Древните автори смятат, че произходът на етруските е малоазийски и че са сродни с лидийците. Културата им обаче носи и редица белези на италийско влияние. Смята се, че преди създаването на Рим били най-могъщият народ в Италия, поради своите забележителни постижения в културното и политическото си развитие. Политическата организация наподобява тази на гръцките полиси.
Вероятно към края на VII в. пр. Хр. се оформя конфедерацията на дванадесетте етруски града, която впоследствие се оказва нестабилна и загубва позиции под напора на римляни, гърци и самнити. Римляните, които дълго време били под етруска доминация (последните римски царе били етруски), възпримат от тях редица политически, религиозни и културни постижения: аристократичното устройство на държавата, инсигниите на царете, в последствие – на магистратите; култовете на редица божества, храмовете; пристанищата, въоръжението и организацията на войската.
Неуспехът на етруските да обединят италийските племена в политическо отношение се дължи най-вероятно на големите езикови различия. Рим векове наред водил борба с етруските, отнемайки по малко от тяхната територия и влияние.
