Нещата, които ни вълнуват и за които се пеним с дни, хабим енергия, спорим, обиждаме, лепим етикети, махаме с пръстче, протестираме, организираме кампании:
1. Задължителните ваксини. Има ли някой, който да няма мнение по тази тема? Абсурд!
2. Кърменето в мола и драмата на кърмачките. Интервюта, демостративно кърмене в мол, анализи, викове, крясъци, плач.
3. Изложбата в “Лувъра”. Кой отишъл, кой не отишъл, хубава ли е изложбата, не е ли, из-по-драх-ме-се!!!
4. Защо “Време разделно” е филмът на столетието?! Робска психика има тоя народ, манипулиран от пропагандата, викнаха интелектуалците. А те са много, многоооо! (Най-важното е да изпъкнеш на фона на народа. Онази колективна тълпа, съставена от глупави, необразовани хора, които нищо не разбират от изкуВство).
5. Паметникът на цар Самуил, светят ли му очите, защо точно той, защо точно сега, защо точно тази скулптура.
6. Криско и Мария Илиева и песента им “Видимо доволни”. Да я забранят ли, да не я ли забранят, какви песни имаше навремето, ехеееееей…
7. Кой точно ден да е национален празник – 24 май ли, 3 март ли, 6 септември ли. Абе, драма!
8. Да ходят ли линейки в циганските махали. Естествено, че не. Те хора ли са изобщо.
9. Хомосексуалистите. Ми, дразнят ни к’во. Естести сме, това си е. Не, че искаме да ги дискриминираме, амаа…
10. Крисия, Хасан, Ибрахим, Кубрат Пулев, Христо Стоичков…. Тук е страшно. За и против. Пак са едни странни логореи за патриотизъм, псевдопатриотизъм, да се гордеем ли, да не се ли гордеем, да “продължаваме ли напред”, кой прославил България, пък кой не… Бррррр.
Добре, че вече не участваме в Евровизия. Иначе – скандал.
11. На колко години е Ботев Пловдив
Нещата, за които не реагираме. Никой с никого не се кара, не спори, няма фейсбук страници, групи и всенародни вълнения:
1. В България почти не останаха медии. Пропагандната машина обаче добре си работи. Четем си жълто-кафеви имитации на журналистика и ни е суууупер.
2. Насилието над деца. Днес почина поредното дете, жертва на собствения си баща. Реакциите се изчерпват с почукване по главата и малко клетви, хвърлени във фейсбук по адрес на бащата.
3. Общата картинка в здравеопазването. На тази територия никой не е сигурен, че може да се роди достойно и да умре достойно. Ад!
4. Правосъдна система. Тук може би сме на принципа: “за умрелите или добро, или нищо”. Последният красноречив пример за “мъртвата” система: “4 години затвор за ГРАБЕЖ получи убиецът на студентката Вероника.” Дааа. По-добре да се мълчи.
5. Образование – всяка година се шегувкаме с бисерите от поредната матура, кандидатстудентски изпит или външно оценяване. ГолЕм майтап!
6. Съдът отказа да даде информация по колко дела е работил Делян Пеевски докато е бил следовател. Мотивът – да не накърни авторитета МУ. Т’ва обаче е дребнотемие за нас, културтрегерите.
7. Афери, корупционни скандали, тефтерчета, списъци… Няма значение. Ние сме ларж. Това да не е кърменето.
Изводът: ние сме нация от културтрегери. Обърнали сме поглед към духовното. Живеем си добре, ние сме духовно извисени хора. Под нивото ни е да се занимаваме с битово-еснафски драми. Абе, очите на Самуил що светят, дали да не им отвинтим крушките?!
На колко години са Левски и ЦСКА, разформировани през 1985, след това и преобразувани в АД-та след 1989 
