Това, което все не ни достига!

[Тостао]

Само с добър треньор не става.Факт.С тези футболисти ако устискаме второто място и по някакъв начин издрапаме до баражите ще е истински успех.Евала на Любо Пенев,човекът успя да направи от нищо нещо и благодарение на него националният ни отбор не прелива от пусто в празно.

Снощи и със смените си доказа че е ТРЕНЬОР и че явно вижда играта,...БРАВО наистина!

Хмм... и как я видя играта?

[Тостао]

Липсва ни класа пред гола.
Щом Манолев ни е голмайстор, за какво говорим въобще.
Т.е. липсва ни един играч тип Балъков и един Стоичков или Бербатов, които да оползотворяват положенията.
Във всички мачове имахме поне по 4-5 чисти положения.

Липсва ни сработена двойка централни защитници.Разпределението на задачите им е работа на треньора

[MAЙOPA]

Ако бием и Армения, и Чехия, сме на бараж : тогава ще изпреварим втория в група Е (Албания или Норвегия), защото и тя е толкова завързана колкото и нашата. Мачът с Малта даже няма значение : и само шест точки ни стигат да сме втори, защото мачовете с последния - Мслта, няма да се броят при определянето на най-слабия втори.
Въпросът е само дали ще бием : при така стеклите се обстоятелства, и 4те отбора имат шанс за бараж, а в Армения ще е много много по-трудно отколкото в Палермо.

[whitebear]

Е,с този коментар направо изби рибата! Всеки отбор има стратегия и тактика,не само ние и тя зависи от мометното състояние на отборът!(а и от потенциалът на играчите,с които разполага даден треньор/селекционер)
Защо не написа,че и Малта са с робско самосъзнание!??
Или пишеш само за Армения,защото ти е удобно и ,защото са победили Дания и Чехия?!Освен това Арменците си имат нападател(реализатор),който от 2 положения,вкарва поне едно.Ние нямаме реализатор,доказателство за това е,че голмайстор ни е Манолев(ако не се броят головете на Тонев срещу Малта).Друг път помисли малко, преди да пишеш глупости!

Бъркаш тактика за мач с примиренческия подход, за който съм писал по-горе. Предполагам, че капацитета не позволява да се осмисли разликата. Кой пише глупости и кой не мисли - едва ли си инстанцията, която е определяща.

Хайде сега за домашно - защо Чехия и Дания - държави с почти същия брой население като нас и по-малка територия са ставали европейски шампиони, а ние сме само с две класирания за първенствата! И преди следващите излияния бъркащи основни понятия като спортно-технически качества със спортната психология, едно припомняне - Дания го направи без най-големия по това време Михаел Лаудруп и един куп средняци около малкият му брат.

Ако искаш ползвай жокерчета! Като това колко пъти гениалните ни стратегии сработиха през последните 10 години.

Малко е странно това ти изказване. По същото време когато Чехите играха финал и Дания стана евро-шампион, ние бяхме четвърти в света след победи над Франция, Аржентина и Германия и то с един Стоичков играеш в Барса, един Костадинов играеш в Байерн. (приемам че другите, въпреки че са играли в силни отбори,не са били в грандове) Също така не съм чувал Дания и Чехия или Армения да имат силни волейболни отбори. Да, съгласен съм, че имаме до някаква степен пораженческо мислене, но ако си спомняш тук поведохме на същата Италия и изравнихме след обрат, така че не си съвсем точен. Факт - нашите излязоха за равен и после промениха тактиката и се хвърлиха, като видяха че нямат какво да губят. Също така ЦСКА и Левски са играли полуфинали за КЕШ и КНК, а съвсем скоро ЦСКА биха Ливърпул и Байер, а Левски стигна четвъртфинал. Използваш примери, които те удовлетворяват. Теорията ти издиша от където и да го погледнеш. Освен това арменците биха два пъти (Дания и Чехия), след като бяха само с 3 точки (от Малта) след 5 мача.

[football.total]

Опитваш се да развиеш някаква теория за психология и мотивация, която издиша сериозно в няколко пукнта...
1. Как ще обясниш факта че малка Дания и Чехия са ставали шампиони на национално ниво, а огромна многомилионна Русия е играла един единствен финал??
2. Когато постигнахме най-големият успех в историята на българския футбол през 1994 бяхме тръгнали с една единствена цел - първа победа на световно първенство. А се върнахме като 4-ти в света. Та какво каза точно за нагласата?? Можеш ли да го повториш пак?
3. Когато тръгнахме с голямата кошница да играем полуфинали и финали на европейското през 1996 отпаднахме още в груповата фаза... Ко речи за нагласата пак??
4. Когато Румъния спечелиха групата си с Холандия не съм забелязал някъде из румънскте медии да се тръби че съседите са тръгнали да печелят групата и да мачкат Холандия.
Всичко което се опитваш да изкараш с писанията си за мотивация, психология, стратегия хората отдавна са му дали име и то се нарича - апетитът идва с яденето. Преди тези квалификации бяхме брашняният чувал на Европа и се събираха по 300 души на мач на националите в София. Сега вече приемаме загуба с 0-1 от Италия след страхотна игра за провал. Моля те скрий се някъде, смешен си!
Потенциала на този отбор е толкова и нито милиметър повече... Та ние говорим за играчи като Тонев, Неделев и Попов които уж били звездите или се опитвали да бъдат лидери. Тези момчета нямаше да носят даже бутилките с минерална вода на Стоичков, Балъков, Костадинов, Сираков, Жеков, Пенев, Аспарухов, итн... Във времена в които нямаме нито един футболист от средна европейска класа, грандовете ни Левски и ЦСКА ги тупат като боксова круша из Европа и това което постига Любо Пенев с тези футболисти е много. Ето за това трябва да се му благодарни, не да философстваме като празноглавци.

[pas]

Не, че съм очаквал абсолютно всички да разберат мнението ми, още по-малко да се подкрепи безусловно. Но подобни обиди като „смешен си”, „глупости”, „скрий се някъде”, „комичен си” и т.н. не говорят за много аргументи, а за липса на търпимост към чуждо мнение и за беден речник. Няма лошо бе хора, не сте съгласни, но поне не обиждайте! Научете се спорите! Почнат ли обидите, значи опонентите нямат повече какво да кажат.

Колегата warhead исках само да го попитам дали има предвид стила или съдържанието? Надявам се няма да го изгубя окончателно като събеседник с този въпрос!

Да обсня и на останалите спорещи – нямам предвид нито психология, нито дори опит. Критикувам само т.нар. ни „стратегия”, която предпоставя кога колко ще играем. Обаче живота е шарен, а топката кръгла и тези стратегии, ако веднъж си мислим, че са помогнали, после в пет други случая ще попречат.

Естгествено, че само с правилен подход и работа, резултатите пак няма да са гарантирани. Най-малкото имаш и опонент, който също може да работи здраво. Има си и късмет, има качества, има тактики, има психика, има опит, има традиции и т.н. Но да изключваме един компонент, заради наличието и на други е като да не тренираш за физика, защото си добре тактически и технически.

На колегата с примера за Русия – СССР са ставали европейски шампиони и имат не един, а три финала. Там си амт други проблеми, не подхода към мачовете им. Същото е и с Англия, впрочем. Бъди сигурен – имат ли другите качества, тези държави ще спечелят всичко каквото могат! Те проблеми с подхода към мач нямат.

За нашето „златно” поколение: Тогава нашите стратегии пак не сработиха, но вече никой не си спомня. Та ние се класирахме за световното с луд късмет! Когато всички стратегии вече се бяха провалили. И отидохме във Франция да гоним дивото, след като Израел беше направил истинско чудо, немислимо в никоя стратегия. Е, хванахме последния влак тогава, но не благодарение на стратегията.

За самото първенство стратегията беше да бием Нигерия, да завършим равен с гърците и да си паднем от Аржентина в групите. Обаче след провала в първия мач всички замисли отидоха в канала, стратезите вдигнаха ръце и само чакаха отбора да се върне в България, за да уволнят треньорите и да изгонят половината отбор. Без план кога да бият и кога да падат, необременени, нашите футболисти заиграха както си могат и затова стигнаха толкова напред. А и при директни елиминации каква стратегия – или биеш или падаш, няма средно положение.

На Европейското по-късно, ако пак не си спомняш, тогава нашата стратегическа цел беше постигната – 4 точки в групата. Само дето се оказа грешна стратегия.
И да, румънците от онзи квалификационен цикъл за който споменах не се бориха за второто място, а се опънаха на Холандия за първото, което взеха и че спечелиха. Но без да се опиташ няма как да стане.

Никой не отрича нито възхода на този отбор, нито работата на треньора, нито липсата на достатъчно класен материал.Това, което искам да кажа е, че ако вместо Италия онзи ден, съперника се казваше Армения и в нашата стратегия това беше планувано като „победа”, тогава при същите положения щяхме да бием с 3-4 гола. Както искате така ме разбирайте!

[THE G.A.M.E]

защо Чехия и Дания - държави с почти същия брой население като нас и по-малка територия са ставали европейски шампиони, а ние сме само с две класирания за първенствата!

Спортът е един вид война ... Срещат се две страни, и едната гледа да победи другата.
Еле, футболът си е живо олицитворение на война ... Има стратегия, често по-способната армия ( отбор ) ... По-смелата, по-тактически подготвената, бие.

Да разбирам ли, че твърдиш, че нямаме футболните успехи на чехи и датчани, защото тези имат по-силен характер и манталитет от нас, българите ?
Ако е така, то тогава, какво да кажем, че в исторически план нашата Държава е достигала до 1 млн. кв. км. територия ( нещо, което Дания и Чехия не само че не са постигали, но и даже, едвали са си мечтаели ) ... Та, айде по-полека с това, че българите нямат психика и манталитет на победители !

[защо]

Бъркаш тактика за мач с примиренческия подход, за който съм писал по-горе. Предполагам, че капацитета не позволява да се осмисли разликата. Кой пише глупости и кой не мисли - едва ли си инстанцията, която е определяща.

Хайде сега за домашно - защо Чехия и Дания - държави с почти същия брой население като нас и по-малка територия са ставали европейски шампиони, а ние сме само с две класирания за първенствата! И преди следващите излияния бъркащи основни понятия като спортно-технически качества със спортната психология, едно припомняне - Дания го направи без най-големия по това време Михаел Лаудруп и един куп средняци около малкият му брат.

Ако искаш ползвай жокерчета! Като това колко пъти гениалните ни стратегии сработиха през последните 10 години.

Малко е странно това ти изказване. По същото време когато Чехите играха финал и Дания стана евро-шампион, ние бяхме четвърти в света след победи над Франция, Аржентина и Германия и то с един Стоичков играеш в Барса, един Костадинов играеш в Байерн. (приемам че другите, въпреки че са играли в силни отбори,не са били в грандове) Също така не съм чувал Дания и Чехия или Армения да имат силни волейболни отбори. Да, съгласен съм, че имаме до някаква степен пораженческо мислене, но ако си спомняш тук поведохме на същата Италия и изравнихме след обрат, така че не си съвсем точен. Факт - нашите излязоха за равен и после промениха тактиката и се хвърлиха, като видяха че нямат какво да губят. Също така ЦСКА и Левски са играли полуфинали за КЕШ и КНК, а съвсем скоро ЦСКА биха Ливърпул и Байер, а Левски стигна четвъртфинал. Използваш примери, които те удовлетворяват. Теорията ти издиша от където и да го погледнеш. Освен това арменците биха два пъти (Дания и Чехия), след като бяха само с 3 точки (от Малта) след 5 мача.

За протокола - тогава Костадинов беше в Порто, след световното премина в Ла Коруня, в Байерн отиде в началото на 95-та. И Левски никога не са стигали до полуфинал, в нито един турнир. Не съм съгласен за стратегията или за тактиката срещу Италия, при стария Пенев също не задържахме много топката, а срещу Италия да тръгнеш да им се отваряш е глупаво, означава да им дадеш възможност да си играят тяхната игра. Ама е вярно, че ние никога, за разлика от чехите, да речем, датчаните, приемаме, че са си от нашта черга и са постигнали един единствен сериозен успех, когато никой не го е очаквал и са били освободени психически, нямаме нищо спечелено. Стигали сме донякъде, даже и до финал не сме, изиграваме един голям мач и за следващия се стягаме. Както през 94-та, пуснахме два гола на полуфинала и тогава, когато вече нямаше какво да губим, тръгнахме напред. През 82-ра ЦСКА поведе на Байерн с 3:0 за 18 минути и се дръпна да пази резултата. Стряскаме се, като видим, че идва нещо голямо, факт е. Иначе, за сега и с тоя отбор, това, което правим си е много.