Фаталните места на планетата са на еднакво разстояние едно от друго и образуват необяснима за учените поредица от равностранни триъгълници.
Бермудският триъгълник е онази част от територията на планетата, която традиционно се смята за най-ужасното, най-страшното и загадъчно място, където са изчезнали безследно множество самолети и кораби - повечето от тях след 1945 г. Теориите за причините са хиляди. Появи се обаче една хипотеза, която търси връзка между загадъчното място и Морето на дявола край Япония.
Къде всъщност се намира тази страховита зона на бермудския триъгълник? Зоната е наречена акваторията на Атлантическия океан, заключена между Бермудските острови, полуостров Флорида и остров Порто Рико. Печалната си известност получава още през 1840 г., когато недалече от Насау - столица на Бермудските острови, бил открит френският платноходен кораб Розали. Всичките му платна били опънати, оборудването било налице, но екипажът липсвал.
След този случай писъкът на изчезналите съдове в този район стремително расте. В края на януари 1880 г. от Бермудските острови потегля британският учебен платноход "Атланта" с 290 офицери и курсанти на борда, но не пристига в крайното пристанище. Повече никой не го видял и нищо не е известно за съдбата му.
На 4 март 1911 г. от Барбадос за Балтимор потегля американският търговски кораб "Циклоп". Той бил един от най-големите морски съдове по онова време с водоизместимост 19 000 т и 309-членен екипаж. Дължината му е 180 метра и притежава отлични мореходни качества. "Циклоп" не пристига в Балтимор. Не били засечени никакви сигнали за бедствие. Просто изчезнал.
През октомври 1920 г. в Атлантическия океан бил открит немският търговски кораб "Фрея", също без екипаж на борда. Междувременно започват да изчезват и самолети.
Един от най-забележителните случай е от 5 декември 1945 г. Това бил обикновен ден за американските ВВС, базирани във Флорида. Опитният командир (с повече от 2500 летателни часа) Чарлз Тейлър оглавява мисия на 19-о звено. Задачата им била да излетят към Чикън Шоул, намиращ се северно от остров Бимини. Времето било чудесно, 5 триместни бомбардировача торпедоносци излетели и поели курс на изток, имащи на борда гориво за 5, 5 часа. В 15:45 ч в командния център на авиобазата Форт Лодърдейл се получава първото странно съобщение от командира на ескадрилата: "Имаме аварийна ситуация. Очевидно сме се отбили от курса. Не виждаме земя, повтарям, не виждаме земя! " Диспечерът ги попитал за координатите им. Отговорът силно озадачил всички присъстващи офицери: "Не можем да определим своето местоположение. Не знаем къде се намираме. Изглежда сме се заблудили." Диспечерът ги посъветвал: "Дръжте курс на запад! " Нямало как пилотите да пропуснат дългото крайбрежие на Флорида. Но следващата фраза била още по-смайваща: "Не знаем накъде е запад. Става нещо… Странно… Не можем да определим посоката. Даже океанът изглежда различно! " Последните засечени думи на Тейлър били: "Под мен земя, пресечена местност. Уверен съм, че това е Кис…" По-нататъшната съдба на асовете е неизвестна.
Необичайните събития в зоната на Бермудския триъгълник са причина за възникване на множество легенди. Най-поразяващи обаче са разказите за съществуването на изкуствени съоръжения на морското дъно.
Жак Ив Кусто в книгата си "В търсене на Атлантида" цитира разказа на своя син Филип, който лично е изследвал изграден път на дъното на океана и бил убеден, че е дело на човешки ръце. Той казва: "Няма никакво съмнение, че само изкусни строители могат да издялат такива каменни блокове под прав ъгъл и да ги положат плътно един до друг. Блоковете са изготвени от материал, който няма нищо общо със скалните породи наоколо..."
Има една теория обаче, която сякаш съдържа в себе си повече смисъл - теорията за магнитните аномалии. Промените в показанията на компасите са явление, познато дори на начеващите пилоти и моряци. Компасът рядко сочи действителния север - Северния полюс. Обикновено той се ориентира към магнитния полюс, който е встрани. В много места отклонението е значим фактор, който трябва да се вземе предвид. В противен случай даден плавателен съд може да се окаже на стотици мили от мястото, където се предполага, че се намира.
Има два района върху повърхността на Земята, където компасът сочи истинския север - Бермудския триъгълник и една зона, югоизточно от бреговете на Япония, известна под името Морето на дявола, където също изчезват доста кораби. Между 1950-а и 1954 г. повече от 10 съда са изчезнали в Морето на дявола. При това големи товарни кораби, а не рибарски лодки. Само един от тях успял да подаде сигнала SOS. Продължителните търсения не открили никаква следа от хора или спасителни лодки. Разтревожено, японското правителство наредило районът да се изследва, но бил открит само един нов вулкан. Изригването му потопило един от изследователските кораби. Тогава властите обявиха района за опасен.
Военноморските сили на САЩ също са провели серия от секретни геомагнитни изследвания, като при тях били осъвременени много данни отпреди повече от 30 години. Акцент в тях е изследването на теорията за "отслабване на свръзките".
Тя е дело на специалиста по електроника Уилбър Б. Смит, натоварен от канадското правителство да оглави през 1950 г. проучването на магнетизма и гравитацията в опасните места. Той открил в атмосферата зони, в които съществува явлението, наречено от него "отслабване на свръзките". Тези зони са с диаметър около 300 м и се простират до неизвестна височина. Те се преместват и изчезват, за да се появят в друго място. Смит установил, че полета с "отслабване на свръзките" често има там, където са ставали необясними катастрофи. Той изказва предположението, че докато върху повечето самолети тези зони вероятно не оказват влияние, някои самолети със специфична конструкция и размери могат да бъдат подложени на достатъчно силно въздействие. Възможно е тези сили да въздействат не само върху самолетите, техните компаси и радиопредаватели, но и да се отразяват върху човешките сетива, като предизвикват виене на свят и загуба на чувство за ориентиране в пространството.
Други изследователи пък неотдавна лансираха тезата, че Бермудският триъгълник и Морето на дявола са само два от няколкото аномални района, пръснати по земното кълбо. Математици и инженери са открили 12 такива района, наречени "подли водовъртежи". Екипът твърди, че такива завихряния стават на Северния, на Южния полюс и на още 10 места в двете полукълба. Установено е, че всички те са на еднакво разстояние едно от друго и линиите, прекарани по глобуса от всяко завихряне до съседните му, образуват поредица от равностранни триъгълници. Учените все още не могат да разберат какво е значението на този модел.
Особена страница в летописите на Бермудския триъгълник заема удивителното произшествие с бригантината "Мария Целеста". На 7 ноември 1872 г. корабът потеглил под командването на капитан Бенджамин Бригс от Ню Йорк към Гибралтар. Екипажът се състоял от 7 души, капитанът бил придружаван от семейството си. Корабът бил запасен с продоволствия за 6 месеца. "Мария Целеста" била изключително лека и маневрена. Условията за пътуване били великолепни, но бригантината така и не пристигнала в крайния пункт. Изчезнала. Открита е по-късно в близост до Азорските острови, плаваща с опънати платна. И без жива душа на борда. Цялото имущество и ценности на изчезналите хора били налице. Товарът на кораба бил непокътнат. И така, тайната на "Мария Целеста" остава неразкрита до днес.
