На 27 декември съветското правителство дава ход на секретната операция „Щорм-333” за държавен преврат в Афганистан. Тя започва с щурм на отряд от Група „А“ (повече известна като спецчаст „Алфа“) на КГБ срещу президентския дворец „Тадж Бек” в югозападните покрайнини на Кабул.
Решението за щурма е взето от ръководителя на КГБ Юрий Андропов (съгласувано с военния министър Дмитрий Устинов и държавното ръководство на СССР) далеч преди навлизането на съветските войски в Афганистан. Формален предлог е недоказаното обвинение, че Хафизула Амин е агент на ЦРУ, въпреки че именно той настоява за идването на съветските войски.
Още в средата на ноември на летището в Баграм е дислоциран 154-и ооСпн (Отделен отряд със специално назначение) на майор Х. Халбаев в състав от 520 души, по-известен като „мюсюлмански батальон”. Той е комплектован от срочнослужещи поне с 1,5 г. служба от узбекски, таджикски и туркменски етнос. На 13 декември този батальон официално образува среден пръстен в охраната около президентския дворец.
Конкретният план за щурма е изработен от военните, но ръководството на атаката се осъществява от полковника от КГБ Григорий Бояринов, участник и във Втората световна война. Челните участниците в щурма от спецназ са разделени на 2 групи: „Гръм“ (24 души) и „Зенит“ (30 офицери от специалния резерв на КГБ).
В „Щурм” участва и отделна парашутна рота от 80 души.
Нападателите са облечени в униформи на афганистанската армия, без военни отличителни знаци, но с бяла превръзка на ръкава. На тези 650 души е възложено да се справят с охрана от 2500 афганистански войници, включително зенитен полк, вкопани танкове и лично предани гвардейци на Амин.
По едно едва ли случайно съвпадение по обед на същия ден, 27 декември, нищо не подозиращият президент Х. Амин дава прием по случай годежа на една от трите си дъщери, на който присъстват най-близките му лица: съратници, министри и членове на Политбюро със своите семейства. Той няма търпение да покаже на приятелите си своя нов дворец: неговите разкошни покои и лични апартаменти. По ислямска традиция мъжете и жените са в отделни зали.
Неочаквано в самия разгар на пиршеството около 14 часа Амин и мнозина гости се почувстват зле. Те губят ориентация като пияни, наляга ги непреодолима сънливост. Почти едновременно хората започват да губят съзнание и да падат. Амин също става неконтактен. Началникът на охраната веднага разбира, че става дума за отравяне, арестува готвачите и изпраща продуктите за експертиза. И двамата готвачи са съветски граждани, като един от тях на име Мамоджон, узбек по националност, изпълнява задача от КГБ да сложи в супата отровни билки.
Веднага известяват Централната военна болница и поликлиниката на съветското посолство, за да извикат съветски лекари, тъй като не се доверяват на своите. Лекарите не са уведомени за спецоперацията и веднага добросъвестно се заемат с Хафизула Амин – инжекции, промиване на стомаха, капки.
С натровените гости се занимават афганистански лекари. След оказване на първа медицинска помощ те са изведени от двореца и изпратени в болници или вкъщи. Към 18 ч. организаторите на операция „Щурм” научават, че Амин е жив, но много отпаднал и не съвсем адекватен. Тези събития предизвикват безпокойство в охраната.
Наближава времето за атаката в 19:30 ч. местно време. Афганистанците обаче вече предусещат приготовленията на своите „съюзници”, строяват на плаца войниците си и започват да им раздават оръжие и патрони. Боят е неизбежен – с две картечници и автомати десетина бойци от „мюсюлманския батальон” покосяват над 200 „братя по оръжие”.
След стрелбата цялата охрана на двореца е вдигната по тревога и операция „Щурм” започва четвърт час по-рано. Огнева поддръжка осъществяват 2 самоходни зенитни установки ЗСУ-23-4 „Шилка“, но тя не е ефективна. Групата „Зенит” се придвижва по тесен и стръмен път на 10 армейски БТР-а към разположения на висока могила дворец. Челната машина обаче е ударена от охраната на Х. Амин. Втората под дъжд от куршуми успява да я избута встрани от пътя. Подразделенията от „мюсюлманския батальон” осигуряват външния периметър. Нахлулите в двореца командоси прочистват зданието етаж по етаж, хвърляйки в помещенията гранати и пускайки по ред изстрели от автоматите.
В хода на щурма на „Тадж Бек“, продължил около 40 минути, загиват Хафизула Амин (ранен от граната и доубит с автомат), двама от синове му на 5 и 11 г., както и внуче-пеленаче от дъщеря му. Над 1700 души са взети в плен. Отделни огнища в района се съпротивляват и през следващия ден, като накрая афганистанците се измъкват в околните планини.
Спецчастите губят 9 души, загубите на „мюсюлманския батальон” са 5 души, а на парашутистите – 9 души. Убит е ръководителят на групите спецназ "Алфа" полковник Г. И. Бояринов (посмъртно Герой на Съветския съюз), който пръв достига двореца и хвърля първите гранати във фоайето му. От огъня на своите загива и намиращия се в двореца съветски военен лекар полковник В. Кузнеченков (посмъртно награден с орден „Червено знаме”).
Почти всички участници в щурма на двореца са ранени. От групата „Зенит” оцелява без рани едва една четвърт от състава. Хирурзите вадят от телата им 20 кг метал.
Със секретен указ са наградени 400 души, като петима стават Герои на Съветския съюз. Историята засега по-скоро сочи, че жертвите и усилията са отишли напразно.
Убитите афганистанци, сред които са и двамата сина на Амин, са погребани в общ гроб недалеч от двореца. Амин също е погребан там, но отделно от другите. Не е поставен никакъв знак над гроба. Загива и съпругата на афганистанския външен министър.
Едновременно с щурма на двореца „Тадж Бек”, групи от спецназа на КГБ унищожават комуникационния възел на Кабул, а с поддръжката на десантчици-парашутисти овладяват сградите на Генералния щаб, на контраразузнаването и на МВР.
Въпреки че във военен план операция „Щурм-333” е проведена блестящо, самият факт на извършения държавен преврат и убийството на държавния глава на Афганистан се приемат от международната общественост като свидетелство за съветска окупация на Афганистан, а следващите ръководители на страната Бабрак Кармал и Мухамед Наджибула са считани за марионетни лидери.
Бедата е, че Москва попада в клопката на "колониалното мислене", като допуска, че с военни средства може да реши чужд национален политически проблем. И забравя вековния горчив опит на британците, че тук никой нашественик не се е застоял продължително. В книгата си "Дипломацията" бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър описва многовековната трагедия на руската външна политика: цивилизована Русия имала лошия шанс да е заобиколена от диви племена на юг; за да успокои границите си, тя ги покорявала и включвала в империята, но така границата се изтегляла до още по-диви племена и проблемите само се задълбочавали.
Съветската армия напуска Афганистан на 15 февруари 1989 г., като дотогава дава над 16 хиляди убити. По моста над Аму Даря срещу узбекския град Термез последен преминава командващият 40-а армия генерал Борис Громов, който обявява: “Зад мен няма нито един съветски войник!”
Неуспешната инвазия в Афганистан допълнително увеличава напрежението в Съветския съюз и става една от причините за разпадането му.
Ганчо КАМЕНАРСКИ
Така започва войната в Афганистан, в резултат, загиват над 2 милиона души, предимно мирни граждани, ранените и осакатените са над 3.5 милиона. Тази война, както и безумните геополитически надигравания на Русия и САЩ довеждат до радикализацята на исляма,
без тази война не би имало "11.11.2001", не би имало и ИДИЛ!
