италиа зле, че играта се брояла на голове, че все сме играли добре, пък не сме побеждавали и т.н., и т.н. Хора, вие никога няма да бъдете истински щастливи. Защото емоцията и красотата от играта са именно в самата игра, а не в резултатите. Нашите играха страхотон-така както не съм ги виждал да играят от повече от 10 години сигурно и това ми харесва. Това ме кара да бъда горд. Да видиш Италия да спретва катеначото срещу скромен тим от скромна държава като нашата. И това не го видяхме само ние, а вероятно са го видели и милиони по целия свят. Това е повод за гордост и само мога да сваля шапка пред това, което направи Любо, защото работата на някого трябва да се оценява, а човекът очевадно работи. И то много добре! Аз лично не помня Пирло вместо да направи пас или да изчисти топката към противниковата половина, то без да е толкова притеснен да чисти в обратна посока, а нашите направиха това да се случи. Или пък италианците да се радват след мача така, все едно са били на финал на световно. Тези мигове са безценни и някои хора умеят да им се радват. Други пък не-нека тогава си бъдат нещастни...
Браво български юнаци! Доставихте радост на много българи-не обръщайте внимание на вечно намръщените и завистливи душици!

П.П. И стига с тези клубни пристрастия-това е националният ни тим!...