Постмодерното мислене включва един морален (а и естетически) релативизъм, който има разрушителни последствия за обществото. За съжаление този "постмодерен" релативизъм не е само български, а световен проблем. Релативизмът е способен до обезсмисли дори най-хуманната кауза и да банализира дори най-големия шедьовър в изкуството.
Всичко е относително, нищо не е общовалидно, нищо не е трайно, няма една истина. Дори да има мислене за етически или социални проблеми, то е вече някакво "игрово" мислене. Не знам дали тоталното академизиране на литературата не е симптом за края й, дори в по-голяма степен отколкото нейното комерсиализиране.
Постмодерността, която вече от доста старомодна (макар че не виждаме ясно какво има след нея), доведе до някаква беззъба "игровост" не само в изкуството, но дори и в протестните социални движения в демократичния свят. Но докато децата си играят, крадците умножават краденото и затвърждават властта си.
Добре е, когато играта (танцът, картината, театърът, политическата акция) е наистина забавна и има някаква социална функция. Когато се вживеем в играта, тя не е вече просто игра, а красива нова реалност. Няма обаче нищо по-смразяващо скучно от академизираната игра. Скучна игра! Това е краят.
Моралният релативизъм на постмодерността доведе до възникването на два противоположни вида фундаментализъм като ответна реакция. От една страна имаме възшествие на религиозния фундаментализъм - войнствено отричане на цялата модерна цивилизация от Просвещението насам. Тя се привижда от фундаменталистите като цивилизация на морален релативизъм. А не е! Просвещенският хуманизъм не е морален релативизъм.
От друга страна възникна един друг атеистичен фундаметализъм: на академичната политическа коректност. Тя е предпоставка за нова цензура и ограничаване свободата на словото. А това е друг вид отдалечаване от либералните ценности, които включват свободата на словото.
За първи път чух думата "политическа коректност", когато се преселих в Америка в началото на 1990-те. Тогава една червена лампичка засветка в главата ми: Чакайте малко! Това да не е същата политическа коректност, която се изискваше до скоро в социалистическа България – да се съобразяваш с властта и нейната идеология, да се самоцензурираш? Не. Не е същото, но може да се окаже подобно. Педантичната политическа коректност може да доведе и до цензура и забраняване на книги и до гонение на хора, заради мисленето им. С други думи, това е също един вид фундаментализъм – педантично придържане към строги норми. Политическата коректност също е ответна реакция на моралния релативизъм. Изплашени от липсата на общовалидни морални норми, хората се вкопчват в някакви догматични правила.
Има далеч по-перфидни и арогантни начини да унизиш или унищожиш някого от това да го напсуваш на майка или да го нагрубиш по "политически некоректен" начин. Можем да наричаме циганите роми по начин, който всъщност ги унизява още повече. Политически коректната дума гей също може да се употребява по пейоративен и силно враждебен начин. Човек трябва да има усет за това какво е етично, коректно и справедливо, а не просто да спазва предписани правила за коректност.
Религиозните фундаменталисти, били те мюсюлмани или християни, по принцип смятат за зло западния Просвещенски хуманизъм, който отделя религията от държавата. Просвещенската идея е да се изгради едно общество, в което народът е суверен, общество на равноправие и толерантност между хората, либерална демокрация. Но толерантността и либерализмът на западното общество се привиждат като зло.
За съжаление ислямският фундаментализъм, който в съзнанието на мнозина се смесва с бежанската криза, събужда ответна реакция на Запад – възход на ултрадесния ксенофобски популизъм. А ултрадесните популисти мразят либералната демокрация, или се страхуват от нея, както и ислямските фундаменталисти.
Десен популист и имперски националист (както и враг на евроатлантизма) е и Путин. Путин има яростни привърженици и у нас. Но може ли пътят на Путин да бъде за нас, българите, алтернатива на евроатлантическия път – колкото и каменист да ни изглежда той напоследък с бежанската криза в Европа? Накъде води евразийският път на Путин? Не е ли той, в най-добрия случай, една задънена улица?
Добре е да си поставим ясно този въпрос, след като Алексей Милер неотдавна за пореден път заяви, че Русия не желае да строи "Южен поток" и ще строи "Турски поток", по който може да се снабдява и Европа, но през Гърция; сега, когато депутатът от управлявашата партия на Путин Пьотр Толстой се "пошегува", че Русия е купила половината Черноморие и ще купи цяла България.
Нашата пълна енергийна зависимост от Русия в последния четвърт век, след комунизма, е материалният израз на "братската дружба от векове и за векове." Рекет, наказателни акции ("Ако не слушате - няма газ за вас!"), купуване на хора, цели партии и бизнеси, купуване на територии - това са по-меките любовни изразни средства в езика на Големия брат. (По-меки, защото помним и времето на лагерите и прекия диктат.) Може ли това да бъде за нас алтернатива на евроатлантическия път?
Някои по-модерни и по-истински леви ми казват : "От другата страна стои същият неототалитарен режим на финансовите консорциуми. Между чука и наковалнята сме." Аз обаче не виждам Европейския съюз нито като чук, нито като наковалня, а като спасителен кораб за нас.
Евроинтеграцията е осъществяване мечтата на нашите възрожденци България да бъде отново част от Европа. Колкото до това дали финансовите консорциуми са предизвикали някакъв нов тоталитаризъм в САЩ и Европа, това е съвсем друг въпрос. Мога само да кажа, че ако това е така, като човек живял в САЩ, както и в комунистическа и посткомунистическа действителност, аз имам своите определени предпочитания към един от двата "тоталитарни" модела. А като гледам накъде ги влече да емигрират, ясно е, че и повечето руснаци днес имат същите предпочитания.
Путинистите, както и европейските крайнодесни националисти, евроскептици и ксенофоби, а също и хомофоби, често се представят като носители на някакви традиционни християнски ценности. Путинистите с ирония и злъч говорят за европейската "толерастия" и "либерастия", а себе си представят като носители на православните ценности. Но те са възпитани в едно тоталитарно комунистическо (или посттоталитарно) общество и често нямат ясна представа какви точно са християнските ценности. Смесват ги с имперския национализъм.
Толерантността към другите е основна християнска ценност. Според Евангелие от Матея 5:43-45, Христос казва: "Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си". Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни."
За блудницата, която тълпата иска да убие с камъни, (според Йоан 8 7-11) Исус казва:...Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея. И пак се наведе надолу, и пишеше с пръст на земята. А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше. И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече." Достатъчно безгрешни ли сме, за да съдим другите за греховете им?
Ето и друго прочуто Христово поучение, според Лука 6: 29-31: " На тогова, който те удари по страната, обърни и другата; а на оногова, който ти отнеме горната дреха, не пречи да ти вземе и ризата. Всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима твое нещо, не изисквай назад.
И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях."
Последното изречение – постъпвайте с другите, както и вие искате те да постъпват с вас - е едно златно морално правило, което стои в основата и на Просвещенския хуманизъм.
Но днешните фундаменталисти, от Изток и от Запад, които говорят за война между християнската и ислямската цивилизация и презират западната "либерастия" и "толерастия", или не познават християнските ценности, или умишлено ги фалшифицират. Така те също са рожби на моралния релативизъм, приписван от тях на просвещенския хуманизъм. Фундаменталистите се придържат към максимата, че каквото е зло за враговете ни е добро за нас. Воювай с вражеското племе и с техния бог в името на твоето племе и твоя бог! Това е морален релативизъм.
Избирателен морал. Същите хора, когато бяха марксисти казваха: воювай с класовия враг и неговата идеология в името на твоята класа и твоята единствено правилна идеология! Божията заповед е "Не убивай!", а не "Не убивай своите, но убивай чуждите."
Тези хора няма как да разберат, че презираната и иронизирана от тях "толерастия" и "либерастия" е всъщност християнският морал. Любовта към ближния и дори към врага, приемането на различните и грижата за тях, дори когато са грешници, са всъщност основни християнски ценности. (Друг е въпросът доколко е имало безгрешни християни, които са се придържали към тези ценности.) Но ако се отречем от идеите на хуманизма, от т.нар. "либерастия" и "толерастия", всъщност ние се отричаме доброволно от това, с което ислямските фундаменталисти се борят. Помагаме им да унищожат ненавижданата от тях западна либерална демокрация.
Разбира се, толерантността и ненасилието не означават примирение с нетолерантността и насилието. Затова има закони в правовата държава, които трябва да се спазват, като и външни граници на Съюза, които трябва да се охраняват. Но злъчното презрение към европейската "либерастия" и "толерастия" ни прави съучастници именно на тези, които искат да унищожат нашето демократично общество.
Всяко действие води до обратно по посока противодейстие. Моралният релативизъм води до фундаментализъм. Ислямският тероризъм провокира съживяването на нов краен национализъм в Европа.
Мисля, че и новият "Закон за носенето на облекло, скриващо или прикриващо лицето" е опасно популистко заиграване с огъня. Наистина ли забрадените жени са някакъв сериозен проблем в България? Надявам се, законът да не създаде проблем там, където го няма.
Автор на статията е Владимир Левчев от dnevnik.bg.
Изключително качествен материал, който препоръчвам на русофилите (българофобите), пропагандиращи едновременно някакви православни ценности, които била изповядвала Раша и ненавист към бежанците и различните

Дано да ви влезе нещо в кухите кратуни, ама на дали.
Вашите дядовци продадоха суверенитета на България на държава, която ни победи във ВСВ, а сега плачете против НПО-та и Козяк 16, каква демагогия
