Уча в УНСС и септември ми нанесоха двама съквартиранти, единия в моята стая, а другия в другата. С този в другата стая бяхме в добри отношения, даже перфектни, докато момчето в моята стая забелязахме, че е доста странен. Нямаше никакви приятели и винаги излизаше сам и ходеше като гламав. Ръцете в джоба, погледа надолу и ходене без никаква цел, виждал съм го докато се разхожда само това правеше. За 9 месеца само 1 път съм го виждал да говори по телефона, така и не разбрах с кого. Мисълта ми е, че води живот, далеч от нормалния. Нека премина към същността на историята. Всичко започна март месец, когато телефона на нормалния ми съквартирант просто изчезна. Двамата бяхме сигурни, че е откраднат от тоя в моята стая демек от лудия, но нямахме доказателства. Той ходи в полицията, но те нищо не можеха да направят. Малко по малко загърбихме случая, но преди 1 седмица действителността се показа пред очите ми.
Преди около месец ми изчезна личната карта от портмонето и мислех, че съм я загубил. Леко се усъмних в лудия си съквартирант, но като цяло смятах, че съм я загубил. Но преди седмица като се прибрах на София за последния си изпит и видях, че е изчезнал компютъра ми от стаята всичко ми се изясни. Разбрах, че съквартирантът ми е крадец и почнах да се чудя къде го е продал и в коя къща го е заложил. Но само след няколко часа една непозната жена ми писа, че са искали да изтеглят кредит с моята лична карта. За щастие не ми е навредил, защото женава си е свършила добре работата и е видяла, че на снимката е друг човек, а и картата ми е невалидна, тъй като бях подал документи за нова такава. Съквартиранта като е разбрал, че няма да стане работата е избягал, а момичето беше така добро да ме намери у фейсбук чрез имената ми на личната карта и ми обясни всичко. Фалшифицирал е подписа ми и е искал да изтегли кредит. Само като разбрах толкова гадно ми стана, че не е истина. Девет месеца живях с него, а не съм забелязал, че е престъпник. Братовчед ми е полицай, веднага му звъннах и му казах всичко, той каза да тичам в полицията. Хванах метрото от Студентски град и право в Младост 4 и в Седмо Районно. Подадох жалба за кражба на документи и самоличност и фалшифициране на подпис. Също така и за кражбата на телефона и компютъра ми. За тях нямам доказателства, но все пак обясних и за тях. Полицаите се задействаха и дойдоха в блока ми и взеха всичките му данни. От момента, в който го хванаха в офиса в измама, крадецът се е покрил и не може да го намери дори полицията. На никой не вдига телефона, ходили са в Пазарджик в къщата ми у няма никой. Май наистина няма и семейство и родители, така си и мислех като гледах какъв изрод е и как не говори с никой никога. Полицията също така отиде на адреса в офиса и момичето, дето ми писа, е разпознало крадеца по снимката му и стана ясно, че е той. Така на практика имам нейните показания, което си е добро доказателство. Показанията на съквартиранта и моите, както и тези на портиера, който ще потвърди, че винаги крадецът се е държал странно, би трябвало да са достатъчни да го осъдя... още повече, че братовчед ми е полицай, а той е невменяем и едва ли ще си намери и адвокат. Полицаите казаха, че само за фалшифицирането на подпис се лежи до две години, а за всичките му престъпления и кражби може да лежи до девет години, но да видим какво ще стане. Първо да го намерят, явно е в София, щото от там е опитал да извърши измамата. Това е историята ми, пак казвам много внимавайте с документите си и с непознатите.
