Ще дам пример точно с Бербатов.Та вторник 11 май в-к 7 Дни Спорт:
В Англия пъдят Бербатов с песен
Нападателят заслужи кавър на "Сбогом, моя любима"
До тук нищо чудно поредното копирано откъде ли не оплюване на Бербо.
А ето това, което искрено ме изненада, жалко че не е подписано все пак може и да има надежда за някои журналисти.
Събота 15 май същия в-к
Знаете ли кой е Саид факира?
Или кои "фенове" гонят Бербатов с песен и защо им припяваме
Чували ли сте някога за Саид Т.? Не ровете в спомените, няма откъде да го знаете. Саид е никому неизвестен узбекистански младеж, футболен запалянко с домашен интернет и уклон към Джеймс Блънт. От април тази година поства мижави коментари в един от фенските форуми на Манчестър Юнайтед. Сигурно не е лошо момче, жив и здрав да е и той, и родата му. Това обаче, което самият Саид на знае за себе си, е, че притежава уникална магическа власт върху българската журналистика. Само ако предполагаше на каква популярност се радва художествената му самодейност, вероятно доста би се възгордял. Или уплашил, кой знае.
На 10 май в четири часа и шест минути сутринта българско време Саид Т. пусна преработен вариант на една от любимите си песни - Goodbye my lover, насочен срещу Бербатов. Това е част от запалянковщината, както самият той пише,
нищо в текста не обижда играча лично
на узбекистанчето му е мъчно за проваления сезон на Червените дяволи и е склонен да търси цялата отговорност у №9. Творението му предизвика точно 5 (пет!) коментара след себе си. Два от тях бяха положителни - единият, макар и да не познаваше песента, го поздравяваше, а вторият (някакъв тип от Малайзия) му даваше акъл как точно да ползва форума. По-любопитното е, че другите три мнения бяха негативни. "Песента ти е фалшива, момче! Малко или много без Бербатов Юнайтед ще е по-слаб и с фенове като теб клубът ни е за никъде. Вместо да пееш, смени отбора" - пишеше в първия. "Отивай в Челси" - съветваше вторият, а третият гласеше: "Колко от асистенциите на Берба завършиха с гол, а? Именно
"мъпети" като тебе разбиват увереността на футболистите!"
Ето как Саид Т. си получи заслуженото във форума на Червените дяволи, а успехът на песента му беше толкова незначителен, че не си струва да говорим за нея.
Не щеш ли обаче, неизвестен доброжелател от родната преса изрови Саидовите напъни, даде си труд да преведе цялата глупост и "добросъвестно" я публикува, без да спомене нищо нито за авторчето, нито за останалите мнения във въпросния форум. Новината у нас започваше от "Фен написа песен срещу Бербатов", набираше сила с "ФенОВЕ съчиниха песен срещу Бербатов" и ескалира в крешчендото на "Фенове гонят Бербатов с песен". Забелявате ли как скромният узбекистанец Саид Т. изведнъж придоби институционална мощ и се мултиплицира в огромна запалянковска маса. Бедният български читател нямаше как да знае истината; за него
Бербатов беше подложен на поредното мащабно унижение
а това се отразява не само на играча, но и на националното ни самочувствие като цяло. Вече свикнахме да се усещаме значими само когато ни мразят и плюят. Добре дошли са ни всякакви Саидовци с мизерните си подхвърляния и забележки, защото тяхното презрение се е превърнало в наш мазохистичен източник на удоволствие. Ще загинем като нация в момента, в който никой не каже нищо лошо за нас. Дотогава всеки анонимник от степите на Узбекистан или палмовите ливади на Малайзия ще бъде цитиран, тиражиран и възвеличаван, стига да ни върши работа в мърлявата ни страст към самоунижение.
За едно е абсолютно прав Саид Т. - всеки фен има право да изразява мнение, дори то да е съставено изцяло от фекална субстанция. Ангажимент на свободната преса обаче е кога тези мнения са достойни за разравяне и изтипосване на челно място и кога просто трябва да им се пусне водата. И ако английските таблоиди от години са професионални археолози на екскременти, защо, да му се не види, ние продължаваме да се въргаляме и мажем с тях по толкова наивен, тъп и умиляващ начин, а?
