[/center]На 23 октомври през далечната 1893 г. в Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Нейни основатели са Дамян Груев, Ив. Хаджиниколов, д-р Хр. Татарчев, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев.
ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в пределите на Османската империя.
В програмата на организацията се изтъква, че тя ще се бори за осъществяване постановленията на член 23 от Берлинския договор - предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско.
През 1896 г. в Солун е свикан конгрес на организацията, който взема важни решения по организационното й устройство. След Солунския конгрес бързо се разраства, което налага промяна на нейния устав и програма. През 1902 г. те са преработени от Гоце Делчев и Гьорче Петров. Според тях БМОРК е преименуван в Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). В новия устав е посочено, че в нейните редове могат да членуват "всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност", които са готови да се борят за нейната крайна цел.
През 1903 г. е свикан конгрес на ТМОРО в Солун, който, без съгласието на Гоце Делчев, Дамян Груев и голяма част от революционните окръзи, взема решение за вдигане на въстание през пролетта на същата година. В хода на подготовката на въстанието организацията претърпява едно от най-тежките си поражения - през май 1903 г. е убит Гоце Делчев.
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903), оцелелите ръководни кадри се събират в София. Проведени са няколко заседания, на които е обсъдена цялостната дейност на ТМОРО и са набелязани мерки за нейното преустройство. По тези въпроси не се установява единомислие. Обособяват се две течения: ляво - начело с Я. Сандански, Хр. Чернопеев, Д. Хаджидимов, М. Герджиков и дясно, възглавявано от д-р Хр. Татарчев, Ив. Гарванов и Б. Сарафов.
Проведените през 1904 г. конгреси подкрепят лявото течение. Това позволява на левицата да вземе връх на Рилския конгрес на организацията, свикан през октомври 1905 г. На него тя е преименувана във ВМОРО.
15 години по-късно, през 1919, Т. Александров, ген. Ал. Протогеров и П. Чаулев, създават Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).
123 години след създаването на тази родолюбива и патриотична организация на българите в Македония и Одринско, идеалите й са само на книга. Някои от днешните й представители са съмнителни фигури, други от тях - свързани с ДС и БСП, влизащи в различни безпринципни коалиция, с което уронват името на ВМРО.
Дълбок поклон пред Гоце Делчев, Тодор Александров, Александър Протогеров, Иван Михайлов и всички знайни и незнайни български герои, пролели от кръвта си за защитата от сръбските, гръцките и турските зверства над българското население на Македония и за нейната свобода и неделимост от майка България.
Между 30 и 40% от населението на България днес има корени от Вардарска, Егейска или Пиринска Македония.
