Вицове, комични случки и изказвания

[ImmortaL_1000]

[pomiqrat]

Днес в Люлин никой не празнува. Там всички са зависими

[pomiqrat]

От утре пощальоните щели да работят от дома си. Ще четат писмата ви и ако има нещо важно,ще ви звъннат!

[pomiqrat]

Мисля да завърша медицина и да стана лекар. Вече е лесно - остана почти само една болест и обикновено е без симптоми...

[pomiqrat]

Ако си мислите, че сте по-умни от предните поколения, задайте си следния въпрос: Защо преди 50 години в инструкциите на автомобила е имало описание как да регулирате клапаните на двигателя, а в днешните Ви предупреждават предимно за това да не пиете течността от акумулатора

[slash1912]

Три приятелки се събрали да поклюкарят. Естествено, започнали да сравняват как се справят мъжете им със съпружеските задължения.
Първата споделила:
- Моят е като Ролс Ройс. Голям, величествен, „пътуването” е кралско, равномерно и луксозно и накрая винаги стигаме прегърнати.
- Моят е като Ферари – започнала втората – пали веднага, ускорява за секунди, пътуването е бясно и зашеметяващо, но за нула време сме на финала.
- А ти, Мария. Какво ще кажеш за мъжа си?
- Какво ли? Ами той е като Москвич!
- Стига бе? Ти се шегуваш! Как така?
- Без смукач не пали!

[ImmortaL_1000]

Хахахаха

[pomiqrat]

Един овчар си пасял стадото и видял да се задава кола. Само че колата нещо закъсала и спряла. Излязла една мацка и се засуетила – отворила капака, надничала вътре, но нищо не можела да направи. Овчарят помогнал и взел, че оправил проблема. Мацката решила да му се отблагодари със секс. Обаче много й харесало и му казала:
– Хайде да те взема с мен!
– А-а, къде шъ ода, я виж тука... овцете, стадото...
– Ела бе, на ръце ще те нося.
– А, не, не, вземи премиера.
– Ама и той ли е толкова добър като теб?
– Кво да ти кажа – като опъне някоя красива госпожа, тя после с години му носи пачки и кюлчета вкъщи – поне той така разправя...

[slash1912]

СЛУЧКА В СПАЛНИЯ ВАГОН
*****
Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко... Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя. - Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де.
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сърмите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох й.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"!
Затворих ги, след малко чух:"Ку-куу!" и... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш:"Ку-куу!", ще ги отворя!
Минута още се трещих, докато думите й отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя - Твой ред е. Затвори очи, ще те приближааа, но не ги отваряй, докато не кажа: "Ку-кууу!"!
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу!"? Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли: "Ку-куу!"?
Отговори ми влакът! Облеших очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни-кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Ових се, слязох на гарата, а там на перона - още двама по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку”?

[pomiqrat]

Мъж изхвърля охлюв през терасата. Сред три години охлювът припалзял обратно и почукал на вратата:
-Пич, що го напрай тва преди малко