DmG написа:THE G.A.M.E написа:
Върха разбира се, беше футболът !
Мачовете често бяха на живот и смърт !
Велико е, да преминеш през всички етапи на кварталната футболна йерархия !
1. Когато играят батковците, само гледаш отстрани, и когато някой хаймана се откаже от мача ( майка му, го извика ... , или просто се е ударил лошо ) ... и излезе, те вкарват теб, както често се изразяваха: - "За бройка" ( да са равни отборите ) ... също така: "Да се пречка там, лапето" ...
2. Вече си достатъчно голям ( с цели няколко месеца ) ... и батковците те пускат да играеш от самото начало на двубоя .......... разбира се - на вратата !
3. Вече си показал и игрови възможности, батковците са те видяли да правиш някъв финт, срещу връзстниците си ... и следва "покана" да играеш и в техният мач ........ разбира се - само в защита !
Каква гордост само - наборите ( по калпавите, или просто тия, дето не са хванали окото на батковците ) ... седят от страни, и цъкат с език, докато ти се мешаш с големите ....
После следва, уважението - големите вече казват за теб : това лапе, виж кво ни прави ! ?
При поредният мач, вече те искат и от двата отбора !
По важното .... играеш, там където си поискаш !
Кеф ти - в защита, кеф ти - халф ... никой и не ти вика вече, когато си се впуснал в атака ...
Спомени, спомени .... но това най ярко ми се е запчетало - "Кварталната футболна йерархия !
Който го е преживял, знае за какво говоря ....
Искам пак да съм малък ....
Tova e страхотно, точно така беше наистина, неповторимо