Текстът е от стихосбирката „Странджанска гусла“ (1905), издадена отново през 1909 година като „Странджански жалби“. Стихосбирката е сборник от хайдушки и революционни песни, записани на местно наречие от Лозенградско, Малкотърновско и Бунархисарско. Във второто издание е поместен пълният текст на „Ясен месец“, посветен на Пано Ангелов и Никола Равашола.
Популярно е изпълнението на „Ясен месец“ от странджанския народен певец Сава Попсавов.
Не знам дали всички знаят кой е химна на Странджа, затова реших да пусна тема. Ще се радвам, ако има хора от този край и разкажат интересни истории за планината, химна, нещо разказано от техни прародители или родители. За съжаление аз не мога да разкажа нищо за Странджа, защото дядо ми, който е от Странджа е починал малко след като съм се родил.
Всеки който е ходил в тази митична планина знае какво те обвзема, щом се потопиш в обстановката на зелените гори и река Велека. То не може да се опише с думи ..
Който не е бродил по странджанските пътеки, който не се е любувал на нежните орхидеи, нацъфтели по поляните на Странджа, който не е видял странджанската зеленика, той не би разбрал думите:
“Тук се връщам у дома при приятелите си.”
Песента е посветена на дейците на ВМОРО от Одринско – Михаил Герджиков, Георги Кондолов, Яни Попов, Тане Николов, Мамин Колю, Дико Джелебов, Вълко Шишманов- Кючука, Лазо Лазов, Лефтер Мечев, Капитан Стамат Икономов, Лазар Маджаров, Петко Зидаров- Хашлака, ПАНО АНГЕЛОВ, Паскал Иванов, Петър Гюров, Слави Мерджанов, НИКОЛА РАВАШОЛА и Пейо Шишманов.
Ето и сегашния текст на този Странджански химн:
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най- е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.
Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…
Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.
О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=SC6XNkEp0bA[/youtube]
[/center]
Едно от малкото девствени места в България !