Аз лично съм разтроен м/у 3 случки затова ще разкажа и трите.
Бях на 16 и се бях записал на курс по алпинизъм. След точно 2 урока реших, че не ми се занимава с това и все пак в мен напираше желание да се покатеря по някоя стръмна и сравнително висока скала. Затова с още двама приятели отидохме до Провадия и решихме да се изкачим по скалите до крепостта Овеч. Без никакви осигурителни въжета или пък помощни средства тръгнахме да се катерим по скалата. Стигнахме някъде до средата и стана ясно, че по-нагоре и да искаме не можем да се покатерим. Ест това означаваше, че трябва да се върнем назад, т.е. да слезем и тук почнаха проблемите. Да се катериш е трудно, но да слизаш е далеч по-трудно, защото нямаш ясна видимост надолу. Аз реших да не рискувам да се спускам надолу, а просто да скоча и да се опитам да са хвана за един от клоните на най-близкото дърво до нас. Естествено се получи Epic Fail, не можах да се хвана за нито един клон и паднах на земята доста пребит, но за мое щастие не си счупих нищо. За лош късмет един от другите двама въпреки нашите предупреждения реши да се обърне с гръб към скалата и така да слиза надолу. В един момент той се хлъзна и се сурна по скалата. Резултата беше доста ожулвания и падане, при което си счупи лявата ръка.
Третото аверче за щастие успя да слезе живо и здраво.Втората ми много екстремна случка бе, когато с няколко човека от компанията ми решихме да прекосим Аспарухов мост по парапета! За по-безопасно решихме да минаваме по парапета един по един, т.е. един е качен, а другите вървят до него по тротоара. Избрахме безветрен ден и аз пръв тръгнах по парапета. За лош мой късмет в един момент излезе вятър и един силен порив ме изкара от равновесие, за щастие не успях да падна..., в последствие другите ме вразумиха и слязох от парапета и така тази авантюра остана недовършена и неизпълнена от никого от компанията ми.
Третата ми доста екстремна случка стана на Банско преди 3 години. Отидохме няколко човека да караме ски/сноуборд. Аз никога преди това не бях карал сноуборд, но това не пречеше на ентусиазма ми да пробвам още в самото начало да си счупя главата. Наех си екипировка, излъгах, че съм карал и преди сноуборд (не ми се слушаха глупави инструктажи) и след като бях напълно екипиран се пуснах по пистата право напред (нямах проблеми с пазенето на равновесие, защото като по-малък доста карах скейт). Ест развих доста екстремна скорост, но спирането и завиването бяха доста проблематични - никакви ги нямаше!!!
Стана ясно, че трябва да спра, за да не се пребия много лошо, но нямах никаква представа как по-точно да го направя това. Единственото, което ми дойде на ум бе да си седна на задника, да изпъна краката , претискайки ги към снега и да се надявам все в един момент да успея да спра... Е не успях да спра от само себе си... един бор ми помогна... резултата бе счупен крак и повече не съм се качвал на сноуборд, но имам мерак. 
Това е от мен, засега, а какви са вашите екстремни преживявания?
Поне според мен има съществена разлика.
И разни други по-дребни наранявания и тук-там пукане на кост/и.
