Ролята на феновете и първенствата в живота на човек

[ultrastyle]

Едно интервю на Десислава АНТОВА

За ролята на футболния фен и ролята на световните първенства в живота на всеки човек Агенция “Фокус” разговаря с психолога Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Фокус: Какво е характерно за психологията на футболния фен и кога това състояние се превръща в болестно?

Пламен Димитров: Футболът не е само игра, не е само спорт, той е религия. За много хора това е единственият начин да се почувстват социално интегрирани и за много хора е и забавление, което надминава всички други. Има много видове фенове и психологията им е специфична. От тук нататък трябва да кажем, че да наистина, може да се стигне до някаква болестна проява при това явление, но това е на основата на вече съществуваща личностна подложка. Тоест феновете стават опасни от една страна, защото тълпата има специфична психодинамика, но винаги това включва предразположеност, която човек има поради други причини. Това е само симптоматиката, театъра, арената, мястото, на която тя се разгръща.

Фокус: Кои хора стават фенове?

Пламен Димитров: Всички сме фенове по някакъв начин, защото вярваме или се идентифицираме с неща, които не правим, но очакваме да бъдем съпричастни и ангажирани с техния резултат. В този смисъл да си фен – запалянко, означава да си част от група, общност, маса множество хора, които споделят някакво очакване или убеждение и го чувстват, без да използват рационални и логични аргументи. Това е състояние на тълпата или на една по-малко или повече организирана общност, при която хората регресират в позитивния смисъл на думата. Това означава, че се връщат към по-прости адаптивни механизми и се справят на емоционално и рационално ниво с това, което груповата идентичност им възлага. Стават съпричастни и съответно се борят срещу една ирационално-емоционална ефективно възприемана ситуация или иначе казано търсят сливане в едно море от хора. Затова всъщност, когато е сам фенът, е доста незабележим или ако е забележим той поне не е активен – латентен е. Когато попадне на трибуните, когато е близо до играта и усеща феновете на другия отбор, той очевидно се връща към тези първични състояния на адаптация и на емоционална близост, която разбира се е повърхностна, но това ни е познато не само от спорта.

Нека да го кажем – армията, религията, стадото, племето винаги са имали точно този психодинамичен профил, който понякога нашите спортни фенове ни показват – една общност едно море от хора, което наподобява обезличаващ апарат, изравняващ хората, понякога дори и визуално, но най-често поведенчески е начин за много хора да достигнат до катарзис. Те преживяват сливане с тези, които са обект на адмирация и на подкрепа и заедно с това достигат до усещането, че са по-значими, отколкото са в действителност, защото са част от нещо по-голямо нещо.

Ние сме фенове на много други неща, но това не ни прави такова впечатление, както футболът, защото той е експресивен, той е много колоритен и хваща сетивата. Ние сме фенове на работата и непрекъснато сме задължени или се чувстваме ангажирани да работим по начин, който ни прави по-скоро запалянковци, отколкото професионалисти. Иначе не можем да обясним, как хората запазват работа, която не им дава тези резултати, за които първоначално са я избрали. Също така, ние сме запалянковци на много други територии – има каузи, които подкрепяме и натискаме бутоните на телефона, веднага и това е не по-малко форма на запалянковско отношение. Много пъти това е породено от гледката или от емоцията. За много хора да са запалянковци е недостатъчно осъзнат, но действителен механизъм да се чувстват ангажирани, интегрирани и значими в социален смисъл. Хората имат нужда от точно този тип едностранна близост, човещина в смисъл на съпричастност по отношение на нещо, което се случва, развива се и трябва да доведе до желан резултат. Знаете, че има и групи фенове, които за съжаление използват спорта, по-скоро за отдушник и място, където да разгърнат своя патология или предразположеност към асоциално поведение, особено ако атакуват други хора или рушат нещо, което е създадено, именно за тях. Тоест те парадоксално, разрушително изразяват своята привързаност.

Така, че да си фен, първо зависи от това, каква личност си, колко напред си в своето морално развитие и в голяма степен да си фен означава, да избираш пространствата, които не са просто мястото на събитието на спортните срещи, а да се ангажираш с каузата на спорта, с нейния социален, здравен и чисто художествен смисъл, защото отвъд бизнеса, спортът е игра. Играта е един вид изкуство.

Фокус: Човек е човек, само когато играе...

Пламен Димитров: Да, това е мисъл на велик човек. Това, че си фен на играещите, не те прави автентичен, но може да си неподправен, истински поддръжник. Ако наистина знаеш, че в това, което представлява и футболът и всички масови спортове, които привличат запалянковци са всъщност нещо, което е тържество на човешкото развитие и качество на една друга форма на съревнование, различна от тези форми, които познаваме – конкуренцията на пазара, войната между народите. Да си поддръжник означава да се идентифициращ, да се отъждествяващ с един модел на поведение, една организация, каквато е спортния отбор. Когато става дума за световно първенство, говорим и за национална идентичност. Хората преживяват патриотични пориви и импулси, които не могат да се случат в много други ситуации. Знаете и си спомняте участието на националния отбор по футбол на България в световното първенство през 1994. Сега ни е мъчно, че нашият национален отбор в момента не са на световно. На мен ми е мъчно, не защото съм огромен фен, а защото чувствата, които предизвиква – болката, ако падат и щастието, възторгът, триумфът от високите резултати, са нужни на всеки от нас. Ние имаме нужда да преживяваме тези силни чувства. Разбира се има хора, които предпочитат това да се случи в камерната зала с прекрасна музика, но има и други типове на поддръжка и преживяване. Футболът е такава игра, че събира всички слоеве от населението – богати, бедни, интелигентни и еродирани хора и изключително примитивни натури, които чувстват и усещат в точно такива първенства като световното.

Фокус: Повече българи ли се чувствахме през 1994 година?

Пламен Димитров: Аз наблюдавах лицата и движенията на хората в късните нощи и тяхното усещане за възторг и опиянение. Това, което се случи тогава, не може да бъде получено в тъжната и тогава действителност на българското общество. Такова усещане, че сме значими и струваме нещо. Всяко Световно първенство е повод да си припомняме 1994 година с благодарност към конкретни хора, които накараха българите да се чувстват толкова близки и отъждествени с една обща същност, да се чувстват повече българи, заедно.

Фокус: Ролята на медиите е огромна за всяко футболно събитие. Защо това е така?

Пламен Димитров: Футболът е медийна игра. Тя е телевизионна, зрителска игра.

Фокус: Сега много хора ще застанат пред телевизорите с трепетни очаквания. Еуфорията ли е само движещата сила за феновете, които ще пренебрегнат всички останали ангажименти?

Пламен Димитров: Опитах се да ви кажа, какви дълбини на човешката душа се засягат и ангажират, когато става въпрос за такъв тип масово поведение и сливане с големи групи от хора. Дори да гледаме нещата през медийния канал, т.е. по телевизията, дори да не сме на място, което означава, че не може да си позволим да бъдем фенове в реално време, все пак хората успяват в домашни условия да се идентифицират с любимия отбор. Това е магията на телевизията. Тя дава възможност, когато не си на стадиона, да виждаш неща, които хората, които са там, не успяват да видят. Виждаш ги по няколко пъти и то веднага. Съблазнен е зрителят да стане фен на повече от един отбор. Тези, които ходят на стадиона, на мачове, трябва да подкрепят по-користно само един отбор. Тези, които гледаме, може да си изберем във всяка зрелищна среща, да си изберем отбор.

Предполагам, че ще има много домашни агитки – едната страна с единия отбор, другата с другия. Приятелството е един от особените фактори, когато гледате мач на стадиона или пък дори в домашни условия, или в заведения ( както правят много от английските фенове, когато не може да са в страната си) и там съпреживяват особени групови процеси. Тези процеси водят да укрепване и засилване на приятелството. Забелязах, че това не е само мъжко преживяване. Вече има много дами, които показват съпричастност към такова преживяване, което по-рано се смяташе за мъжко упражнение.

Фокус: Това поради влиянието на медиите или...

Пламен Димитров: Донякъде на медиите. Покрай медиите има и огромен маркетинг. Знаете колко реклама носи футболното първенство, какви бюджети се отделят за продукти, свързани с поддържане на клубна идентичност и въобще на футболното запалянковство. Има много неща, които превръщат масовия спорт и неговото наблюдение, следене и поддържане в една потребителска стока, която е с изключителни обороти и невероятна зависимост, тоест трудно може да се откажете да участвате. Едва ли баща ще откаже на сина си фланелка на любимия отбор. Ако може да си го позволи, той би го завел на тези мачове, за да усети близостта с детето си.

Има и нещо друго, хората търсят, страни от футбола, въобще в тези зрелища, спортът, който наглед не ни кара да мислим за труда, за усилието, тъй като ние не го полагаме, някой друг го прави , ни позволява да избягаме от трудностите си и да живеем като че ли можем повече. Чувстваме се окрилени и толкова добри, колкото беше Христо Стоичков.

Много млади хора стават фенове, защото имат усещането, че там някой ги олицетворява и те се чувстват близко до този човек по възраст, културни и национални профили. Хората, които са във футбола, трябва да знаят, че са стъпили върху едно много стабилно и устойчиво човешко мнозинство. Затова футболът е велик, защото събира хората, често пъти, по-мощно отколкото олимпиадите. Нека да помислим за това, какъв е ефектът на големите национални първенства. Всъщност ние знаем, че хората отделят и средства и внимание много повече на футбола, отколкото на която и да било религия, затова казах, че футболът е много повече от религия. Феновете на отборите изграждат втора националност, в зависимост от това, на кой чуждестранен отбор симпатизират.

Фокус:Запалянковците често са изнервени от другите, когато гледат мач, това как се отразява на работния процес?

Пламен Димитров: Напрежение и стрес преживяват запалянковците, заради факта, че някои от мачовете, ще бъдат в работно време. Като организационен психолог знам, какво е да си ръководител на хора, ако ти самия не обичаш футбола и да трябва да спазвате трудова дисциплина и режим и да изпълнявате план цял месец. Могат да пострадат някои графици и дисциплината ще бъде компромисно отхлабена, защото футбол и работа трудно се съчетават, тъй като хората са настройват да гледат мачовете. Това е един много добър начин да се откъснеш от рутинните дейности. Хората гледат футбол, защото той се е превърнал в ритуал, не е вече игра. За много хора, той е ритуал, подобен на сериалите и превръщайки се в ритуал и имайки тази емоционална мощ, той е и един вид стимулатор, който води до ендогенни наркози. В добрия смисъл на думата това означава, че хората, които обичат да гледат футбол и въобще изживяват гледането на футбол пълноценно, често пъти имат психофизиологична и неврохимична картина, подобна на еуфорична картина, характерна за хората, които са приели лека дрога. Отделят се адреналин и много други преживявания, които се търсят в наблюдаването на спорта, могат да доведат до зависимост, ако не химична, то психофизиологична. Хората имат вълна на очакване. В изследванията на психофизиологичната фаза на фена, часове преди началото на мача е на един подем, който често пъти прилича на кофеинова и адреналинова помпа, тоест той има една мобилизационна готовност, която го качва на по-високо и по-екзалтирано ниво. Много пъти спада чувствителността към болката и ако има хронични заболявания, те не се усещат, толкова остро. Когато фенът, преживява щастливи моменти, които са много близки до състоянието, характерно при печеленето на лотария и до хубав секс.

Фокус: От кога има фенове?

Пламен Димитров: Хората от хилядолетия са фенове, нека да си припомним олимпийските игри и да се сетим колко фенове са търкали образно казано седалките, на които е имало гладиаторски или други игри. Днешните футболисти са едни прекрасни наследници на едновремешните гладиатори, при които така наречената честна игра, също е имала значение. Насладата от участието дори само като зрител е давало на маса хора усещането за ценност и значимост.

Фокус: Всички спортове ли имат свои фенове?

Пламен Димитров: Като млад психолог бях с нашите кану-каяк гребци, забелязах, че там публиката е далеч, дори и да е много. Състезателят е сам, дори да е в екип. Там няма тази пряка връзка. Дори фенът да има, кого да подкрепя, подкрепяния, може и да не те чуе. А надеждата на всеки фен е, че той е част от отбора. Това винаги се е казвало от добрите спортисти. Хората, които са спортували на високо ниво, винаги са казвали, че присъствието на окуражаващи, ангажирани, вярващи фенове, е допинг, който никой лекар не може да ти даде, но и никоя комисия не може да ти забрани. Усещането, когато някой крещи името на страната ти с още 50 000 души е такъв стимул, че дори да те боли нещо, дори да си уморен и да не си в кондиция, действа като допинг. Стадионите, също имат роля за феновете. Те са така построени, че имаш усещането, че ще влезеш на игрището. Много от европейските стадиони са полифункционални и дават една изкуствена дистанция. Така че там публиката говори на играчите, непрекъснато нещо им се подвиква и ако наблюдавате внимателно, ще видите, че има двустранност на комуникацията. Това е особеното на преживяването, защото когато си фен на някого, ти си негов оръженосец, а той е твой рицар и има нужда от комуникация в ирационалния смисъл на думата. Футболът е стигнал до такова ниво, че може да накара хората, да инвестират огромни средства, за да преживеят заедно, дори много посредствени мачове, просто, защото очакването да се случи желаното и идентификацията с любимия отбор е толкова силна, че почти няма значение какъв ще е мачът за хората, които са поддръжници, фенове, запалянковци, нека да ги наречем поклонници, вярващи и изповядващи футбола.

Фокус: Каква е разликата между футболните фенове и футболните хулигани?

Пламен Димитров: Хората, които са опиянени от усещането, че са голяма тълпа са хулиганите. Важно е да се направи разликата, че истинският фен, не може да се превърне в хулиган, защото има спирачки, той знае, че спортът не му позволява да руши, че спортът трябва да се играе „феър плей” (честна игра). Хората, които рушат и нападат са агресори, те не са спортисти. Спортът изисква усилие за постигане на цел. Изконното човешко търсене да успееш чрез действие, за да стигнеш до желан резултат, когато стигаш до този път по разрушителен начин, тогава нямаш удовлетворение, а кой би искал да се полагат усилия, без да има удовлетворение. Това е патологията, която не е на феновете, а на хулиганите, които се преструват на фенове. Това са патологични състояния на асоциална мотивация, която има нужда от психотерапия. Тези хора ще отидат утре на митинг и там ще го направят. Затова е важно, хората, които работят в институциите, да знаят, че има ли такива прояви, те са на хулигани, феновете са честни играчи.
http://www.ultras-bg.com/176/Plamen-Dim ... igiia.html

[metodito]

Много интересно интервю. Благодаря на автора, че го постна. Това за "ендрогенната наркоза" (не, че знам какво означава) го предполагах . .
Футболът е живот!

[Roger_Federer]

Чудесна тема и интерсно интервю!Браво,че си го пуснал във форума!
Прав е човекът,той явно ги разбира тези неща,като се позамислих,наистина си е така.

[unist_gp]

http://www.7sport.net/archive7ds/2010/0 ... 5816_3.htm

ето още малко масло в огъня и от мен

[metodito]

http://www.7sport.net/archive7ds/2010/07/26/fo_1forum/d5816_3.htm

ето още малко масло в огъня и от мен

[offtopic]Бе тоя линк е офтопик, 'щото няма общо със статията, ма нейсе. Това наричам аз конструктивна критика, а Гигов най-вероятно би нарекъл журналиста "поръчков"... Така, нали е модерно. Нещо като не им изнася да казват, че е лъжа или поръчка.[/offtopic]

[valkaredgi]

щом сте рекли,така да е :
http://vbox7.com/play:bd28b144&al=1&vid=

[garfild8]

Психолози,психиатри,дрън-дрън.Нямам никак добро мнение за тях.

[Бижутера]

цялото интервю е едно голямо клише....футбола е магия, той не може да се опише с думи