Към 17 часа на 26 февруари 1907 г. (по стар стил) на бул."Цар Освободител" в София е прострелян Димитър Петков, който по това време е министър-председател. Убиецът е Александър Петров, който е осъден на смърт и обесен през юни същата година. Петков е шипченски герой и непреклонен борец против против всички попълзновения на Русия да сложи ръка върху новоосвободена България. До 1990 г. в Кратка българска енциклопедия не се споменаваше, че той загубва лявата си ръка в боевете при Шипка, че се е борил рамо до рамо със Стефан Стамболов при отстояване правото на България да бъде свободна и независима, че София му дължи като на кмет първия си разумен градоустройствен план. Той е баща на Петко Петков, станал също жертва на жестоките политически страсти след Първата световна война, и на Никола Петков, който е водач на Обединената опозиция срещу терора на комунистите след Втората световна война, осъден на смърт и обесен. Трагична е съдбата на Петкови, която напомня старогръцка трагедия. Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов и Димитър Греков.
Предвид тенденциозността на темите, пускани от "чичето", някой път ако ми дойде...тролско желание, току ще подкарам една поредица за "Смъртите на Чичо Сам" и няма да забравя да замеся Русия, дори в убийството на Чичо Сам, Линкълн! - ми как така, някакъв си ще дава свобода на негрите, след като в Русия още има крепостничество? - значи, Русия е виновна!!! 
