Днес се навършват 71 г. от престъплението "Народен съд"

[DANS]

Днес се навършват 71 години от престъплението, наречено "Народен съд"



На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.
След повече от петдесет години, през 1996 г., присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.

подсъдими - 10 919
смъртни присъди - 2730
починали(убити) по време на процеса- 202
на доживотен затвор - 1921
20 години затвор - 28
15 години затвор - 962
12 години затвор - 41
10 години затвор - 727
по-кратки присъди - 3241
прекратени преписки - 104

Спомени на очевидци:

…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър.

…В гробищата на София бяха паднали няколко бомби, отваряйки много широки ровове. Осъдените бяха накарани да слязат на малки групи в близост до тези „вече готови“ ями. Някой, не виждайки строен наказателния взвод, попита дали ще трябва да чакат на това място и с този ужасен северен вятър. Бе отговорено набързо, че ще бъдат убити един по един. Наистина, двама екзекутори бяха готови с автомати в ръце. …

…Изглежда, че на всеки убит [проф. Ал.] Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит..

"Академична автономия" по време на "Народния Съд":

Спомени на Царица Йоанна:

„На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…

…Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур. Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя, върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо.

… Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от „Кървавия четвъртък“ Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.“

Из спомените на Димитър Пешев:

“Целуни децата ми”, “поздрави жена ми”...

"Мъчително и ужасно беше да ги гледа човек – продължава в спомените си Димитър Пешев, – когато мислено се прощава с тях при тези трагични моменти след изживените месеци на изпитания и страдания...


Стана едно мълчаливо прощаване... Спас Ганев, който беше близо до мен, излизайки тихичко ми каза “целуни децата ми”. Ние бяхме приятели с него, познавах и семейството му и съжалявам, че не можах да изпълня това негово последно желание.

Минавайки край седналите на скамейките ние виждахме измъчени лица, изтръпнали, без всякаква надежда. Срещнаха се нашите погледи с Иван Петров, депутат от Тетевенско, той успя със замиращ глас да ми каже “поздрави жена ми”. Това беше последното, което чух...“ . ¹

"Безсилен съм да изразя чувствата на човек, който преживява този ужас... Аз се отказвам – допълва Димитър Пешев, – да описвам картината след прочитането на присъдата и отделянето на осъдените на смърт – затова е необходимо перото на голям гениален писател.

Безсилен съм да изразя чувствата на човек, който преживява този ужас – да гледа как се отделят от останалите шестдесет души... Не знам дали такава картина някога изобщо е съществувала...“

Парадоксален е факта, че "Народния съд" осъжда Димитър Пешев на 15 години затвор и конфискация на цялото му имущество, забележете, за фашистка и антисемитска дейност. Това е не просто парадокс, а е някак си обидно за нацията, тъй като това е човекът, който е допринесъл най-много за спасяването на над 48 000 български евреи.

Това е ПОЗОРНИЯ списък на съдиите от Шести Специален състав на "Народния Съд".

Този състав е с председател

Петко Петрински,

членове

Павел Царвуланов,

Благой Горчилов,

Цветана Русинова и

Никола Манолов,

"народни" обвинители са

Борис Бъров,

Славчо Стоилов,

Минчо Рахамимов и

Еми Барух!

Това са хората които изпращат на смърт половината от 43-мата депутати подписали петицията в защита на българските евреи, останалите живи депутати са осъдени на конфискация на имуществото и различни срокове затвор,
това са хората осъдили Димитър Пешев на 15 години затвор, глоба от 3 000 000 лв. и конфискация на цялото му имущество!

ВЕЧЕН ПОЗОР за тях, "народнитите" съдии и обвинители

Ето и петицията, която "фашистите" са подписали:

[DANS]

Още един позорен списък с "народни" съдии:
(списъка е непълен!)

Нека видим кои бяха те – “народните съдии”:
-
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2553&st=40
-
1. Богдан Саздов Шулев – председател (роднина на Лидия Шулева (Биджерано)* от НДСВ);
2. Стефан Манов - член на съда, заместник-председател;
3. Вяра още Начева - член на съда;
4. Тодор Милев Божилов - член на съда;
5. Давид Николов* - съдия от Апелативния съд;
6. Йордан Шумков - военен съдия;
7. Рада Тодорова - член на съда;
8. Васил Хр. Гърбов - член на съда;
9. Райна Тодорова Петкова - член на съда;
10. Димитър М. Тошев - член на съда;
11. Крум М. Михайлов - член на съда;
12. Мишо Димитров Мишев - член на съда;
13. Сергей Златанов - член на съда;
14. Георги Петров - главен обвинител;
15. Никола Гавраилов - обществен обвинител;
16. Атанас Армянов - обществен обвинител; (Забележка: това е състава на “Народния съд” съдил регентите, министрите и царските съветници) (106).
I – ви състав на “народния съд”:
17. Манчо Рахамимов Мошев* (1902 – 1986г.) – обществен обвинител в 7-ми състав на “народния съд”;
18. Исак Елизар Франсез* - съдия;
19. Пепо Менахем Коен* - съдия (баща на Леа Коен* - бивша посланичка в Швейцария, от СДС);
20. Еми Барух* - съдия;
21. Йосиф Кутев* - съдия;
22. Исак Данон* - съдия;
23. професор доктор Насим Юда Меворах* - съдия;
24. доктор Израел Моше Калми* (1885 – 1968г.) – съдия;
25. доктор Самуил Борисов Шейнин* - съдия;
26. доктор Израел Бохор Леви* - съдия;
27. доктор Шаул Хаим Романо* - съдия;
28. доктор Йосиф Максимов Фаденхехт* - съдия (роднина на артиста Йосиф Сърчаджиев* от СДС, който е член на СЕМ);
29. доктор Елизар Якоб Вентура* - съдия;
30. доктор Марчел Калев* - член на съда;
31. доктор Яко Исак Арис* - член на съда;
32. доктор Александър Клайн* - член на съда (роднина на Едуард Клайн*, депутат от СДС);
33. доктор Нисим Рахамим Леви* - член на съда;
34. Йосиф Яшаров* (1894 – 1971г.) – адвокат в “народния съд” (член на масонската еврейска ложа “Бнай Брит” и “Общите ционисти”) и други. (107).
35. Светослав Гираджиев (председател на 2-ри състав на НС);
36. Владимир Димчев (прокурор 2-ри състав);
37. Борис Лозанов (председател на 3-ти състав);
38. Димитър Вапцаров (прокурор 3-ти състав); и други.
Почти всички членове, съдии и обвинители в “Народния съд” са комунисти. Тъй наречения “народен съд” в България не е само антиконституционен (в нарушение на членове 8, 67, 73, 75, 155, 157 и 158 от Търновската конституция; той е и прецедент, съперничещ само с френския масонски конвент по броя на издадените смъртни присъди – 2730 и общо осъдени 11122 души! “Народният съд” издава също така смъртни присъди над предварително избити няколко стотин души, което е уникално в историята на правораздаването! С конфискацията на имуществото на осъдените и избитите, този “съд” обезнаследява неоспоримо не виновни хора – техните наследници. “Народните съдии”, назначавани от ОФ комитети и провеждащи класово – партийно съдопроизводство, сами създават “класата на фашистите” в България – хора лишени от имот, право на работа, право на образование и квалификация, право на пенсия, право на пътуване в чужбина и така нататък. За “фашисти” са обявени всички които не симпатизират и не поддържат ужасния и тираничен комунистически режим и тоталитарната диктатура, която властва от 1944 до 1989г. (106).
Някои от осъдените от “Народния съд” по нареждане на главния обществен обвинител Георги Петров са съдени допълнително и от местните “народни обвинители” на местните съдилища, които се явяват по-нисша инстанция. Целта е ясна – да се убият и тези, които не бяха успели да унищожат! От древността до днес няма такъв юридически казус – по-нисш съд да съди хора, осъдени вече веднъж от по-висша инстанция! И още една юридическа неграмотност – когато са осъдени народните представители, те са били с депутатски имунитет (абсолютен прецедент !).
На 2 февруари 1945г. след полунощ към Централните софийски гробища потеглят пет камиона с 91 осъдени на смърт от Първи и Втори състав на тъй наречения “народен съд” – регенти, царски съветници, министри и народни представители. Те са вкарани в ями, изровени от въздушните болбардировки над София и разстреляни от четири страни с картечници (38). Според друга версия, осъдените са убивани на групи или един по един, като след всяка група лекар от самите осъдени (професор доктор Станишев) е трябвало да ги проверява дали е настъпила смъртта. Последен е разстрелян лекаря (133). Според някои източници ръководители на тази зловеща екзекуция са двама евреи от ДС – полковник Лев Главинчев* и палача – следовател Бачи Зеев* (Изидор Леви*) – специалин агент на Лаврентий Берия* от болшевишкото НКВД ! ... (38, 63, 64).
Мястото на екзекуцията е известно на столичани и на тъй наречените “демократи” след 1989г., но досега никой не е инициирал да се извърши ексхумация с експертиза от вещи лица, за да се уточни как е извършено престъплението и убитите да бъдат погребани както следва. Причините да не се извърши това, както и защо още не е отхвърлен със закон “Народния съд” и все още комунизма не е осъден официално – ще разберете в следващата глава.
В редица периодични издания (в. “Про-анти”, в. “Прелом”, в. “Демокрация”, в. “Легионер”, в. “Истина”, сп. “Борба”, сп. “Един завет”, сп. “Авитохол”, в. “Български глас” и други) както и в много книги издадени след 1989г. излязоха редица данни и документи, както и свидетелства за стотици и хиляди достойни българи избити без съд и присъда след 9 септември 1944г. Публикувани бяха материали и за осъдените от “Народния съд” и хилядите репресирани в концлагери и затвори и техните мъки и страдания. Част от тези материали са използвани и в настоящето издание с акцент върху убийците и палачите на българския народ. На “Черната стена” до параклиса на НДК стоят над 8000 имена на избити от комунистите българи от всички краища на страната; това обаче е само една малка част от жертвите на “червения терор” направляван от Москва и не по-малко поощряван от Запада (главно Англия и САЩ) – нещо което не трябва да се забравя ! ...
На 20 декември 1944г. престъпното правителство на Отечествения фронт (ОФ) приема два закона, с които се поставя началото на широкомащабни репресии спрямо населението и изпращането на българите в концлагери. Двата “закона” са: “Наредба – закон за трудововъзпитателните общежития” и “Наредба – закон за трудововъзпитателните общежития за политически опасни лица”. С това се слага началото на комунистическите концлагери в България – 86 на брой, наричани цинично “Трудови възпитателни общежития” (ТВО). Най-зловещите концлагери са: “Куциан”, “Ножарево”, Бобов дол, “Скравена”, Зеленодол, Росица, Белене (остров Персин), “Слънчев бряг” (до Ловеч), село Борил (сега Байкал), “Макаренко”, Кофалджа, “Босна”, Богданов дол, “Гонда вода”, Заград, Николаево, Янко Забуново, Биримирци, Александрово, “Кариерата”, “Красно градище”, Подлес, Чернево, Дебелт, “Тръстина” и много други.
На 26 януари 1945г. е приет “Наредба – закон за защита на народната власт”, а преди това на 15 януари 1945г. регентите професор Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и професор Тодор Д. Павлов по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов приемат Указ №8 на МВР за създаване и работа на ТВО. Една от особеностите е, че в комунистическите концлагери са се изпращали хора предимно без съд и присъда. В допълнение на това на пълна пара са функционирали и 29 затвора. През тези концлагери и затвори в периода 1944 – 1989г. са преминали и са били репресирани близа 300000 души. Това са предимно роднини на осъдени от “народния съд”, дисиденти – интелектуалци, хора свързани с бившата власт, царски офицери, членове на патриотични организации, бивши народни представители, министри, хора несимпатизиращи на ОФ властта и комунизма и случайни хора (например разказващи политически вицове и прочие).
Целта на комунистическите концлагери в България не е била “превъзпитание” (ТВО), както са ги афиширали в обществото тогава, а активен терор срещу инакомислещите. Те са били изградени по съветски образец, подобно на тези в Сибир.
В началото на 1945г. по указания на Георги Димитров и Трайчо Костов се изпращат български групи за обучение в НКВД (Народен комисариат за държавна безопасност) в Москва. През юли 1945г. по настояване на Георги Димитров от Москва за София заминават трима полковници: Стружников, Глубенко и Зеленский в качеството си на съветници при министъра на вътрешните работи Антон Югов. При отпътуването им лично Георги Димитров се среща с тях “за да ги инструктира” (38).
По-късно в репресивния апарат се включват и други съветски специалисти предаващи на българските комунисти своя опит в терора и убийствата по същия начин както обучаваха през 30-те години немските специалисти от “Гестапо” и “СС” – факт, който и до сега се крие от историците! Сред специалните агенти на Лаврентий Берия Гогоберидзе* и Сталин* в България могат да се посочат имената на: генерал Атанас Атанасов (бивш служител от съветското армейско контраразузнаване), генерал А. Филатов, генерал Сергей Бирюзов, Бачи Зеев (изидор Леви*) – началник служба в 1-ви отдел на ДС, генерал Черипанов – от съюзническата контролна комисия, генерал Чернов* (Черни или Шварц), полковник Иван Крекманов (бивш служител на НКВД), генерал В. Емелянов (главен съветник към МВР и МНО) и полковник Л. Мишчербековски (съветник към българската главна следствена служба). В разпореждане на тези палачи – специалисти били още няколко стотин помощници и съветници от НКВД и “Смерш”, които действали по места ! ...
Тези хора заедно с българските комунисти изграждат концлагерите и ги напълват с хора.
Преди да бъдат изпратени в лагерите и затворите жертвите били изтезавани по нечовешки начин със седмици в подземията на държавна сигурност (ДС).
Ето какво пише по този случай концлагериста доктор Найден Найденов, съратник на министър Иван Багрянов:
“... Още на втората вечер ме подложиха на жесток побой, принуждаваха ме да говоря за вражеската си дейност. Въпреки побоя аз твърдях, че нямам никаква вражеска дейност. Цяла седмица наред, всяка вечер изтезанието продължаваше. Една вечер инспекторът Бенбасат* (евреин), биейки ме викаше:
- Кажи какви саботажи си вършил и как ги прикриваше с лъжливи документи ! ...

[Nikita1313]

Статия, промиваща мозъците. Да, има неща, които не е трябвало да се случват. Не е трябвало да бъдат осъждани невинни, не е трябвало така жестоко да се отнасят с хората.
Но да се сатанизират комунистите, да се пише, че злото идва от комунистите, че ако е нямало и няма комунисти, злото на света не би съществувало, както се опитва да внуши тази статия! И че народният съд е унищожил елита на нацията ни, най-умните, най-способните, най-големите патриоти, е такъв абсурд!.
Народният съд ли, и въобще имало ли е някакъв съд, който е наложил белия терор след 1923 година? Комунистите ли отвличаха посред нощ „безследно изчезналите“, удушаваха ги с въжета, набутваха ги в чували и ги хвърляха в кладенците в окрайнините на София? Комунистите ли преследваха партизаните, рязаха им главите и ги излагаха на показ по мегданите? Комунистите ли избиваха и децата на партизаните, те ли отрязаха главичките на децата от Ястребино и ги хвърлиха в огъня? Комунистите ли затваряха в мазетата, пребиваха ги до смърт и ги разстрелваха? Комунистите ли даваха по 50 000 лева за главата на убит партизанин? Комунистите ли изпратиха окупационни корпуси в Гърция и Сърбия, за да преследват там техните партизани? Комунистическо ли правителство обяви война на Америка и Англия, за да имат те оправдания да бомбардират и разрушат София, Враца и други наши градове? Не – всичко това го правеше „елитът на България“, за съд над които и беше създаден народният съд.
В антифашистката борба са били убити 9140 партизани и 20 070 ятаци и помагачи. 2139 къщи на ятаци са били изпепелени.
Народният съд е осъдил на смърт 33 бивши министри и 67 депутати. Десет пъти по-малко от избитите антифашисти. Да не говорим за другите им вини и престъпления, за които са били съдени: “обявяване на война, изпращането на български войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тези страни, противозаконно облагодетелстване чрез властта, извършването на тежки престъпления на политическа основа, явно пристрастие и грубо престараване от страна на магистрати, гонения на евреите“ и др.
Можеше ли да се оставят тези престъпления ненаказани?
А ако този съд е произнесъл и несправедливи присъди, вината за това е на отделни хора, отделни съдии. Виновна е човешката природа. Не само днешните съдии са корумпирани; винаги и навсякъде е имало и ще има хора, способни да осъдят човека на смърт, за да му вземат къщата или жената. В Библията е описано как цар Соломон, за да вземе жената на един от военачалниците си, е заповядал като влезе той в боя, останалите да се отдръпнат от него и да го оставят сам, за да бъде убит. И за това ли ще обвините комунистите?
Партизаните били предимно криминални престъпници! Ега ти глупостта, ега ти лъжата! Партизаните са били най-прогресивните хора, антифашисти, ремсисти, комунисти, хора идейни. Кой криминален престъпник и защо ще става партизанин?
Ами това: „,Българите – на фронта да се бият, съветските окупатори – в България да избиват“ - не е ли едно явно лъжливо, манипулативно заглавие? Може ли Съветската армия да се нарече окупационна? Така ли се държат окупаторите? Откарвали ли са влакови композиции с хора да копаят окопи на фронта, да им работят като роби в заводите, в концентрационни лагери и пр. – както това правеха германските окупатори? И може ли да се твърди, че Българската армия е могла да замени Съветската армия, че след влизането ни във войната Съветската армия е била освободена от това – да се бие? Глупост, та дрънка!
А трябваше ли България да влезе във войната и българи да се бият на фронта? Това беше абсолютно необходимо за България. Защото иначе Третата национална катастрофа не ни мърдаше. Ньойският договор щеше да ни се струва цвете! Защото заради това, което бяха натворили предишните правителства, Гърция искаше териториите ни до Пловдив и самия Пловдив; Сърбия искаше Видин и до София, а може би и самата София. И само съветският представител Молотов (по указание на Сталин, без съмнение) ни е спасил, като решително е заявил:“България може да бъде спокойна – нито част от територията й няма да бъде откъсната“! Но ако не бяхме се включили във войната срещу фашистка Германия, и той не би могъл да ни защити.

[DANS]

По закон, "Народния съд" е едно от престъпленията на престъпния комунистически режим управлявал България от 1944 до 1989 г.

Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен

Обн., “Държавен вестник”, бр.37 от 05.05.2000 г.

Чл. 1.
( 1) Българската комунистическа партия ( тогава именуваща се Българска работническа партия/комунисти/ ) идва на власт на 9 септември 1944 с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

( 2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989, довело страната до национална катастрофа.

Чл.2.
( 1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения “Народен съд”;
4.моралния и икономически упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдание на изборенито по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.

( 2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразят публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:
а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия
б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;
в ) лишаване от право на собственост
г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;
д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;
e) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпление и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.

Чл.3
(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация , подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4.
Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

[fcb_bg]

Тоя пич на клипа....

[DANS]

Тоя пич на клипа....

Важното е, че казва истината, а от истината ви боли много


Ето как "вождът и учителят на българския народ" нарежда от Москва:

Георги Димитров от Москва: Никой не трябва да бъде оправдан!


Директивите на Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”, са показателни за реваншизма и жестокостта, изпълнили съветският гражданин, който тогава съветската столица спуска нарежданията на Българската работническа партия (комунисти).

„Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“, са заповедите на Георги Димитров. Висшите ръководители на компартията в София, с които той води постоянна връзка по този въпрос, са Трайчо Костов и Вълко Червенков.
http://pametbg.com/index.php/bg/prestup ... 9-07-55-33

[fcb_bg]

Те хората искаха истината и за имота му в Гърция, ама тъй и и си останаха с искането. Искаха и опровержение за обвиненията към него за топли връзки с едни олиграси в България, ма и от тоз храст заек не изскочи.

Ми тъй е.... Искаш ли да обсъдим отношенията му с турските представители в България? Снощи 1982 не се нави, може па ти да ме опонираш.

[fcb_bg]

Бивши наркомани да оплюват наркотиците и наркозависимостта го разбирам. Ама бивши комунистически кадри да плюят комунизма си е състояние, което е определено с термин в една област на медицината.

[Nikita1313]

Бивши наркомани да оплюват наркотиците и наркозависимостта го разбирам. Ама бивши комунистически кадри да плюят комунизма си е състояние, което е определено с термин в една област на медицината.

[DANS]

Ето за тези неудобни истини говори в обръщението си Президентът

Националните предателства на Българската комунистическа партия


След като през 1960 г. докарва България до първия таен фалит по време на своето управление Тодор Живков (с каскета) разбира, че без постоянна съветска помощ не може да се задържи на власт и предлага през 1963 г. на съветския лидер Никита Хрушчов (на трибуната пред микрофоните) от името на БКП страната да се слее със СССР. След като Хрушчов отклонява това скандално предложение Живков се пробва още веднъж при Леонид Брежнев през 1973 г., като по обясними причини и двете предложения са запазени в тайна от българския народ .
| Снимка: БТА



По време на своя режим БКП извършва три национални предателства. Първото е свързано с насилствено денационализиране на Пиринския край*, което провежда при Георги Димитров по указания на Сталин през 1946 г. Второто и третото са през 1963 г. и 1973 г. и се отнасят до предложенията на висшето партийно ръководство начело с Тодор Живков за присъединяването на България и сливането ѝ със СССР.



Насилственото помакедончване на Пиринския край

На 22 ноември 1947 г. Министерството на народната просвета издава окръжно №423, с което нарежда да бъдат въведени поправки при преподаването на учебния материал по география и история. Документът онагледява докъде се простира националното предателство на БКП по въпроса за Пиринския край. Поправките в учебника по география са следните:

◾Когато се говори за Югозападна България, да се обяснява, че долината на р. Места, Пирин планина, средното течение на р. Струма от Кочериново на юг се включват в Пиринска Македония. За Пирин да се говори не като за българка планина, а да се разглежда като планина в Македония. При разглеждане на населението в България да се говори, че в нея живеят и македонци.
◾Замяна на изречение „Македония бе присъединена към България” с „Македония бе окупирана от България” в учебниците за II клас.
◾В учебника за III клас да се обяснява, че Струма на юг от Рила, река Места и Пирин влизат в Пиринска Македония, а в урока за населението на България да се казва, че в Пиринска Македония живеят главно македонци.
◾В учебника за VII клас да се говори, че в Пиринска Македония живеят главно македонци, че в Америка има много българи от България, а не от Македония.


Въведени са и поправки в учебниците по история, сред които трябва „Самуиловата държава да се разглежда не като Западна България, а като държава на македонските славяни”, „Климент и Наум да се изтъкват като южнославянски просветители и книжовници”, а „Братя Миладинови и други учители и книжовници от възраждането да не се определят като българи, а като македонци”.

Това е само един малък щрих от последствията на предателската политика, която ръководството на БКП, води от 1944 г. за насилствено помакедончване на българите в Пиринския край.

През януари 1934 г. Комунистическият интернационал приема със секретна резолюция за първи път признаването на съществуването на отделен македонски народ и македонски език в крак с новата тогава политическа линия, зададена от Кремъл. Тя е наложена в БКП и Югославската комунистическа пария, които започват да изпълняват московския план за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония.

През лятото на 1946 г. в Москва се провежда обща българо-югославска среща, на която Сталин се разпорежда българските комунистически власти много по-интензивно да развиват „македонско съзнание” сред българите в Пиринския край. Изпълнението не закъснява. На Августовския пленум на ЦК на БКП от 1946 г. е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска” история през прочита на зараждащата се македонска историография.

В резултат на партийните решения се откриват Македонски народен театър в Благоевград (май 1947 г.), Македонска пътуваща книжарница и се провеждат редица други „македонски” мероприятия. В същото време комунистическото правителство в България реорганизира или разпуска традиционно силните сред македонските българи научни и културно просветни организации Македонски научен институт, Илинденска организация и Съюз на македонските емигрантски организации. Компартията предава голяма част от наличните им книги и етнографски находки, включително останките на Гоце Делчев, на Социалистическа република Македония.

През 1948 г. възниква конфликт в съветско-югославските отношения, в резултат на който не се реализира идеята за Балканска федерация. На този фон са разгледани и влошените двустранни отношения между България и Югославия и преустановяване на културно-националната автономия на Пиринска Македония.


Предложението на Тодор Живков за 16-та република на СССР

По време на управлението си Тодор Живков отправя две тайни предложения до СССР за приемането на България като 16-та република на съветската империя. Първият път е до Никита Хрушчов през 1963 г., а вторият до Леонид Брежнев десет години по-късно. Само отказът на Хрушчов е пречката България не само да загуби своя суверенитет, но и да престане да съществува като самостоятелна държава.

Въпросът за присъединяването на България към СССР се обсъжда на пленум на ЦК на БКП на 4 ноември 1963 г. (виж онлайн цялата стенограма от заседанието – ТУК).

На него изказалите се говорят за „общо семейство” със Съветския съюз и за това, че българските „комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество”, че „едва ли ще има по-голяма радост” от това да видят българския народ „във великото семейство на съветските народи” и това, че „ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз”, като изразяват готовността веднага да започнат „фактически да осъществяваме тази мечта”.

Тодор Живков, който по това време освен първи секретар на ЦК на БКП е и председател на Министерския съвет и вече е инкасирал първия таен фалит в своето управление, заявява дословно:

„Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в некои среди и хора в нашата страна. Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в некои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни. Ето защо трябва да се подготвим.”


Суверенитетът като „народът да има ядене”

За това колко опростенчески смисъл е влагал Тодор Живков в разбирането на националния суверенитет на страната са показателни думите му от 13 юли 1963 г., произнесени пред комунистическия елит в зала „Георги Кирков” на Партийния дом по повод идеята за сливането със СССР:

„Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата.”



Третото предателство: Сливане със Съветския съюз

под формата на „всестранно сътрудничество”


След като Хрушчов отклонява решението на Политбюро на ЦК за присъединяване през 1963 г. на България към Съветския съюз, през юли 1973 г., когато на власт в СССР е Леонид Брежнев, висшето партийно ръководство на БКП прави втори опит То обсъжда приемането на документ, предложен от Тодор Живков под заглавието „Основни насоки за развитието на всестранното сътрудничество със СССР в етапа на изграждането на развито социалистическо общество в НРБ”, предвиждащ тотална съветизация на страната. Стенограмата от пленума на ЦК показва пълната подкрепа на партийната върхушка към постановките на Живков.

Както и през 1963 г. и през 1973 г. членовете на ЦК се надпреварват във възхвала на мъдростта на първия партиен и държавен ръководител. Предложението на Живков е определено като „преломен момент в историческия път на българския народ”, и „нова ера в историческото развитие” на страната,което „създава нови изключителни възможности за бързо изграждане на развито социалистическо общество у нас”, като не е пропуснато да се подчертае, че „идните поколения ще се гордеят с това дело, ще ни бъдат благодарни, особено на първия секретар на БКП, другаря Тодор Живков”

Големите съмнения, че българското общество ще подкрепи поредния опит за тотално обвързване със Съветския съюз, дори и съмнения към партията му, се съдържат в изразената тогава позиция от Живков, който настоява това да се запази в тайна:

„Очевидно не е целесъобразно да се публикува документът, който беше изнесен пред настоящия пленум на ЦК. Не е целесъобразно също така да се представи в този вид на цялата партия. Не бива такъв документ да попада в западните вражески централи, защото ще има да го навиват две години.”

При посещението на Брежнев в България през септември 1973 г. Живков се договаря приобщаването на България към СССР по всички направления и всички сфери от обществено-политическия живот да се запази в тайна: „Ние се споразумяхме със съветските другари да не разгласяваме широко нито документа, приет от юлския пленум, нито нашата съвместна договореност с КПСС да действаме в това направление.”

Интеграцията със СССР е първостепенна политика на Живков и след смъртта на Брежнев през 1982 г. до идването през 1985 г. на Михаил Горбачов начело на Съветския съюз, който не е така доброжелателно настроен към българския комунистически ръководител, както предшествениците си в Кремъл.

През 1992 г. след встъпването си в длъжност главният прокурор Иван Татарчев заявява в първото си интервю, че ще потърси отговорност за националното предателство от отговорните партийни лица за опитите да превърнат България в 16-та република, както и за насилственото принуждаване на българите в Пиринския край през 1946 г. да се отказват от българската си народност, но до края на мандата си (1999) той не прави това.

* В статията е използвана информация от книгата на Веселин Ангелов „Хроника на едно национално предателство” – политика и последици от опитите за насилствено денационализиране на Пиринския край в периода 1944-1949 г., ИК „Гергана”, 2004 г.