Футбол и насилие

[ultrastyle]

Футбол и насилие
Играта футбол е свързвана с насилие още от самата й поява в началото на XIII век в Англия. Тогавашната игра обаче доста се е различавала от днешната. Средновековните футболни мачове са увличали стотици играчи и по същество са били

битки между млади мъже от вражески села

и градове. Футболът често е използван за уреждане на семейни вражди, имотни или лични спорове. През 1829 година французин, който гледал футболен мач в Дерби, казва: " Ако това е, което те наричат футбол, как наричат боя?" Форми на " народния футбол" са съществували в други европейски държави (като немското Knappen и флорентинското calcio in costum), но корените на модерния футбол са в тези ритуали на насилие в средновековна Англия. Оттогава до ден днешен футболът и насилието вървят ръка за ръка.

Векове по-късно, през XIX век, футболът в Англия е възприет от английската аристокрация, която представя на континентална Европа един джентълменски спорт. И така другите европейски държави възприемат тази форма на играта, обвързана с викторианските ценности за честта и сдържан ентусиазъм. Във Франция, Германия и Италия английската отборна игра е разглеждана като добро средство за организиране, упражнения и тренировки на младите. Френската аристокрация видяла да се илюстрира идеала на великата империалистическа власт чрез възприемане на спортните ценности на британските джентълмени.

Скандинавските държави също приемат модела на британските джентълмени и мачовете в Дания например са се радвали дори на кралско присъствие. Постепенно обаче класата започва да се сменя и от спорт на аристокрацията това се превръща в спорт на масите и средната класа. Свободата в играта, веднъж похвалена от елита, сега става символ на средната класа. Има само два периода в историята на футбола във Великобритания, които са били относително свободни от футболно насилие - годините между двете световни войни и десетилетието след Втората световна война. Точно през това време футболът в Европа развива свой

стил, техника и силна национална преданост

което в крайна сметка премахва британското господство в този спорт. Обаче освен най-популярната игра на планетата Великобритания дава на света и всички лоши неща, свързани с нея - насилие, безредици, расизъм.

Поведението, известно днес като футболно хулиганство, се появява в Англия в началото на 60-те години на миналия век. Трудни и изпълнени със социални проблеми години във Великобритания. Тогава и телевизията е " пусната" на терените и освен мачовете зрителите могат да виждат и футболните хулигани. В Англия страстта на играчите от новия век започва да безпокои защитниците на викторианските стандарти. Игрищата се строят близо до кварталите на работниците. Това помага на работническата класа да си " възвърне" играта отново. В континентална Европа това антиобществено поведение се възприема 10 години по-късно - в началото на 70-те. Тогава основната вина за " пролетаризацията" на играта е хвърлена върху британците, от които пак е дошла заразата. Следващите години се формира съвременният футболен хулиган. Инцидентите са чести и сериозни по целия свят. В Турция например фенове на " Кайзери" и " Сивас" воюват с пистолети, ножове и счупени бутилки дни наред след края на мача между двата отбора.

600 човека са ранени, 42-ма са убити

Оттогава започва и сериозният научен интерес към футболното хулиганство, което обаче не е помогнало особено то да изчезне. Футболното насилие не е непременно с една и съща природа, нито е повлияно от едни и същи фактори. А факторите са много - исторически, социални, икономически, политически и културни. Социалните класи са важни за Англия например, религиозността е важна за Шотландия и Северна Ирландия, етническите противоречия - за Испания, а историческата враждебност - между цели региони за Италия.

В повечето европейски държави футболното хулиганство е преди всичко вътрешен проблем и по-голяма част от инцидентите са от мачове на клубно ниво. Англичаните са изключение от това правило. И противоречията между някои други нации, например Германия и Холандия, е водело до насилие, но тези инциденти са незначителни. Австрия, Швеция и Дания също изпитват проблеми с футболно насилие, но много по-малки. В Дания пък се появява нов стил на поведение и култура на феновете. Движението Ролиганите (от ролиг - мирен), обявяващо се за мирно и спокойно поведение на стадионите, увеличава своята популярност.

Във Франция и Швейцария театралният, цветист стил на италианските фенове (но без пламенната омраза) е заменил мрачния и изпълнен с много повече насилие английски стил. Британските хулигани не могат да бъдат държани отговорни за разпространяването на футболното насилие в Европа, но изследванията показват, че някои от по-агресивните европейски фенове използват английските хулигани като модел на поведение. Други - включително шотландските " Tartan Army" и датските ролигани, са възприели съвсем различен стил на поведение.

Английската преса също е много критикувана за своя ксенофобски подход при отразяването на международни мачове и турнета (може да е съвпадение, но английските фенове са най-войнствени на тези мачове). Тази тенденция беше особено явна по време на Евро' 96, когато поне един вестник представи мача Англия - Германия като продължение на Втората световна война.

При проведени изследвания във всички държави с увеличаващи се нива на футболно хулиганство се забелязва, че хулиганите се възползват и много им харесва медийното внимание, което получават и често съвсем активно го търсят - съперничещите групи могат да се изказват по вестниците и да споделят мненията си в заглавията. Това може да се види и в България. Началниците на фенклубовете на " Левски" и ЦСКА (отборите, които главно се свързват с футболно хулиганство) в България са често срещани по страниците, вижда се, че те обичат да се изказват по политически въпроси и имат собствено мнение по някои въпроси съвсем различни от футбола. Например стана ясно, че един от тях, който носи прозвището на лидера на фашистка Италия, е против новините на турски език поради някакви негови си съображения. Поведението на българските клубове дори трудно може да се нарече противоречиво. Проявите на хулиганство, насилие и расизъм са заклеймявани само на думи, и то по-скоро от гледна точка " Мирно, че да не ни накаже УЕФА" , а не защото това е едно недопустимо поведение в европейска държава. Това може да се види в изказванията на клубните шефове след поредния погром. Клубовете в България здраво са се хванали за чергата и по никакъв начин не искат да скъсат с крайните елементи сред привържениците си, отблъсквайки по този начин други, за които стадионът отдавна е престанал да бъде място, където могат да заведат децата си.

Твърди се, че истинското ниво на расизъм у футболните фенове е почти невъзможно за измерване. Расизмът засяга всички части на футболния процес. Пак във Великобритания расизмът се проявява през 70-те и 80-те години, когато черните играчи често са поздравявани с

маймунски физиономии и банани

Крайно дясното движение не крие футболната си ангажираност, a хулиганските групи са " идеологически" съюзници и често се преплитат с тях. Фашистките групи получават възможност техните гласове да се чуят. Често е могло да се видят расистки и антисемитски лозунги по стадионите. В навечерието на мача между ЦСКА и " Ливърпул" в този британски град беше извършено брутално расистко убийство на 18-годишно чернокожо момче. Но вместо камерите на телевизията да покажат плакат " Ливърпул е против расизма" , показаха плакат " Подкрепа за Майкъл Шийлдс" . Не че някои от феновете на ЦСКА не заявяват открито неонацистките си и расистки убеждения. По време на същия мач фенове на ЦСКА освиркваха чернокож играч. В Германия и Австрия има индикатори, че проблемът може да се задълбочи. Изследване на германските фенове показва, че 20% от немските фенове са показали симпатия към неонацисткото движение.

Кой е футболният хулиган

Няма просто обяснение на футболното хулиганство. Да отговориш на този въпрос е все едно да отговаряш на въпроса " Кой става убиец" или " Кой става алкохолик" . Отговорът трябва да е в съвсем широк смисъл. Да слагаш в стереотип футболния хулиган е все едно да правиш същото с блондинките или полицаите. Хулиган може да бъде всеки, от всяка област на живота, но все пак повечето са мъже. Изследване на съперничеството между феновете на " Манчестър Юнайтед" и " Лийдс Юнайтед" показва, че предишните твърдения, че хулиганите са между 18-27 години и са безработни или от долната работническа класа, са били в някои отношения мит. В България няма правени такива изследвания, всичко се измерва на око - дори и броят на привържениците на даден отбор. " Осъвременяването" на българския футболен хулиган се случва през последните 10-12 години. Започват да се появяват и тук хулигански групи към отборите, които се обличат, държат и борят за различни неща, несвързани винаги с футбола. През 2000 година футболът в България взе първата си жертва - съвсем невинна. Младен Младенов беше убит от хвърлена бомба по време на битка между фенове на " Левски" и ЦСКА. Смята се, че " Левски" има голяма, но неорганизирана хулиганска общност, докато сред привържениците на ЦСКА могат да се различат поне три различни хулигански групи - " Червените бригади" , " Red Power" и " ЦСКА СС фронт" . Хулигански групи има също в " Ботев" - Пловдив, " Локомотив" - София.

Войната между Салвадор и Хондурас

Казват, че футболът е само игра, но в някои части на света той е нещо съвсем сериозно. В края на 60-те години на миналия век Хондурас е бедна държава с малка популация на голяма територия, а съседите от Ел Салвадор са богати с голяма популация на малка площ. През 1969 година 300 000 салвадорци преминават границата и се заселват незаконно в Хондурас, което засилва напрежението между двете държави до краен предел. За нещастие по същото време се провеждали квалификациите за световната купа по футбол, в които двете държави били противници. Това, което се случва, е останало в историята като " футболната война" . Първият мач бил в Хондурас. Когато противниците пристигнали в града, били посрещнати с пирони, посипани по магистралата към столицата Тегусигалпа. Хотелът им бил атакуван с камъни, бомбички и те трябвало да бъдат преместени в друг, където обаче им била устроена нощна " серенада" и на следващия ден те играли почти без да са спали. След всички тези усилия Салвадор губи с 1:0. 18-годишната салвадорка Амелия Боланиос се застрелва в сърцето с бащиния пистолет, когато вижда по телевизора гола на Хондурас. Нейното самоубийство е превърнато в национален въпрос в Ел Салвадор и погребението й е уважено от почетен военен легион, президентът и министрите също са там, за да превърнат Амелия в истинска мъченица на футбола.

Вторият мач е в Сан Салвадор. На хондурасците им се случило същото в хотела, но този път хвърляли в стаите им трупове на умрели животни. На следващия ден отборът на Хондурас бил ескортиран с военни машини до стадиона. Химнът на Хондурас е пуснат толкова тихо, че не е можел да се чуе на фона на публиката. За да покажат колко са доброжелателни, домакините изгорили националното знаме на Хондурас пред играчите и вдигнали мръсен парцал на негово място. Салвадор печели с 3:0. Феновете на Хондурас в Салвадор трябвало да тичат през границата, за да спасяват живота си, много от тях загинали в безредиците. На следващия ден започва истинска война. 6-дневна със 6000 загинали и 15 000 ранени. Така завършва една война, в която футболът не е просто игра.

Из британската история

1314, 1315 - Едуард II забранява футбола.

1349, 1388, 1410 - Футболът е забранен в Лондон поради оплаквания на търговци.

1364 - Синодът на Ели забранява на духовниците да играят футбол поради грубата природа на тази игра.

1477 - Едуард четвърти издава едикт срещу футбола.

1496 - Хенри VIII издава едикт срещу футбола.

1555 - Футболът е забранен в Ливърпул поради хулиганство.

1579 - След началото на мача срещу студентите от Кеймбридж жителите на Честъртън нападнали своите опоненти с прътове, след което ги набутали в реката.

1608 - Футболът е забранен в Манчестър поради хулиганство, причинено от " група отвратителни хора" .

1843 - 200 войници и 50 полицаи са били нужни, за да охраняват мача между " Престън Норт Енд" и " Съндърленд" .

1893 - По време на мач между " Нотингам Форест" и " Уест Бромич" зрители нахлули на терена и се били с играчите на " Бромич" .

1896 - Докато се връщали от футболен мач, трима млади мъже нападат и убиват полицай и раняват друг.

1905 - " Престън Норт Енд" срещу " Блекбърн" . Няколко фенове са арестувани за хулиганство, включително " пияна и непристойна" 70-годишна жена.

1909 - 6000 зрители са участвали в битка в Хемдън Парк, Глазгоу. Стадионът е бил разрушен, 54 полицаи са били ранени.



Ангел Зафиров
http://www.ultras-bg.com/408/Futbol-i-nasilie.html

[samocskasamo]

Проблема с хулиганите е много сериозен.Вярно,че Англия и Германия почти са го решили,но в страни като Русия,Гьрция,Турция,Италия взима застрашителни размери.А имам двама приятели от Рух Хожув-поляци,бях им на гости за две седмици.Такива неща ми показваха на снимки,клипове че мисля че в момента хулиганството в Полша е взело своя врьх.Та те имат дори официална класация на хулиганите по отбори.Организират непрекьснато боеве помежду си имат си и химн на хулиганите-КЛАТКА-преведено Клетка.На национално ниво още не са номер1 защото не могат да обединят отделните фракции помежду си.И докато англииските хулигани от 70 и 80 години се напиваха и се биеха по голяма част от полските са силови спортисти.Задавал сьм им вьпроса:Защо сте нацисти след като Хитлер е избил толкова много поляци,те нямат отговор.

[dobrotiza]

Не мога да разбера...сега като четем тия истории следва да се примирим с подобни изстъпления щото "видиш ли...и на острова се млатят яко!".
Мене ако питаш между футбола и тия елементи дето ходят само за да правят поразии няма нищо...ама наистина нищо общо!

[lucifer1948]

Проблема с хулиганите е много сериозен.Вярно,че Англия и Германия почти са го решили,но в страни като Русия,Гьрция,Турция,Италия взима застрашителни размери.А имам двама приятели от Рух Хожув-поляци,бях им на гости за две седмици.Такива неща ми показваха на снимки,клипове че мисля че в момента хулиганството в Полша е взело своя врьх.Та те имат дори официална класация на хулиганите по отбори.Организират непрекьснато боеве помежду си имат си и химн на хулиганите-КЛАТКА-преведено Клетка.На национално ниво още не са номер1 защото не могат да обединят отделните фракции помежду си.И докато англииските хулигани от 70 и 80 години се напиваха и се биеха по голяма част от полските са силови спортисти.Задавал сьм им вьпроса:Защо сте нацисти след като Хитлер е избил толкова много поляци,те нямат отговор.

Не бих казал , че англия се е справила с хулиганите, това, че недават по телевизията нищо, което е офциалната позция за да несе промотира насилието и че по време на ма почти нищо не се случва, незначи че преди и след мач няма побои.

[samocskasamo]

Проблема с хулиганите е много сериозен.Вярно,че Англия и Германия почти са го решили,но в страни като Русия,Гьрция,Турция,Италия взима застрашителни размери.А имам двама приятели от Рух Хожув-поляци,бях им на гости за две седмици.Такива неща ми показваха на снимки,клипове че мисля че в момента хулиганството в Полша е взело своя врьх.Та те имат дори официална класация на хулиганите по отбори.Организират непрекьснато боеве помежду си имат си и химн на хулиганите-КЛАТКА-преведено Клетка.На национално ниво още не са номер1 защото не могат да обединят отделните фракции помежду си.И докато англииските хулигани от 70 и 80 години се напиваха и се биеха по голяма част от полските са силови спортисти.Задавал сьм им вьпроса:Защо сте нацисти след като Хитлер е избил толкова много поляци,те нямат отговор.

Не бих казал , че англия се е справила с хулиганите, това, че недават по телевизията нищо, което е офциалната позция за да несе промотира насилието и че по време на ма почти нищо не се случва, незначи че преди и след мач няма побои.

Има но не е като 70-80-90години.Сега последният им голям бои е на Милуол-Уест Хям.но е нищо сравнение с Русия,Италия,Полша,Турция,Гьрция,Хьрватска и Сьрбия

[ZARAA]

Проблема с хулиганите е много сериозен.Вярно,че Англия и Германия почти са го решили,но в страни като Русия,Гьрция,Турция,Италия взима застрашителни размери.А имам двама приятели от Рух Хожув-поляци,бях им на гости за две седмици.Такива неща ми показваха на снимки,клипове че мисля че в момента хулиганството в Полша е взело своя врьх.Та те имат дори официална класация на хулиганите по отбори.Организират непрекьснато боеве помежду си имат си и химн на хулиганите-КЛАТКА-преведено Клетка.На национално ниво още не са номер1 защото не могат да обединят отделните фракции помежду си.И докато англииските хулигани от 70 и 80 години се напиваха и се биеха по голяма част от полските са силови спортисти.Задавал сьм им вьпроса:Защо сте нацисти след като Хитлер е избил толкова много поляци,те нямат отговор.

Не бих казал , че англия се е справила с хулиганите, това, че недават по телевизията нищо, което е офциалната позция за да несе промотира насилието и че по време на ма почти нищо не се случва, незначи че преди и след мач няма побои.

Напълно съм съгласен,просто федерацията им заедно с телевизиите които предават мачовете от Премиършип са се разбрали да не дават какво се случва по трибуните,за да може да не развалят имиджа на футбола им..Иначе преди и особенно след мач,въпреки засилената охрана постоянно има сбивания,да не говорим миналия сезон как се паднаха за купата Милоул и Уест Хям,всички знаеха че ще има побоища,бяха взети уж мерки,но пак се биха,без да им пука че после и затвор ще ги очаква,това не мога да го приема вече аз.

[samocskasamo]

"Вместо листа по дърветата ще окачим комунистите" - е лозунгът на Хулиганите от свободния град - господарите на Гданск

Предполагам, че през последните два месеца сте се убедили – Холандия и Полша са страните с най-опасно футболно хулиганство в Европа. През седмиците, в които „Лоши момчета” бе на територията на Полша, видяхме всичко – уникални хореографии, огромни хулигански армии, погроми и за съжаление смъртни случаи...



За да избегна някои несъгласия, искам да подчертая, че последните фракции, с които ви срещам днес, са не по-малко оригинални или пък опасни от тези на „Легия”, „Видзев”, ЛКС Лодз, „Краковия” или „Висла”. Просто защото в Полша никога не се знае коя ограда и на кой стадион ще рухне под напора на местните гамени – Чулиганите.



В миналия брой в рубриката на „Новинар” представихме "армейците" от Варшава, които определено са най-плашещите и многобройни хулигани в Европа напоследък. Днешното издание на „Лоши момчета” започва с градския съперник на „Легия” – „Полония”.




„Полония” (Варшава)
741 (!) хулигани бяха задържани от полицията на последното столично дерби в началото на септември тази година. Опасните елементи не бяха допуснати до стадиона, вследствие на което двубоят за купата на страната премина без инциденти. Преди срещата хулиганите се биха помежду си, но преди всичко с полицията, която отнесе огромно количество камъни, бомби и коктейли "Молотов". Един от полицейските автомобили бе подпален и напълно унищожен. След размириците по улиците на Варшава властите приеха поправки в закона, според които полските хулигани получават забрана да посещават стадионите за срок от 6 години. Тези с влязла в сила забрана ще трябва да бъдат в полицейските управления в часа, в който техните отбори имат мачове.




„Лех” (Познан)
Brygada Banici и Young Freaks'98 са две от най-мощните организации в Полша. Едни от най-оригиналните в хореографиите, но и едни от най-опасните на хуул сцената. Момчетата зад транспаранта Terrormachine могат да преминат през всичко и всеки. "Синьо-белите" ултраси и хулигани са в близки отношения с Jude Gang и AntY-Wisla и заедно с момчетата от „Краковия” и „Арка” (Гдиня) формират взривоопасно ядро, от което често страдат както противниците на Полша, така и другите коалиции на национално ниво. Kolejorz, Legion Pila и Fanatycy са другите дейни "синьо-бели" формации.





„Легия” (Гданск)
През 80-те години Гданск е едно от средищата на демократичната съпротива. Често по улиците на града има размирици, разбира, се по политически причини. Естествено най-дейни в сблъсъците с милицията са крайните поддръжници на „Легия”. Поради тези исторически дадености ултрасите от Гданск наричат себе си Chuligani Wolnego Miasta (Хулиганите от свободния град). В момента те се нареждат в крайнодесния спектър, на тях принадлежи лозунгът – „Вместо листа по дърветата ще окачим комунистите”. „Орлите” са всеизвестни и с факта, че организират първата битка на предварително уговорено място в Полша – през 1998 г. хулиганите на „Легия” (Гданск) се изправят лице в лице с тези на „Арка” (Гдиня) при определени брой на биткаджиите и ясни правила без употреба на оръжия.





„Сласк” (Вроцлав)
Хулиганската фракция с не толкова оригиналното наименование Fighters също има солидно място на полската сцена. Известни са с крайнодесни възгледи, които не пропускат да афишират по време на футболните двубои на „Сласк”, както и с ненавистта си към „Арка”.





„Рух” (Хожув)
Psycho Fans зад „Рух” (Хожув) не се славят с кой знае каква многочисленост. Въпреки това те неизменно са в Топ 10 на класацията за ултрас и хулигански изпълнения на списанието To my Kibice. Поддържат много близки отношения с мощната фракция на „Атлетико” (Мадрид) - Frente Atletico. Двете групировки често разменят визити за по-важните и напрегнати двубои, около които се очакват битки със съперници.




Сред останалите атрактивни и същевременно опасни фракции (едно почти задължително съчетание за полската тифо сцена) могат да се причислят тези на Commando зад „Арка”, Terror Corps зад „Погон” (Шчечин), а напоследък и ултрасите зад "ГКС Катовице", „Ягелония” и „Заглебие”.



За полските хулигани е важно да изместят английските от репутацията им на номер едно в хулиганските среди. Трудна задача предвид факта, че британците са основоположници в тази сфера. На местно ниво обаче в момента поляците вече са на светлинни години пред англичаните... или по-скоро са стигнали по-далеч по пътя, проправен от островитяните. Просто защото в Англия мерките за превенция са умопомрачителни, каквито няма на друго място в света. Скоро най-вероятно и полските власти ще затегнат обръча около футболните хулигани. Още повече – Евро 2012, на което Полша е домакин, наближава и ако местните бабаити не бъдат озаптени, ни чака най-черното първенство. Повярвайте.

[samocskasamo]

*


Осем смъртни случая бележат „подготовката” за сблъсъка „Висла” – „Краковия” през 2007 г.

Представете си Великобритания през 80-те години на миналия век и ще придобиете точна представа за хулиганството в Полша днес. Това пише журналистът от Би Би Си Брайън Аликзандър след посещението си на двубоя „Висла” – „Краковия” през 2007 г.
Дербито на двата най-стари полски футболни клуба, основани през далечната 1906 г., е едно от най-старите и яростни съперничества на континента. За това говори и фактът, че в средите на футболните привърженици Краков е познат като Града на ножовете заради честата употреба на хладни оръжия от феновете и на двата отбора. Сблъсъкът между тях пък е определян като „Свещената война на полския футбол”.



При бегъл поглед върху сухата статистика едва ли бихте предположили, че мачовете между двата тима от Краков са с огромен заряд и към тях поглед отправя цяла Европа. "Висла" има 10 титли (пет от които през последното десетилетие) и 4 купи на Полша, докато „Краковия” може да се похвали с едва 5 титли (всичките преди далечната 1948 г.). Капацитетите на стадионите им са съответно 20 и 12 хиляди.




Дотук с недостатъците. Ето и някои от предпоставките за яростното съперничество, градено през годините и избуяващо с особена сила през последните няколко години. „Висла” е популярен като Biala Gwiazda („Бяла звезда”), но наред с това цели 40 години отборът е бил свързан с милицията. Полицаите в Полша са наричани „кучета”, феновете на "Висла" – също. „Краковия” пък са популярни като Pasy („Раираните”), но също и като „Евреите”. Преди Втората световна война в „Краковия” играят редица евреи, които защитават с гордост раираната червено-бяла фланелка. Това е причината привържениците на „Краковия” да защитават тази етническа общност в Краков от нацистите.




Подобно на феновете на „Аякс” „раираните” от Краков също изтъкват доброто отношение към евреите – една от основните хулигански групировки зад „Краковия” е Jude Gang. Сред другите стабилни фракции са Opravcy и AntY-Wisla. Групово всички от стадион „Папа Йоан-Павел II” се назовават Lowcy Psow (Ловци на кучета). От другата страна, Сектор X на „Реймонта”, стоят Ultra Wisla и Sharks – познати обединения като Armia Biaej Gwiazdy (Армия на Бялата звезда).



Любовта и омразата в Краков са толкова силни, че когато в началото на 70-те „Краковия” изпада в долната дивизия, феновете успяват да убедят властите дерби все пак да има. Мачовете естествено не носят точки за класирането, играят се единствено за честта на тима. Нещо като приятелска среща... но не съвсем.В предходните броеве на „Лоши момчета” стана дума, че в Полша от години е в сила подписаното от крайните фракции „Споразумение от Познан”, съгласно което те не използват оръжия по време на битки – единствено подръчни материали.



Хард-ядрата зад „Висла” и „Краковия” са единствените от водещите групировки, които не признават споразумението. Оръжията в Краков се използват всекидневно, откъдето идва и футболното му прозвище Града на ножовете. През 1998 г. по време на мач за Купата на УЕФА „Висла” – „Парма” Дино Баджо е уцелен в главата с нож, тип „пеперудка”, и получава пет шева.




Уникален момент от съперничеството е местоположението на стадионите - „Папа Йоан-Павел II” и „Реймонта” са разделени от едва 500-метровото парково пространство Блония, което често е арена на кървави сблъсъци. Двете агитки се дебнат в района, особено когато в дадения кръг домакинства само един от отборите. Целта е ясна – набавянето на възможно по-голяма колекция от вражеските знамена и шалове, стига се дори до събличане на фланелки.



На едно от най-забележителните дербита – това през 2007 г., с което се отбелязва 100-годишнината на дербито, ултрасите на „Висла” провесиха на оградата и запалиха 500 фен-артикула на кръвния враг.Всичко това преминава през много, много кръв. През 2006 и 2007 г., само за 18 месеца, по време на треската около дългоочакваното дерби, хулиганите от Краков убиват 8 души. Полицията повдига обвинения срещу гамени от „Висла”, които през март 2006 г. изкарват от собствения му автомобил симпатизант на „Краковия”, за да го пребият и прободат фатално.



Седмица след дербито от 2007-а в покрайнините на Краков младеж от „Висла” е направен на решето от вражески нож. В доклада на полицията от октомври миналата година за срещата „Корона” – „Висла”, когато е убито 22-годишно местно момче, е записано: Домакините са били с празни ръце и очаквали юмручна битка, докато феновете на „Висла” ги връхлетели въоръжени с ножове, мачете и дори търнокопи”.




Повод за безредиците тогава са близките отношения на ултрасите от „Корона” с тези на „Краковия”. Както е известно, „раираните” са част от Триадата „Краковия” - „Арка” (Гдиня) - „Лех” (Познан). От другата страна са хулиганските армии на „Висла”, „Сласк” и „Легия” (Гданск).




Омразата между двата лагера е навсякъде из града. Излезете ли от идеалния център, Краков е пълен с графити: „Краковия” е като уличниците – поема всичко”, „Краковия” не е клуб от Краков, той е еврейски клуб и затова трябва да бъдат бити жестоко”, „Висла” е просто полицейска *****”.




Няколко са уникалните елементи, с които двете краковски армии допринасят за облика на полската тифосцена. Jude Gang, Opravcy и AntY-Wisla си устройват партита в ъндърграунд подлез в покрайнините на Краков. Тук се подготвят новите знамена, чертаят се планове за атака на врага. AntY-Wisla пък въвеждат в Полша преди няколко години изцяло черното облекло и суичърите тип нинджа – така полицията трудно може да разпознава провинилите се и престъпниците сред феновете на „Краковия”.




Близо 20 000 души от „Висла” пък зачитат по команда вестници по време на среща с „Тотнъм” през 2005 г., симулирайки английска подкрепа от трибуните. Това е и своеобразен протест срещу модерния футбол. В Краков се цени първичното! В близкото минало бе всеизвестен терминът „краковски футбол”, използван за бързия, комбинативен стил с много техника на малък периметър. От него остава все по-малко, а футболът в Краков се свързва по-скоро с опасните елементи по трибуните.

[samocskasamo]

Въпреки режима, привържениците на полските футболни клубове винаги са имали възможност да подкрепят отборите си с всякакви средства. Още в края на 70-те и началото на 80-те те възприемат крайния италиански модел на подкрепа. Изобретени са първите знамена, шалове, измислят се песни за отбора по известни поп и рок мелодии.
Много скоро малки групички започват да се държат непристойно, да търсят съприкосновението с органите на реда, поведението им често е отвъд границата на закона.



Това са банди, които възприемат и модела на английското хулиганство – насилието и конфликтите са поставени пред подкрепата от трибуните. Друга причина, която изтъкват местни специалисти в областта на футболното хулиганство е, че с падането на социализма си отива и грижата за младото поколение, както и контролът върху него. Останали без перспективи, много младежи припознават насилието като форма на протест срещу обществото и като начин да спечелят авторитет сред своето поколение. Бичът на безработицата ражда агресивни мъже на по-зряла възраст.




Още в края на 80-те и особено през 90-те като центрове на футболното хулиганство в Полша се утвърждават Варшава, Гданск, Лодз и Краков. Групировките зад отборите на „Легия” (Варшава), „ЛКС Лодз”, „Видзев”, „Полония”, „Висла”, „Краковия”, „Легия” (Гданск) и „Лех” са натрупали толкова „опит” в насилието, колкото никоя друга фракция в Европа. Не е тайна, че в момента полските отбори са най-нежеланият съперник от европейските клубове в турнирите за Шампионската лига и Купата на УЕФА. Крайните полски фенове могат да „преминат” през всеки и през всичко, без мисъл за последствията. Хулиганските армии на клубовете от бившата соцстрана често надхвърлят хиляда души. Нахлуването на терена за бой между агитките, опустошаването на обществени заведения и транспорт се приемат за нормално ежедневие.




Ето някои от характеристиките на полската хуулс сцена:



Нацизъм


Ядрата от хард фенове са отявлени привърженици на нацизма. Знамена с пречупени и келтски кръстове неизменно присъстват на двубоите на „Легия” (Варшава), „Висла” Краков и „Лех”. Крайните поддръжници на „Легия” (Гданск) пък скандират „по дърветата, вместо листа, ще висят комунистите”.
От друга страна, в Полша приятно впечатление прави тенденцията Support your local team – подкрепата за местните клубове с малко успехи е наистина впечатляваща.
Ядрата от хард фенове са отявлени привърженици на нацизма. Знамена с пречупени и келтски кръстове неизменно присъстват на двубоите на „Легия” (Варшава), „Висла” Краков и „Лех”. Крайните поддръжници на „Легия” (Гданск) пък скандират „по дърветата, вместо листа, ще висят комунистите”.От друга страна, в Полша приятно впечатление прави тенденцията Support your local team – подкрепата за местните клубове с малко успехи е наистина впечатляваща.





Хулиганска лига


Полша е единствената страна в Европа, в която съществува официална хулиганска лига. Тя се ръководи от спортното списание „To My Kibice”. Класирането в нея се определя от броя на спечелените битки с вражески фракции и с полицията според мащабите на вандализма по стадиони и обществени места. През 1998 г. класацията изглежда така: 1. „Лех”, 2. „Легия” (Варшава), 3. „Арка”, 4. „Легия” (Гданск), 5. „Краковия” и др. През 2001 г. ултрасите на „Лех” продължават да са №1 по страхопочитание, следвани от „Арка”, „Легия” (Варшава), „ЛКС” Лодз, „Видзев” и „Рух”. За последните две години първите две места неизменно държат ултрасите на „Лех” и „Легия” (Варшава). Пак според класация на същото списание, дербито на Лодз между „ЛКС” и „Видзев” е най-опасното в Полша. Цели три сблъсъка от 1999 г. до днес между тези два съперника попадат в Топ 10 на най-кървавите битки в Полша. На три пъти попадат и двубои на националния отбор на Полша (срещу Англия, Швеция и Чехия).






Каква е ситуацията с подкрепата за Дружина полска?


Коалиции


Мачовете на националния отбор също не минават без напрежение. На трибуните всички изглеждат единни, но преди и особено след двубоите враждуващите лагери си спретват сериозни мелета. Т.нар. „Коалиция” обединява крайните ядра на двете „Легии”, „Висла”, „Видзев”, „Сласк”, „Погон”, „Заглебие”. В друг лагер, т.нар. „Троица”, се обединяват ултрасите на „Лех”, „Арка” и „Краковия”. Сами за себе си действат крайните фракции на „ЛКС” Лодз, с които ще се срещнем в следващото издание на „Лоши момчета”. Групировките в горните две коалиции са непримирими врагове по време на срещите от шампионата, но дойде ли време за националния отбор, ситуацията се променя. Естествено, някои от най-непримиримите врагове остават в различни лагери (отборите от Краков и Лодз например никога не загърбват локалната омраза).





Единни


На 8 септември 1999 г. Полша приема Англия в европейска квалификация. За първи път хулигани от Варшава, Гданск, Лодз и Краков се организират и извършват единна атака срещу островитяните. Петима британци са тежко ранени вследствие от ръкопашен бой.Когато многочислените хулигански армии на полските клубове са единни, не съществува сила, която да им се противопостави. Вътрешното съперничество обаче прави двубоите на Дружина полска опасно място преди всичко за полските запалянковци, отколкото за гостите.

[samocskasamo]

Сектор „Галера” е безопасно място само за приятелите на ЛКС.

Над 5 хиляди ултраси взимат участие в традиционните шествия към стадиона на врага.

Момчетата от ЛКС пикаят, а после изгарят емблематичното за 90-те години знаме на феновете на „Видзев”, което е пленено в битка.

Хулиганите на ЛКС от Лодз пленяват, напикават и изгарят знаме на съперниците от "Видзев"

С население около един милион град Лодз е вторият по големина в Полша след столицата Варшава. Два са популярните футболни клубове от града – „Видзев” и ЛКС. Още в предния брой на „Лоши момчета” стана дума, че дербито печели първо място в класацията на списание „To my kibice” за най-опасно съревнование по трибуните.
Lodzki Klub Sportowy (Спортен Клуб Лодз) е основан през 1908 г., което го прави един от най-старите клубове в Полша и сред основателите на футболната лига. Въпреки това с едва двете си титли и една купа на страната ЛКС определено не се нарежда сред най-успешните полски тимове. Клубът обаче може да се похвали с една от най-мощните агитки в страната, a и на континента.



Секторът, в който по традиция места заемат най-преданите поддръжници, носи името „Галера”. Многочислени са групите Crazy Cannibals от Сродмиешие и Hell's Boys от Полесие. Макар да има привърженици в цяла Полша, най-мощната подкрепа извън Лодз идва от градовете Пабианице и Влоцлавек.Основните групировки зад клуба са Ultra Force (UF) и Net Force (NF). Хулиганското ядро пък не е групирано в отделна фракция, а стои зад лозунга „Жадни за кръв!” (LKS –Avid for Blood!). През последните години все по-често се говори за Galera Warriors и Galera Hooligans, а проблемните момчета застават зад транспаранта Troublemakers (Създаващи неприятности), но така или иначе все още няма официална структура на хулиганите от „Галера”. Ultras LKS пък е най-новата фракция, която организира винаги разнообразни хореографии в целия сектор.




Малко са приятелите на трибуна „Галера” и те са предимно представители на долните дивизии. Просто техните мачове са слабо охранявани и там проблемите могат да стават лесно. В приятелския кръг са ГКС, „Ресовия” Ряшов, ултрасите от Бидгошч. Поради по-слабата охрана момчетата от „Галера” използват мачовете от долните дивизии за тренировка преди големите дербита срещу омразните „Видзев”, „Лех” (Познан), „Висла” (Краков) и „Легия” (Варшава).Връзката между клуба и привържениците е силна още от основаването на ЛКС. Симпатизантите се включват активно в строежа на стадион „Ал.Уний”. Те са едни от малкото, които в далечните години след войната пътуват навсякъде с отбора. През 1958 г. над десет хиляди души от Лодз отиват за гостуването на „Гурник” (Забже) – мач, с който ЛКС печели титлата на страната.




През 70-те в Полша става популярна организираната подкрепа от трибуните, като основоположници на ултрас течението са феновете на „Легия”, „Полония”, „Сласк” (Вроцлав) и естествено тези от „Галера”. Става популярно измислянето на песни, изработката на знамена и организираното пътуване за гостувания – през 1971 г. близо 10 хиляди фенове на ЛКС посещават мача срещу „Легия” във Варшава и срещу „Сласк” във Вроцлав.С идването на 80-те в Полша навлизат английският и холандският хулигански стил – започват масовите безредици по трибуните. От края на 90-те и началото на новия век полските фракции се връщат и към ултрас стила. В момента повечето агитки представляват огромно ядро от хулигани, които обаче съвестно изпълняват хореографии в латиноамерикански стил.



Подкрепата зад ЛКС Лодз е един от най-типичните примери. За последните десет години ултрасите и хулиганите зад ЛКС записват серия от разнообразни хореографии – огромни транспаранти, станиоли, ръчни знамена, ленти, конфети, факли и димки. Сектор „Галера” винаги предлага нещо интересно и оригинално. През ноември 2003 г. от трибуната е записан настоящият рекорд в Полша със запалени 320 факли по време на мач срещу „Краковия”.Въпреки красивите прояви червено-белите издигат в култ и хулиганството. Сред обичайните противници на това поле са градските съперници от „Видзев”, а също и „Висла”, „легиите” от Варшава и Гданск.




Типични за полските хулигани са нападенията директно на трибуните. Тези на ЛКС са особено дейни в това отношение. Само за 2003 г. те се отчитат с две нахлувания в сектора за гости (срещу „ГКС Белшатов” и „Погон” Шчечин), след прекосяване на целия терен и сблъсък с полицията. В официалния сайт на ултрасите тази „слаба активност” се дължи на големите глоби, които клубът понася, когато вандалствата са на трибуните. За да спестят солидни наказания на ръководството, сблъсъците се уговарят за деня преди мача на територия извън града или в крайни квартали.
На 12 май 2001 г. 26 души от ЛКС причакват на 25 километра от Лодз два автобуса с ултраси на „Видзев”, пътуващи за Воджислав. Въоръжени с дървени бухалки, момчетата от „Галера” нанасят тежко и унизително поражение на многобройния градски опонент.
Дербито на Лодз от октомври 2000 г. завършва с двама намушкани и още 10 души с тежки наранявания, настанени в болница. Пак през същия месец Galera Hooligans печелят яко меле с „Коалицията” на „Видзев”, „Висла” К, „Погон” и легиите от Варшава и Гданск, преди мача на националния отбор на Полша срещу Беларус.
2000-ата година е изключително ползотворна за полското футболно хулиганство и в частност за ЛКС. През юли в Забки, близо до Варшава, ултраси на „Легия” от фракцията Teddy Boys се срещат с "червено-белите", за да ги заведат до подготвен за битка терен. След кратка схватка гостите се озовават на земята, но си печелят репутацията на първата група, застанала очи в очи с хард ядрото на „Легия”.
Уговорените битки навлизат в Полша в края на 90-те. През 1998 г. е първата такава, а най-кървавата – през 1999 г. между ЛКС и „Видзев”. В края на 1999 г. ултрасите на ЛКС записват и масов бой с полицията – над 300 седалки от клубния стадион са изкъртени и попадат върху униформените. И въпреки потресаващите факти през последните години феновете на ЛКС остават извън челната петица на списание „To my kibice”.