https://bodil.bg/2018/05/22/1939/Пак разбит
Видно е, че през 1939 г. България не е сред богатите страни в Европа, но по БВП на човек изпреварва редица държави, които днес по подразбиране считаме за по-развити. С 2967 долара на човек, България се нарежда преди Португалия (2323 долара), Полша (2801 долара, данните са за 1938 г.) и Унгария (2522 долара).
Звучи изненадващо, но равнището на БВП на човек в България през 1939 г. е съпоставимо с това в Италия, като разликата е по-малка от 8%. За сравнение, през 2016 г. Италия изпреварва България с около 95%.
Съпоставката с другите Балкански страни също буди изненада. Румъния през 1939 г. е драстично недоразвита с едва 27% от българския БВП на човек. Но през 2016 г. Румъния е вече на крачка пред България.
През 1939 г. БВП на човек в Югославия е едва 1/3 от българския, а в Турция – само 2/3.
Както и днес, гръцката икономика през 1939 г. изпреварва българската. Но тогава разликата е от порядъка на една пета и при това бързо се топи. Например през 1929 г. БВП на човек в Гърция е с близо 48% по-висок, отколкото в България. Само за десетилетие, дистанцията с южната съседка е съкратена наполовина.
Историческите данни разкриват любопитни подробности: например, към 1939 г. България вече догонва и икономиката на разрушената от гражданска война Испания. В навечерието на Втората световна война СССР е сериозна икономическа сила, като по показателя БВП на човек се нарежда в златната европейска среда, с 50% по-високо равнище от България.
Разгледани в съвкупност, представените данни сочат следното. През 1939 г. икономиката на България заема 18-то място от 24 европейски държави. Това, от една страна, говори добре за тогавашна България, тъй като през 2016 г. в списъка със същите държави сме на 23-то място. Единствено обобщените данни за бивша Югославия, земя разпокъсана и претърпяла войни и етнически вражди, са малко по-ниски от българските.
От друга страна, трябва да отхвърлим патриотичните лозунги, че през 1939 г. България е едва ли не от една черга със Западна и Централна Европа. Това просто не е така. БВП на човек в икономическия център на Европа (Франция, Холандия, Великобритания, Германия, Дания) тогава – както и сега, е 2 до 3 пъти по-висок от този в България.
Все пак бие на очи, че през 1939 г. България е по-развита от много свои съседи. Днес бихме казали, че през 1939 г. България е част от европейската периферия, в една категория с южните страни Испания, Италия, Гърция, много по-напред от Португалия, Югославия, Унгария, да не говорим за Румъния.
Днес вече не сме в периферията на Европа: по размер на икономиката, спрямо другите страни на Стария континент сме се превърнали в чуждо тяло. Намираме се там, където преди 80 години са били останалите балкански държави без Гърция. Предимството, което явно сме имали, е загубено през десетилетията.
Уместни са още няколко забележки. Първо, показателят БВП на човек може да се приеме само условно за измерител на жизненото равнище. Но през 1939 г. България е егалитарно общество, с малък държавен апарат (през 1938 г. данъчната тежест е под 15%), малоброен елит и маса от сравнително заможни селяни. БВП на човек в България приблизително се равнява на средния доход.
В СССР не е така: огромна част от националния доход се изземва от държавата за нейната идеологически мотивирана милитаризация и индустриализация. От друга страна, в страни като Франция и Великобритания неравенството в този период е много високо и реалният доход на населението, макар и по-висок, не е чак два пъти по-висок от българския.
Второ, през 1939 г. България може и да не е „четвърта икономика на Европа“, както понякога се хвалят патриотарите, но е с втория най-висок икономически растеж в Европа. Сравнението на данните за 1938 и 1939 г. показва, че първа по икономически растеж е Австрия: Аншлусът е добавил над 15% към БВП на човек там. Втора, с почти 12% растеж, е България.
Този факт от своя страна може да се разгледа в две насоки. Едната е икономическият импулс, изпитан от присъединяването към сферата на влияние на Берлин. Германският фактор в българската икономика се изразява в много посоки – например трансфер на технологии и достъп до пазар, гладен за селскостопанска продукция (тютюн, зърно, яйца, маслодайни семена, плодове, кожи и др.)
Важен е и ефектът от клиринговата система със страните на Германската ос. Звучи парадоксално, но в периода 1933-1935 г. яйцата са по-важен експортен артикул за България от зърното. Обяснение дават договорите за доставка с Германия, сключвани по фиксирани цени.
По-детайлни данни за българската икономика в навечерието на Втората световна война може да се намерят в изследването „Развитие на конюнктурния цикъл в България 1934-1939“ на големия български икономист Асен Христофоров. Българската индустрия тогава действително е била в зачатък, но някои производства са се развивали бързо – текстил, каучук, въглища, кожи, захар, храни и др. Показателно е, че български цимент се е доставял с кораби чак до Египет. По собствени изчисления, през 1937 г. стойността в производствения отрасъл на България съответства на около 16.4% от националния доход.
Но Германия не обяснява всичко в главоломния растеж на икономиката ни. През 1939 г. в България живеят над 6.6 млн. души, като само за 10 години броят им е нараснал със 700 хил. Населението е младо и активно и нараства с по 50 хил. души годишно. Икономиката не просто запазва жизнения стандарт в условията на ускорен демографски прираст, но го повишава. Тази демографска инерция е основа за трудовия героизъм от 1950-те и 1960-те.
Цитираните дотук данни са безспорно свидетелство, че хипотезата за „естествената бедност на България“ е несъстоятелна. При друг модел на управление е имало периоди, когато българската икономика е постигала сравнително по-високо производство и доходи.
„Естествената бедност“ е широко разпространена, но заблуждаваща икономическа концепция. Известният американски икономист от сръбски произход Бранко Миланович наскоро стана поредният, който заяви, че Балканите са обречени да са бедни, защото географията им е „лоша“. Данните за България, цитирани по-горе, опровергават тази теза.
Накрая нека погледнем къде сме били и къде сме сега. През 1939 г. БВП на човек във Франция е 2.4 пъти по-голям по сравнение с българския, съотношението с Германия е 2.5 пъти, с Австрия 1.6 пъти, с Великобритания 2.9 пъти.
През 2016 г. Австрия има 2.5 пъти по-висок БВП на човек от България, Франция 2.2 пъти, Германия 2.6 пъти, Великобритания 2.2 пъти. Като цяло, изоставането ни спрямо европейските центрове на богатството е без особено изменение.
Не стоят така нещата със страните от средния ешелон: някога по-бедна от България, днес Полша има с 45% по-висок БВП на човек. Унгария ни изпреварва с 34%, Португалия с 55%. Раздраната от криза Гърция е с 37.5% пред България по реален БВП на човек (без да говорим, че гръцкият народ е вече много по-многолюден от българския).
Обяснението? Почти всички страни от „втория ешелон“ са минавали през трудности, съпоставими с българските: разчистване на разрушенията от войната, тоталитаризъм, Голям брат, демонтиране на социалистическия режим, финансова криза. Трудностите ни не са уникални.
Очевидно е, че останалите страни са приложили методи на управление на икономиката, които се различават от нашите. 80 години са достатъчно дълъг отрязък от време, за да може да заключим това. Политическата и организационна траектория, по която се движи България, е причина за сравнителното ни обедняване.
Остава ни съмнителната национална гордост, че през 1944 и 1945 г. БВП на човек в България е по-висок от този в Италия. Или по-скоро трябва да осъзнаем, че теорията за естествената, „географска“ бедност е псевдонаучно обяснение за провалите в политиката и икономическата организация. Не е от особена полза да се задълбочаваме в спорове дали това е по наша или чужда вина. За да забогатеем, трябва да се променим.
