Денят заради който си заслужаваше да се живее

[HEATSEEKER]

Едно от ''гениалните'' прозрения, на които съм попадал във виртуалната реалност е ,че ''животът се измерва не по броя на вдишванията, а по моментите, които карат дъха ти да спре. Не знам кой го е казал, но може би това най-точно символизира онзи юлски ден на вече далечната 1994 година - деня, в който светът щеше да замлъкне и признае класата на българите.България бе на крилете на националната гордост, заради своите футболисти, които дадоха незапомнена радост на нацията , същата тази нация ,която и тогава живееше адски трудно, във време ,когато беше пикът на мутрите , които всяваха страх навсякъде...Тези момчета дадоха наистина мехлем за душите ни през онова "американско лято".След унижението от Нигерия те показаха, че българският дух не е просто понятие от миналото, а че е жив и непобедим.Победите над Гърция, Аржентина, Мексико накараха хората да се гордеят , че са българи.Предстоеше мачът ,който докато я има нашата многострадална страна , винаги ще се помни и ще ни изпълва с мигове на неподправена радост.
На 10 юли 1994 година колумбиецът Хосе Хоакин Торес Кадена, извежда отборите на България и на страната действащ световен шампион - Германия.Едва ли някой по света е предполагал за минутите, които предстоят.Всички очакват немската машина да мине през българите без особени проблеми...но един мач трае 90 - т минути,започва от 0-0 ... и най-вече момчета в червени фланелки мислят всичко друго, но не и да се предадат.Развоят на мача е като в добрите футболни приказки...Сегашният ни национален треньор дава предимство на германците от дузпа в 48-та минута.Срещата навлиза в последните 15-т минути...Между 75-та и 78-та минути, светът ще онемее, а за нас ...това е нещо, което е трудно да се опише...Денят на славата дойде(дано французите не се разсърдят , че цитирам част от химна им) . Море от хора и знамена заляха улиците и площадите, народът ни беше обединен - това ,което винаги ни е липсвало, за определено време показахме , че когато искаме можем да бъдем силни и единни...
Като на шега изминаха 17-т години, от онези събития,днес родината ни е пак в унизително положение, де факто без суверинитет, народът ни безмилостно е ограбван от разни ''чуждестранни инвеститори''...Но въпреки всичко това, онзи 10-ти юли беше един от дните ,заради които си заслужава да се живее... и нещо повече - да се наричаш българин.

[JalkiSte]

Да, наистина славен ден Не знам ще доживеем ли пак някога такъв, но истински се надявам!
Иначе цитатът ти е от Джордж Гарлин - http://www.exooo.com/viewtopic.php?t=17 ... 621d672fa2

[Addler]

Чета и отново очите ми се пълнят със сълзи........Айн, цу цвай, цу дрън.......

[Тони Шумахер]

Горд и щастлив съм , че изживях тази магия

[Тони Шумахер]

А , помните ли култовия лаф...Берти , уволнен си , Христо , президент си

[ace_ventura]

направо не ми се верваше след тоя мач

[Captain Stottlemeyer]

Горд и щастлив съм , че изживях тази магия

+1 Огромното ми удоволствие беше подсилено от факта, че безкрайно много уважавам и симпатизирам (изключвайки нашите момчета, разбира се) на отбора на Германия.

[wicked1913]

Искам през по-съзнателния си живот да изживея поне ЕДИН такъв миг,покрай националите... дано,Боже, някой ден
От това си спомням,че бях много малък и точно тогава за известно време живях в София... беше голяма лудница - един съсед ни събра всичките лапета и ни качи да му скачаме върху ладата

[levskar forever]

Беше страхотно изживяване,как всички бяхме на улицата пеехме и се радвахме.Тогава всички бяхме единни,радвам се че съм бил свидетел на такова паметно събитие.Надявам се в близките години да го видим отново,а защо не да го надминем

[THE G.A.M.E]

Фантастичен ден беше онзи, от преди вече 17 години ...
Бях едва на 14, но впечатленията ми са кристално ясни ...
Помня почти всяка минута от емоциите ми, преди, по време и след мача ...

Дано някога аз и всички ние в България изживеем отново подобни мигове ...
Пък не е казано, че трябва задължително да е с националите по футбол ...