Преброй също колко гола извади Стоянов онзи ден. За сметка на това допусна една-едничка грешка - при втория гол.
Първият гол за мен изобщо не е по негова вина. Първо защитата сбърка, като допусна Йозбилиз да получи пас на скорост сам срещу един наш бранител, а после с топката мина зад последния, при което последва фаул и изгонване. При свободния удар вината е на играчите от стената. Добрите изпълнители на преки свободни удари използват именно тази особеност, че стената не само пречи на удара, но всъщност и пречи на видимостта на вратаря - той може да види топката чак след преминаването й над стената. При толкова близко разстояние на фаула дори при лек удар, какъвто беше онзи ден, вратарят е доста затруднен да се намеси, защото вижда топката, когато тя вече е близо до вратата (в случай, че мине над стената разбира се), а при толкова прецизен удар като този на Йозбилиз, стражът на практика няма шанс освен ако не е с ръста на Ван Дер Саар примерно. Точно тук стената има огромна роля - длъжна е да спре удара, защото ако той мине и е точен, е много вероятно да стане гол, дори да е лек. Онзи ден именно стената не скочи никак добре и след това просто трябваше да се надяваме ударът да не е точен, което не се сбъдна. Топката изобщо не беше отправена толкова високо, така че при добър скок на стената, това положение вече щеше да е забравено, а крайният резултат можеше да е друг.
Иначе съм напълно съгласен, че не трябва да мрънкаме против съдиите поне в този случай. Като гледам тук какъв рев имаше, че немецът ни бил заклал, ми става не смешно, а доста дразнещо от това плюене наизуст (за някои хора всяка дузпа или червен картон в ущърб на неговия отбор са рязане, а не се замислят, че съдията може всъщност да си е съвсем прав). И двата червени картона за мен си бяха резонни.
Също така съм съгласен, че Бодуров не е в добра форма, че Бадема просто не е нападател и че може би Дяков не трябваше да остава на терена след първия си картон или поне да не продължава да бъде част от защитата.
Както и да е, тези работи може би ги казвам прекалено късно. Мачът отдавна мина и няма особен смисъл да го мисля.
