[/center][center]
[/center]Минали са повече от шест десетилетия от смъртта на Хитлер, но краят на немския диктатор още е обгърнат в мистерии. Въпреки че разказите на оцелели свидетели осветяват достатъчно последните моменти от живота му, участта на трупа му е предмет на какви ли не спекулации.
До началото на деветдесетте години на миналия век не се знае със сигурност какво е станало с тленните му останки, но разпадането на Съветския съюз позволи достъп до държавните архиви и публикуване на информации, смятани дотогава за строго секретни.
Но да се върнем във времето и да влезем в правителствения бункер в Берлин, където предстои краят на нацистката хекатомба. На 30 април 1945 г. за Третия райх всичко е загубено. Руснаците вече са близо до центъра на Берлин. Само след часове руските войски ще завземат бункера, където са се барикадирали Хитлер и най-верните му съучастници -министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс, Мартин Борман и секретарките му. Там е и любовницата му Ева Браун, вече негова съпруга, която въпреки че има възможност да избяга, не иска да го напусне.
В два и половина следобед Хитлер напуска помещението заедно с Ева Браун и се сбогува с присъстващите в коридора, където се правят съвещанията. Облечен е както винаги с черен панталон, военна куртка и бяла риза. Ева е със синя рокля, бродирана в бяло.
Двамата се сбогуват с всички присъстващи. Хитлер е приведен повече от всякога и думите му едва се разбират. След няколко минути Фюрерът се оттегля в стаята си, докато Ева изчезва с Магда, жената на Гьобелс.
След малко двете жени се връщат. Магда Гьобелс успява да изкара Хитлер навън и го моли да избяга от Берлин. Молбите й нямат никакъв отговор, Фюрерът с мълчалив жест кани Ева Браун да го придружи в стаята. Вратата се затваря след тях. Моментът е дошъл.
Часът е три половина следобед. Привидно спокойни, но явно напрегнати, хората пред стаята на Фюрерът очакват изстрелите. След като минават десет минути, като вижда нетърпението на присъстващите, помощникът на Хитлер отваря внимателно вратата.
Веднага след това нахълтват Артур Аксман, ръководителят на Хитлеровата младеж, и Йозеф Гьобелс. Намират Хитлер на малък диван, седнал до Ева Браун.
Тя е приведена, облегната на рамото на Хитлер, а видът й е безжизнен. Устните й са сгърчени от отровата, от тялото й се носи дъх на горчиви бадеми, което говори със сигурност, че е погълнала цианкалий. Дамският й пистолет, Валтер 6.35, е на една ниска масичка отпред и си личи, че с него не е стреляно.
Тялото на Хитлер също е наклонено. Челюстта му виси. Пистолетът му, Валтер 7.65, е на земята до краката му, където го е изпуснал. От слепоочията му капе кръв, която стига до долната челюст. Аксман решава, че се е застрелял в устата и налягането му е пръснало слепоочията.
Помощникът на Хитлер пристига с човек от СС и го завиват във военен плащ. Отнасят го до четирите стъпала на спешния изход и от там го поемат други членове на СС.
Мартин Борман вдига тялото на Ева Браун и го изнася извън бункера. Телата са положени заедно в кратер от снаряд близо до изходната врата. Поливат ги с бензин и Гьобелс се опитва да запали импровизираната жертвена клада с кибрит. Бензинът не се запалва и като се има предвид, че руските снаряди падат все по-близо, някои от присъстващите предпочитат да се укрият под козирката на аварийния изход.
Накрая някой хвърля горящ парцал върху телата, които моментално са обхванати от пламъци. Помощниците в кремацията на нацисткия самодържец извикват набързо „Хайл Хитлер" и се втурват колкото се може по-бързо към вратата на аварийния изход, докато руските снаряди вече падат в самата градина на Канцеларията.
Фюрерът е мъртъв. От този момент обитателите на бункера само мислят как да избягат, преди да са дошли руснаците.
На следващия ден, 1 май, сраженията продължават досами бункера. Гьобелс изпраща началника на щаба на пехотните войски, Ханс Кребс, да се срещне с маршала на руските войски Георгий Жуков, опитвайки се да започне преговори за спиране на огъня.
По време на разговора немският офицер обяснява, че е свидетел на самоубийството на Хитлер. Съветският военен отхвърля предложението за мир и настоява за безусловна капитулация. Жуков предпочита временно да запази в тайна намека на Кребс за самоубийството на Фюрера.
В този ден самият Кребс, също като Хитлер, се самоубива заедно със съпругата си, като преди това заповядва на един от помощниците си да залее телата с бензин и да ги изгори.
Тази нощ в бункера се случва нещо толкова трагично, колкото и ненужно. Ужасена от идването на руснаците, жената на Гьобелс решава да убие шестте си деца, като им дава голямо количество сънотворно и после ги отравя с цианкалий.
След това брутално детеубийство си прави кафе и, привидно спокойна, сяда да разговаря
Какво стана с трупа на Хитлер?
със съпруга си за „добрите времена". Останалите присъстващи се присъединяват към разговора, спомняйки си с носталгия за дните преди войната, когато нищо не подсказва, че ще дойдат толкова тежки времена.
Малко по-късно съпрузите Гьобелс се сбогуват с малкото останали в бункера. В девет вечерта вече са мъртви. Както Гьобелс му е заповядал, помощникът се опитва да изгори труповете, но вече няма време за това. В единайсет всички се разотиват на малки групи и към полунощ бункерът се изпразва.
Но все пак двама човека остават в бункера. Единият е потънал в сън млад войник от СС, а другият е отговорникът за машинната инсталация. Успалият се войник се събужда късно сутринта и давайки си сметка, че не е препоръчително да остане в бункера до идването на съветските войски, излиза на повърхността и побягва сред димящите развалини.
Независимо от всичко, техникът остава на поста си, защото поверените му дизелови двигатели подават електричество и на една съседна на бункера лечебница. Накрая, като вижда, че руснаците са съвсем наблизо, решава да се спаси.
Техникът изкачва стълбите, показва се на повърхността и вижда, че артилерийският огън е толкова силен, че е невъзможно да излезе навън. Последният обитател на бункера възприема спокойно създалата се ситуация и си приготвя обилна храна, избирайки си най-доброто от богатите запаси на убежището.
След разкошния обяд обикаля инсталациите и изведнъж чува смях в една от залите. Приближава се и се среща лице в лице с дузина униформени руски жени. Те са санитарна част, ръководена от лекарка, която на елементарен немски пита техника, къде е Хитлер. Той й отговаря, че е мъртъв.
В тази необичайна „приятелска" атмосфера техникът ги развежда из бункера и им показва стаята на Ева Браун. Непознаващи лукса, рускините се нахвърлят на гардероба на Хитлеровата съпруга и грабят рокли, бельо, всичко.
Но висшето командване на Съветската армия изобщо не се интересува от гардероба на Ева Браун. Без да знае дали е истина, Жуков е заинтригуван от информацията за самоубийството на Хитлер. Съмненията са основателни, тъй като в официалния протокол от срещата с Кребс няма нищо за смъртта на диктатора. Независимо от това, маршалът информира подробно Сталин за всичко, което знае до този момент. Накрая, като сломяват отчаяната съпротива на германците, руснаците превземат напълно разрушения Берлин.
На 4 май трима руски войници откриват трупове, които приличат на телата на Хитлер и Ева Браун. Те се намират на дъното на бомбен кратер. Войниците виждат, че труповете са обгорели и решават, че са изгорени с бензин.
С намирането на предполагаемите останки на Хитлер руснаците правят пълни изследвания, за да разберат, че наистина става дума за неговия труп. Без определена и ясна причина решават да държат настрана от проучванията си останалите съюзници въпреки големия интерес на американците и англичаните към края на Хитлер. Руснаците не само не споделят информацията, но дори на една пресконференция след превземането на Берлин маршал Жуков казва, че трупът на немския диктатор още не е намерен и допуска възможността да е избягал в последния момент. С изказванията си искат да създадат впечатлението, че Хитлер е жив и се намира в някое сигурно убежище или пък е успял да вземе самолет и в момента се намира някъде много далеч в Южна Америка или на някое друго място. Сталин е силно заинтересуван от пускането на подобни версии. Защо?
Само можем да рискуваме с още една спекулация, като решим, че е имал интерес да подхранва страха от възраждане на нацизма, за да оправдае присъствието на руските войски в Германия.
Невъзможно е да се знае точно какво е останало от тялото на Хитлер. Медицинските експерти казват, че въпреки сто и осемдесетте литра излят бензин трябва да се има предвид, че изгарянето е станало на земята в кратер от бомба и без достъп до въздух и най-вероятно трупът да е обгорен само повърхностно. Мнението на експертите е, че вътрешните органи не трябва да са много увредени от импровизирана кремация, като костите например, които трябва да са останали непокътнати.
За собствено успокоение Сталин иска смъртта на най-злия му враг да бъде потвърдена, но за момента няма никакво намерение да я обявява. Затова част от челюстта на Хитлер е пренесена в Москва. По-късно, през 1946 г., се пренася и част от черепа, с дупката от куршум, който се предполага, че е причинил смъртта. Двете реликви са складирани в секретните архиви на СССР.
Въпреки тези важни находки руснаците продължават да отричат, че са намерили трупа. Когато американският президент Хари С. Труман пита Сталин на конференцията в Потсдам през 1945 г. дали Хитлер е мъртъв, съветският партиен и държавен глава се ограничава да отговори лаконично: „Не."
За да обърка още повече нещата, руското правителство публикува официална декларация, в която заявява, че още не е намерено нищо от телата на Хитлер и Ева Браун. Според комюникето през нощта на 30 април малък самолет успява Да излети от Берлин за Хамбург. Руснаците твърдят, че в самолета са пътували трима мъже и една жена. Освен това в декларацията се казва, че малко след това от пристанището на Хамбург отплава подводница с тези хора на борда.
От своя страна, маршал Жуков, блестящият завоевател на Берлин, след едно дълго проучване през 1945 г. заявява: „Ние не сме намирали тялото на Хитлер". На въпроса, къде наистина се намира Хитлер, той отговаря: „Моето лично мнение, че е някъде в Европа, може би в Испания."
Руснаците успяват да хвърлят семената на съмнението сред западните си съюзници. Президентът на съвета на Съединените щати по процесите в Нюрнберг, Томас Дж. Дод, казва: „Никой не може да каже, че той е мъртъв".
Генерал-майор флойд Паркс, командващ американските войски в сектора на Берлин, споделя, че е присъствал, когато Жуков описва влизането си в Берлин. Според Паркс Жуков казал, че Хитлер може да е избягал.
Генерал-лейтенант Бедел Шмит, шеф на личния състав на Айезнхауер, който по-късно е назначен за директор на ЦРУ, на 12 октомври 1945 г. заявява публично: „Никое човешко същество не може да докаже по убедителен начин, че Хитлер е мъртъв".
Полковник Ул Дж. Хаймлич, бивш началник на американските разузнавателни служби в Берлин, е натоварен с проучванията за установяване на съдбата на Хитлер. В окончателния му доклад може да се прочете: „Няма други доказателства освен празни приказки, които да подкрепят теорията за самоубийството на Хитлер." В същия доклад се казва: „На базата на доказателствата, с които разполагаме, никоя застрахователна компания в Съединените щати няма да изплати обезщетение за Адолф Хитлер."
Съдията от Нюрнбергския съд, Майкъл Мусман, е убеден, че Хитлер не е умрял през април 1945 г. и че Съветите трябва да поемат отговорността, че не са му попречили да избяга от Берлин. Бившият държавен секретар Джими Байрнес пише в мемоарите си:
„По врете на конференцията на Четирите големи в Потсдам, Сталин стана от стола си и се приближи до мен с чаша в ръка.
Използвайки подходящия момент, му казах:
-Маршал Сталин, каква е вашата теория3а смъртта на Хитлер?
Сталин отговори:
-Той не е мъртъв. Избяга в Испания или в Аржентина."
Началото на Студената война не позволява на Съветския съюз да сподели разкритията си за смъртта на Хитлер. През 1952 г. президентът Дуайт. Д. Айзенхауер казва : „Досега не сме успели да стигнем дори и до намек от доказателство за смъртта на Хитлер. Много хора смятат, че е успял да избяга от Берлин."
Германското правителство не може да издаде смъртен акт на диктатора и съпругата му до 1956 г., тъй като труповете им не са намерени. Съгласно процедурите на германското право, което не се различават много от това на другите страни, когато няма труп, първо трябва да се издаде постановление за липса. ; След като изминат десет години, когато отново няма физически доказателства за изчезналия, се издава постановление за смърт, отнасящо се главно до изпълнителите на завещания.
Решението за смъртния акт на Хитлер (2 /48/ 52 от 25 октомври 1956 г., издадено от съда в Берхтесгаден), основаващо се на свидетели, потвърждава официално смъртта на Адолф Хитлер на 30 април 1945 г. в 15.30 часа, докато Ева Браун се определя за мъртва в същия ден, но две минути по-рано, точно в 15.28 часа.
Както казахме, след превземането на Берлин Сталин получава в Москва части от черепа и челюстта на Хитлер. Но какво е станало с останалата част от тялото?
Постепенното разсекретяване на съветските архиви през деветдесетте години на миналия век осветлява съдбата на тленните останки на нацисткия самодържец.
Според някои документи, разсекретени през 1995 г., одисеята с тялото на Фюрера започва на 4 май 1945 г., когато съветските войски намират до бункера труповете на Хитлер, Ева Браун и на семейство Гьобелс. При все това тази дата не е сигурна, тъй като съществуват документи за откриването им на 3-ти, а други на 15-и май.
Незабавно съветската служба за борба с шпионите, СМЕРШ, акроним на Смърт на шпионите, пристига, за да документира труповете. На следващия ден районът около бункера минава в ръцете на Пета армия. СМЕРШ не предават останките и ги отнасят през нощта преди предаването на сектора на Червената армия.
Тогава става и първата трагикомична случка
с тленните останки на Хитлер. Агентите от СМЕРШ отделят челюстта, за да я изпратят в Москва, както е наредил Сталин. Някой трябва да я охранява по-пътя й към Москва. Избират преводачката Ржевская, връчват й евтина червена кутия за бижута, в която поставят фрагмента от челюстта, и й заповядват по никакъв повод да не се отделя от нея.
Съзнавайки, че излага живота си на риск, Ржевская възприема мисията много сериозно, но преди това се е разбрала с приятели да се почерпят в едно заведение.Така че взима кутията и отива в заведението, оставяйки челюстта върху бара, като я наблюдава непрекъснато. Независимо от всичко, тя не пие и глътка алкохол. Ако вместо жена са натоварили с мисията мъж, най-вероятно е той да не устои на съблазънта да се напие и никой не знае какво щеше да стане с челюстта на Фюрера...
Междувременно на 8 май труповете на Хитлер и Ева Браун са изнесени извън Берлин, в Бух, за патологични изследвания. Изследванията показват следи от стъклени ампули в устите на жертвите и констатират мирис на горчиви бадеми, което означава отравяне с цианкалий.
Аутопсията преценява, че Хитлер и Ева Браун са умрели от отравяне. Тази версия за Сталин е твърде радостна, тъй като поглъщането на отрова за него е подло самоубийство, докато, за да се застреляш, е нужна известна смелост, каквато според него нацисткият диктатор е нямал.
Друга част от доклада за аутопсията, публикуван през 1968 г., предизвиква известна полемика. Въпросът е, че вероятно Хитлер е имал само един тестикул. Докладът, подписан от двама военни лекари, подполковниците Шкаравски и Краевски, разкрива, че левият тестикул не е намерен. Като се вземат предвид огромните грешки в доклада за аутопсията, например в него няма и намек за смърт от огнестрелна рана, може да се предположи, че е бил манипулиран.
Възможно е също така заключенията на аутопсията да са направени напълно по вкуса на Сталин, което обяснява Предполагаемата липса на тестикула с желанието да се урони авторитета на Хитлер в историята.
При все това свидетелствата на един от помощниците, кой-видял Хитлер да уринира до едно дърво, както и на двама нацистки лекари, които са го изследвали, говорят обратното, но е възможно да отричат този му недъг в посмъртна лоялност към кумира си.
От друга страна, командирът на ротата, в която служи Хитлер по време на Първата световна война, разкрива през 1971 г., че тогавашният ефрейтор е нямал тестикул. Вероятно никога няма да се разбере истината, макар че спорът за това е твърде безсмислен.
Лаврентий Берия, началникът на КГБ, е информиран за всичко, отнасящо се до аутопсията, и телата са заровени на територията на съветския гарнизон в Бух, където е дислоцирана Трета армия. Няколко седмици по-късно армията е предислоцирана в Ратенов, западно от Берлин. Ковчезите са изровени на 3 юни 1945 г. и са преместени на новото място. Заравят се там, в отдалечена горска местност, и върху гробовете засаждат борове.
Накрая трупът на Хитлер е заровен заедно с телата на Ева Браун, на цялото семейство Гьобелс (бащата, майката и шестте деца) и на генерал Кребс в общ гроб. Твърди се, че и трупът на Блонди, любимата елзаска овчарка на Хитлер, е заровен там заедно с господарите си.
Въпреки доказателствата Сталин никога не повярва напълно в смъртта на най-големия си враг. Руснаците са заловили най-важните свидетели от бункера на Фюрера, като Йохан Ратенхубер, лична охрана на Хитлер, Ото Гунше, адюдант от СС, Ханс Бауер, личния му пилот, и Катарина Хойзерман, помощник-зъболекарка. През 1945 г. те са разпитвани периодично и всички потвърждават, че нацисткият водач се е застрелял с личното си оръжие.
Несъответствието между доклада на службата за контра-шпионаж, която сочи отравяне с цианкалий, и еднаквите показания на свидетелите, засилва съмненията на Сталин, че нещо в тази история не е наред.
Тогава започват нови изследвания. По заповед на Сталин, СМЕРШ на 23 февруари 1946 г. изравя труповете в Ратенов. Въпреки че тялото на Хитлер е подложено на стриктни изследвания, отново липсва потвърждение за смърт, причинена от огнестрелно оръжие.
Пак по негова заповед всички членове на Хитлеровото обкръжение, намиращи в съветски плен, са принудени да опишат последните часове на нацисткия водач. Показанията им са заснети на филм. По-късно всички немски пленници са отведени в Съветския съюз и затворени в концлагери.
След поредното изследване телата са заровени в съветски обект в Магдебург, където престояват 24 години. Независимо от всичко, някои твърдят, че не са били през всичкото време на това място, а са били заравяни и изравяни на три пъти. Причината е съперничеството между съветското
вътрешно министерство и тайните служби, които си оспорват притежанието на тленните останки и си ги крадат взаимно в зависимост накъде духа вятъра от Москва в момента.
През 1970 г. тогавашният шеф на КГБ, Юрий Андропов, смята, че рано или късно руснаците трябва да напуснат Източна Германия и тогава тя ще престане да е под контрола на Червената армия.
Също така е загрижен от началото на процеса на политическо сближаване между двете Германий. Когато Вили Бранд, канцлерът на Федерална Република Германия, посещава Ерфрут, източногерманците го посрещат сърдечно. Макар и в Далечна перспектива, на хоризонта се очертава възможността за обединение. В такъв случай изоставянето на останките на Хитлер на немска земя означава неприятности за Съветите.
Тъй като Андропов не желае да се подлага на риска в бъдеще някой багер да изрови труповете, иска разрешение от съветския лидер Леонид Брежнев да извади труповете от общия гроб и да ги унищожи. Така се избягва възможността един ден тялото на Хитлер да попадне в ръцете на някои от носталгичните му последователи и да се превърне в култова реликва.
Брежнев е съгласен с аргументите на шефа на КГБ и заповядва останките да се изгорят и пепелта им да се разпръсне над някоя река, за да не остане и следа от немския диктатор.
Но в този случай също има противоречиви версии. За някои инициативата не излиза от Андропов, а съветското Политбюро тайно нарежда унищожаването на телата, за да се свърши веднъж завинаги с абсурдните спорове, кой е притежателят на останките.
През нощта на 4 април 1970 г. съветските войници издигат палатка над гроба, който не е обозначен с нищо, за да се държи операцията в пълна тайна. На трима офицери от КГБ им е заповядано да изровят сандъците от муниции, в които се намират скелетите. Накрая останките, превърнали се в „пихтиеста маса" според един свидетел, се слагат в дървени сандъци за автомати Калашников.
На следващия ден сандъците са натоварени на цивилна кола, а хората в нея са преоблечени като рибари. В една отпадна яма на съветски полигон близо до Магдебург, в Шонебек, офицерите заливат сандъците с бензин и ги запалват. След час събират пепелта в чувал и я занасят на брега на река Ееле, която е приток на Елба. Хвърлят пепелта във водата в участъка на Еееле при Бидериц.
Не минават много години след изчезването на Съветския съюз, когато правителството в Москва решава да направи скромно усилие в изясняването на тези тъмни епизоди.
Плод на тази прозрачност е изложбата Агония и наказание на Третия райх, организирана през май 2000 г. за честването на 55-ата годишнина от победата над нацистка Германия.
На тази изложба са показани реликви от архивите и складовете на наследника на КГБ, Федералната служба за сигурност.
На щандовете се виждат четири части от челюстите на Хитлер, на една от които има четири златни зъба. Изложени са диванът с кървавите петна, на който се е самоубил, една униформа и пейзажи, рисувани от нацисткия главатар.
Между всички тези неща на видно място се намира фрагментът от черепа му с дупката от куршум. Директорът на изложбата, Алексей Ливин, твърди, че по размера на дупката е определен калибърът на оръжието, което потвърждава, че Хитлер се е самоубил с пистолет Валтер 7,65. Това няма никакво значение, освен че този калибър отговаря само на дамските пистолети...
На металната плочка върху кутията с частта от черепа пише: „Това е материално доказателство от изследванията за самоубийството на Хитлер".
Две години след изложбата телевизионният канал Нешънъл Джиографик разпространява изключителна новина от световно значение, като прави аутопсия на останките на Хитлер и я заснема с камерите си. За аутопсията се разчита на един от най-добрите медицински специалисти в света, доктор Марк Бенеке.
Известният немски медик приема веднага предложението да направи пълно изследване на малкото, което е останало от тялото на Хитлер, надмогвайки предубежденията си към него, като смята, че това ще бъде само теоретична работа със снимки. Учудването му е огромно, когато му съобщават, че трябва да замине за Москва, за да анализира останките на място.
Нешънъл Джиографик има достъп до държавните хранилища, където се намира тази част от черепа. Медикът, придружаван от директора на хранилището, влиза в лабиринта от лавици, който съдържа всякакъв вид документи в явен безпорядък: картонени фишове, папки, книги, предмети, завити в чаршафи, и всичко, покрито с дебел слой прах. Това прави странно впечатление на Бенеке и учудването му нараства още повече, когато архиварят отваря сандъчето, в което се предполага, че се намира частта от черепа.
Руският чиновник вади от сандъчето малка пластмасова
кутийка като тези, в които се държат дискети, и я подава на медикът. Бенеке я отваря и намира, завита в хартия, частта от черепа на Хитлер. По-късно лекарят споделя, че едва не прихнал от смях, когато му подали кутийката, тъй като не е очаквал, че част от тялото на Хитлер може да се пази в такава неподходяща опаковка.
Краткото време за изследванията в Москва не позволява на Бенеке да стигне до окончателно заключение за края на Хитлер. Въпреки това немският учен заявява, че диктаторът „е прострелян от куршум, идващ от долната част на лицето, под брадичката или устата".
Идва ред на челюстта, която се намира в друга част на Москва, в хранилищата на бившия КГБ. Вътрешната декорация и мебелировката в сградата според свидетелствата на лекаря, като че ли са взети от някой филм на шестдесетте години: плътни небесносини килими и меки фотьойли.
Тук намират останките на Хитлер в една кутия за пури, сложена в голям пътнически куфар. Освен частите от челюстта в куфара се намират униформата на самодържеца и различни папки с документация за предишните изследвания на челюстта, сравнени с данните на зъболекаря на Хитлер, доктор Блашке.
Доказателство за автентичността й са останките от метален мост. В рентгенова снимка от 1944 г., която се пази в куфара, направена след атентата на 20 юли същата година, за да се установят уврежданията от взрива, металната протеза ясно си личи.
Друг любопитен факт от изследването е, че през последните месеци от живота си Хитлер не е бил никак добре със зъбите. Според изследванията, направени по снимки от швейцарския дентолог, Мишел Перие, зъбите са му създавали доста проблеми. Предните долни зъби са засегнати от парадонтоза, а страничните, изглежда, са били укрепени с метални пластинки.
Според Бенеке болезненият вид на зъбите е доказателство, че Хитлер не е спазвал нужната устна хигиена, което обяснява лошия дъх в края на живота му. По отношение на смъртта му германският лекар не изключва, да е глътнал цианкалия и едновременно да е натиснал спусъка.
Когато Хитлер е бил в апогея на властта си, сигурно въобще не е могъл да си представи обидната и нещастна съдба на трупа си. Въпреки че нищо не може да върне живота на загиналите от убийствената му лудост, някакво, така да се каже, висше правосъдие отрежда тялото му да не почива никога в мир, като остава в ръцете на най-големия му враг.
Но в този куфар не е само Хитлер. По прищявка на съдбата нацисткият диктатор е придружен от човека, който иска да е с него до последния момент и който сега се намира в същото московско студено хранилище.
Наистина, в друга, малко по-малка кутия от пури се намира челюстта на съпругата му Ева Браун.
viewtopic.php?f=53&t=46427 - Бележките на Зигфрийд - Мистерията ,,Распутин''
viewtopic.php?f=53&t=46423 - Бележките на Зигфрийд - Какъв е по народност Влад Дракула ?
viewtopic.php?f=53&t=46425 - Бележките на Зигфрийд - Смъртта на Наполеон Бонапарт
4та такава за днеска,ае кротни се малко! 
