Духът на играта

[ultrastyle]

Песните от трибуните са онази част от футболната игра, която я прави различна от всички останали спортове. Мелодиите, които се носят от секторите, придават уникалната атмосфера на футболните мачове, а текстовете им надъхват играчите да дават всичко от себе си.

Няколко са основните мотиви, които неизменно присъстват в репертоара на всяка уважаваща себе си агитка.

Най-често във футболните песни се пее за любовта към клуба. Почти винаги този мотив се преплита с вричането във вярност на клубните цветове, както и следването на играчите навсякъде по света. „ Апоел” , ти си моят живот/ където и да си, ще те следвам/ и за теб ще пея/ каквото и да правя през живота си/ ти си единственото нещо, за което мисля” , пеят например ултрасите на „ Апоел” (Никозия). Не се сещам за агитка, която няма подобна песен или дори по няколко на брой със същата тематика. Обикновено обръщението в песните е директно към клуба - „ Лошите сини момчета” на „ Динамо” дават израз на своята любов в стиховете: „ Знай, „ Динамо” , че обичам само теб/ нека всички знаят по света/ обичам само „ Динамо” , само „ Динамо” / за тебе пак пея песни/ за тебе пак паля факли/ нека моите песни ти дават сила (...)” . Ултрасите на аржентинския „ Ривър Плейт” също са готови да следват клуба си навсякъде по света, където и да играе той: „ Ривър, Ръвър, аз съм твоят ултрас/ който ще те следва навсякъде/ и никога няма да те изостави” .

Често се изтъква и значението на самите ултраси за успехите на клуба – в северната трибуна на „ Олимпико” се пее: „ Лацио, Лацио, днес ще печелим с теб/ ще те следваме навсякъде по света/ ще бъдем заедно силни” .

Специално място на трибуните имат и кратките скандирания, които влизат в употреба при излизането на играчите от тунела, при продължителен натиск в полето на съперника, а в Англия – основно при спечелване на корнер. Емблематични скандирания от този тип на Острова са „ Play up Pompey” , „ Come on Chelsea” (разбира се, повечето фенове ги нагаждат според името на любимия клуб). Тези възгласи всяват напрежение у съперника, наелектризират обстановката и се повтарят многократно, в общи линии, докато премине опасността пред противниковата врата или падне гол.

Ръка за ръка с песните за възхвала и мобилизиране на любимия отбор вървят и тези на омразата към съперника. Обикновено в репертоара за всеки мач влиза споменаването на някой вечен или регионален съперник. Понякога песните на определена агитка срещу отколешен съперник се превръщат в рефрен за всички останали и следват мразения отбор навсякъде при гостуванията му. Така в Англия още през 80-те от Ливърпул и Лийдс тръгват и заливат Острова емблематичните рефрени Who the fuck are Man United (Кои по дяволите са Манчестър Юнайтед) и Stand up if you hate Man U (Стани, ако мразиш Ман Юнайтед).

Пословичната вражда на Глазгоу намира израз в следните стихове: Вървейки по Копленд роуд, срещнах „ fenian” (идва от славен ирландски войн, използва се за член на ИРА и за феновете на „ Селтик” )/ ритнах го в топките, ритнах го в главата/ сега скапаният fenian лежи мъртъв на земята.

Характерна тенденция за ултрас културата, която през последните десет години стана глобално явление, е разпространяването на една и съща мелодия с различен текст в отдалечени краища на света. Такива мелодии са в основата на впечатляващите песни на ултрасите на „ Панатинайкос” и ПОАК – съответно „ Хорто магико” и „ Ооо Паокара” . Макар мелодиите им да тръгват от Латинска Америка, те станаха запазена марка на гръцките ултраси, които макар да не държат авторски права, ги изпълняват най-добре. Емблематичните изпълнения на „ Хорто магико” стават по време на волейболните и баскетболните мачове на „ Панатинайкос” , докато цяла Гърция свали шапка на 20-минутното изпълнение на „ Ооо Паокара” от ултраси, легенди и функционери на солунския клуб по време на празненствата за 80-годишнината на ПАОК в концертна зала.

Великите песни са велики именно заради моментите, в които са изпети. И моментите, които песните създават. Какво може да те накара да обърнеш финал за КЕШ от 0:3 за „ Милан” , освен стиховете на You’ ll never walk alone, изпети от могъщите „ червени” привърженици от Ливърпул. С тази песен на уста великата трибуна Коп е способна да спаси всеки мач, както и да вдъхне увереност на играчите си след всеки техен провал. А това е най-истинският смисъл на подкрепата от трибуните.


http://www.ultras-bg.com/640/Duhut-na-igrata.html