Eminem написа:Няма да досаждам с други въпроси и затова ще повторя редактираното си мнение - Благодаря за изчерпателните ти отговори! Готин човек си! Въпросите ми сигурно са били глупави, но допирът ми с християнството е от разговори с двама много големи и начетени православни християни, а въпросите ми бяха свързани с тяхното възприемане и разбиране на нещата. Пример, техният възглед за т.нар. съд, който много се различава от твоя и на "Real". Както и да е.
Както казах и в редактирането мнение, предпочитам православното християнство пред другите религии и учения.
Тук ще протестирам. Ако съм живял по времето на Адам и съм ял от "ябълката" - добре. Разбирам. Ако съм прероденият Адам, тоест аз съм него - също разбирам. Но ако съм отделно същество от него, с индивидуално съзнание и само днк-то ни е общо - не го разбирам. Моето ДНК е същото като на другите хора, но сме различни и не нося отговорност за действията им.
Не, друго е. Както вече го написах, аз съм приел идеята, че съществува само и единствено Източникът.(Творецът, Господ и т.н.) Тоест, аз и абсолютно всичко, което съществува е самият Източник - негови перспективи, които имат илюзия, че са нещо отделно от Него и са придобили индивидуално съзнание, за да има преживяване.
Ако се чувствах по-добре физически отколкото се чувствах можеше и 10 пъти по-изчерпателни да са .... просто нещата относно вярата са твърде необятни, защото на практика могат да обхванат всичко
Иначе е хубаво, че търсиш.... надявам се някой ден да намериш отговорите и обясненията които търсиш и да станеш православен по избор ..но това е моето желание, ти ще си ги претегляш нещата из главата и така
Виж, относно нещата след смъртта не може да се каже със сигурност какво и как точно ще бъде. В крайна сметка е ясно, че Бог ще отсъди ....но аз се опитах да ти покажа защо човек сам осъжда себе си преди това. Иначе, ти може да идеш в Рая за общение с Бог заради любовта на близките си примерно. Да речем ти имаш починал близък и той може сега да е в Ада (отделен от общуване с Бог), обаче понеже ти е роднина и ти пука за него и от любов към него ходиш в храма да му направиш Панихида, да му пуснеш св.40 Литургии за покойник (това ако не те е страх, че поповете много ще забогатеят), а извън храма можеш примерно да се молиш просто със свои думи да речем за неговата/нейната на роднината душа Господ да й прости каквото е сбъркал ....можеш да дадеш милостиня или да нахраниш някой беден за Бог да го/я прости.... в крайна сметка Бог ще отсъди, но човек сам ще се съгласи с тоя съд, защото ще бъде справедлив спрямо всичките вероятности (грехове, покаяние, грижа от близките и т.н.). Не може да се каже чисто еднозначно нещо. Сега примерно ти имаш нужда от някакви по-дълбоки и смислени разбирания за нещата явно. Обаче преди ерата на компютрите и многото информация, едва ли всички са имали нужда от такива подробни обяснения и просто е било достатъчно за хората да знаят, че Бог ще ги съди и че е хубаво да правят добро. Елементарно обяснение, но за един по-просто устроен човек ако вземе да му говориш някакви супер сложни и завъртяни неща както се опитвам аз в момента да правя ....едва ли ще разбере нещо
Защото нещата са многостранни и реално никой не може да каже с точност кога какво и как. Истината от гледна точка за спасението на душата е, че е по-добре да знаеш по-малко и да следваш учението с дела според вярата ....отколкото много да философстваш, да се мислиш и правиш на умен ....и до там
Затова по-елементарно казано: ще бъдем съдени от Бог и трябва да се стараем да общуваме с Бог и да правим добро... другото принципно е излишно освен ако човек наистина няма по-дълбока нужда да знае тия неща. В случая ти имаш, както и много други, защото има много различни учения и теории и човек не може да разбере къде е истината ако се е подвел и има нужда да задълбае повече като къртица и да прерови всичко наоколо
Иначе ти предпочиташ православното християнство, но не го живееш, а само теоретично ти допада в някаква степен. Но не съм аз човека с моите мъдрувания да те направя православен християнин. Ти сам трябва да поискаш, да потърсиш и да намериш. Според мен ако ме питаш ...ама не знам дали ме питаш и дали ти се дават пари ...просто чети Светите Отци, защото там нещата са прости и истински някак си. В смисъл да усетиш духа на православието един вид... св. Паисий Светогорец, св. Порфирий Кавсокаливит, св. Теофан Затворник, св. Йоан Кронщадски (Моят живот в Христа - удивителна книга!, все едно четеш размислите му до които е достигал всеки ден), св. Серафим Саровски.... ще видиш, че техния живот и техните разбирания нямат много общо с почти нищо друго като учение дето могат да ти предложат от другите учения и религии. Поне може да се пробваш да ги усетиш нещата.... дали ще се получи нямам идея. Просто разбери, че ние всичките далечните от Бог, независимо колко умно говорим за Бог ....сме едни дървени философи. Затова не ти казвам да четеш примерно съвременни богослови, дори и да са много умни и начетени... в някой момент може и да ти свършат работа, но едва ли ще усетиш нещата така както от Светите Отци, защото в единия случай все едно четеш някакви човешки неща като моите макар и верни, а в другия случай все едно четеш думите на Бог, на Когото тия отци са съградили неръкотворен храм в сърцата си ...както постоянно за това обича да говори колегата Рюдигер
Добре, разбирам, че ти се струва нечестно.... но просто как да ти обясня.... сега ще ти обясня защо теорията за еволюцията е пълна пародия и глупост. Просто подобното ражда подобно! Според теб след колко милиона години един камък ще еволюира и ще придобие душа примерно?! Или поне ще се превърне в животно?! Според теб след колко години еволюция една коза ще роди слон примерно ....и не е ли нечестно да ражда само кози, а не слонове или тигри?! Според теб кога един човек ще роди ангел примерно безплътен?! Не мога да кажа дали е честно или нечестно. Но очевидно наследяваш това преди теб. Тия теории за еволюции са чисто и просто теории, които никога не са били факти няма и да бъдат, защото за да докажеш нещо трябва да може да повториш същите опити и да получиш същите резултати. Но няма как еволюцията в нейния теоретически вид да бъде повторена, и силно ме съмнява да се получат резултатите дето науката и Дарвин предполагат, изключвайки Бог от картинката... Така че щом и като дума се казва наследник, нормално е да наследяваш и някакви неща дето не ти харесват. И на мен ми се вижда нечестно примерно, че колегата Рюдигер има такава добра и услужлива памет, а аз съм един дол дренки с баща ми дето и той почти нищо не запомня като чете някоя книга. Щото ако помнех сега сигурно повече цитати щях да слагам примерно да не изглеждам празнословен ама като не ги помня ...и доста неща съм забравил от това дето съм чел, пък подробностите съвсем не ги запомням. Затова съм си изградил явно интуитивно някаква моя схема да търся смисъла в нещата и да си изграждам усещане за нещата, защото в помненето на думи не ме бива особено. Но дали е честно или нечестно, приемам го и продължавам. В крайна сметка като усетиш, че Бог искрено те обича и се грижи за теб въпреки всичко ...че дишаш въздуха Му, ядеш храната Му, живееш на земята Му, на Него дължиш живота си (който може и да отхвърляш очевидно и да Го заплюеш в лицето един вид, но както и да е), че ти е дал достатъчно средства за спасение - Изповед, Причастие и т.н. .....просто като почувстваш някакви неща, тогава не ти пука чак толкова дали е честно или нечестно това дето ме питаш. Просто нямаш нужда да бъде честно, защото си просто човек и не може да обхванеш цялото творение и съществуване и е по-добре да се довериш на Бог....
И имай предвид, че разбирам теорията ти. Даже звучи доста християнска като цяло. Но всъщност принизяваш човека доста с тая си теория и не знам дали го разбираш. Наистина Бог е ВечноСъщесвуващият ....Той е Източникът на всичко. Но Той е дал като дар на човека това, което Той сам притежава - Разум, Свобода, Любов, Общуване, Личност.... все пак сме създадени по Образ и Подобие Божии ....само дето докато образа ни е дар.... то подобието зависи от човека .....понеже е отделна личност човека, всеки човек му е дадена свобода сам да направи избора си.... сам да решава дали да изпитва любов или омраза към другите... ние със сигурност черпим живот и енергия и всичко от Източника както казваш.... но ти принизяваш човека като предопределен, а пък очевидно не е така поне според мен де... вижда се, че всеки човек всеки ден прави различни избори. Както казах може и да заплюе Бог и да е*е мамата на всичко.... и Бог няма да го накаже заради това, ще чака обръщането и покаянието и блудния син да се върне и ще се зарадва когато това се случи... първи ще се затича към теб да те прегърне, независимо какво и как си правил преди това....
Ако беше така както казваш, то нямаше да има смисъл изобщо да бъдем създавани. Бог си е самодостатъчен. Но както като естествено следствие на любовта (в най-чист вид или поне така би трябвало да бъде) между двама човека е раждането на деца, то и Бог бидейки Любов е искал и други да вкусят от блаженството. Но ако беше така както казваш, то тогава щяхме да стоим още в Рая и да блаженстваме и нямаше никога да бъдем на тоя свят. Обаче сме личности и избираме.... дали да бъдем с Бог и част от Неговото вечно блаженство, или да бъдем без Бог и да се мъчим във вечността, защото не може да се зарадваме на Божието присъствие и това присъствие ни мъчи и изгаря поради нечистотата на душата ни.... ти като си седял в тъмна стая 1 седмица и след това излезеш на силно слънце навънка, ще те изгори направо, ще те заболят и очите и главата вероятно и т.н. Както и да е, мн философско стана пак, дано да ти помагам с нещо ама както и да е - каквото такова ти си знаеш
Помисли за душите им от гледна точка на вечността дали не е по-добре да го направят. Или поне изповедта тогава ...че ти до лъжичката няма да им дадеш да припарят като гледам 
