Степан Бандера - патриот, историческа личност или "фашист"

[DANS]

Степан Бандера (на украински: Степа́н Андрі́йович Банде́ра) е украински политически деец, идеолог на украинското националистическо движение на ХХ век. Председател е на Организацията на украинските националисти (ОУН). На 30 юни 1941 г. ръководството на Организацията провъзгласява възстановяването на Украинската държава.




Своето детство Степан прекарва в Стари Угринов, където расте в атмосферата на украински патриотизъм. Фронтът на Първата световна война 4 пъти е минавал през неговото родно село. През лятото на 1917 г. жителите на Галиция стават свидетели на национално-революционните изменения и революцията в армията на Руската империя.

От самото си детство С. Бандера е свидетел на възраждането на украинската държава. От 3 ноември 1918 г. неговият баща Андрий Бандера, свещеник и капелан от украинската гърко-католическа църква, е делегат в Парламента на Западно-украинската народна република (ЗУНР) в град Станислав и участва във формирането на държавната система в района на Калуш.

През септември 1919 г. Степан Бандера се записва в украинската гимназия в град Стрий, където учи до 1927 г. В трети гимназиален клас той става участник в украинската скаутска организация „Пласт“.

През пролетта на 1922 г. майка му Мирослава Бандера умира от туберкулоза.

Дейност в ОУН, 1932-1933
През 1932–1933 г. изпълнява функцията на заместник на водача на района, а в средата на 1933 г. е назначен за районен водач на Организация на украинските националисти. Участва в конференции в Прага, Берлин, Гданск.

Борба срещу полската окупация и лишаване от свобода
Под ръководството на Бандера ОУН започва серия от наказателни акции срещу представителите на полската окупационна власт. През този период ОУН извършва 3 политически убийства, които получават голяма публичност — на училищния куратор Гадомски, които е обвинен в унищожаването на украинското училище и насаждането на полския език, на работника на Държавното политическо управление Алексей Майлов като протест срещу Голодомор, а в Украйна и убийството на полския министър на вътрешните работи Бронеслав Перацки, който се занимава с «пацификацията» (умиротворението) на украинците. Степан Бандера е отговорен ръководител на тези покушения.

През юни 1934 г. е арестуван от полската полиция и, докато тече разследването, е в затворите в Лвов, Краков и Варшава до края на 1935 г. По време на Варшавския процес Бандера е съден за принадлежността му към ОУН и за организацията на убийството на министъра на вътрешните работи на Полша Бронеслав Перацки. Степан Бандера е осъден на смърт, впоследствие заменено с доживотна присъда.

Освободен е през септември 1939 г. след превземането на Западна Полша от Германия.

Втора световна война
След убийството на Евген Коновалец от съветския агент Судоплатов ръководител на ОУН става полковник Андрий Мелник, който е съратник на Коновалец от времето на борбите на ЗУНР и съвместната дейност в Украинската военна организация (УВО). През август 1939 година в Рим се провежда второто Голямо събрание на украинските националисти, което официално утвърждава Андрий Мелник за глава на Ръководството на украинските националисти (по украински Провід Українських Націоналістів - ПУН). Но група млади националисти начело със Степан Бандера, която след окупацията на Полша от Германия излиза от затворите и е била откъсната от дейността на Организацията, започва да изисква от ПУН и неговия ръководител Андрей Мелник да смени изчаквателната тактика на ОУН, и да изключи от ПУН няколко негови члена. Конфликтът придобива остри форми и довежда до разкол. През февруари 1940 година се създава «Революционно ръководство на ОУН» начело със Степан Бандера.

След една година Революционното ръководство събира второ Голямо Събрание на ОУН, където едногласно Степан Бандера е избран за ръководител. Под неговото ръководство ОУН-Б се превръща в истинска революционна организация. Тя изгражда организационна мрежа на украинските земи, създава групи на ОУН-Б от членове, които живеят зад граница и заедно с немски военни кръгове, които с разбиране се отнасят към украинските дела, създава Украински Легион, организира освободителна борба под названието ОУН-революционери (ОУН-р) (по-късно ОУН-СД (за Самостоятелна държава), или още по-разпространено название „бандеривци”).

Преди Германо-съветската война 1941 Бандера инициира създаването на Украински Национален Комитет в Краков за консолидация на украински политически сили в борба за държавност.

На 30 юни 1941 г. в Лвов Ръководството на организацията провъзгласява възстановяването на Украинската държава. Това е опит да постави Третия Райх пред свършен факт и да го принуди да признае украинската борба. Обаче Хитлер инструктира своята полиция веднага да ликвидира този «заговор на украинските самостийники». Немците арестуват Бандера няколко дни след акта на провъзгласяването на възстановяването на Украинската Държава - на 5 юли 1941. Степан Бандера е затворник в германския концлагер Заксенхаузен до декември 1944 г.

Двама от братята му, Александр Андреевич Бандера и Василий Андреевич Бандера също са арестувани и затворени в немския концлагер Освиенцим, където загиват през 1942 г.

това е снимка на Василий Бандера в коцлагера Освиенцим.




През декември 1944 г. той е освободен заедно с няколко други висши членове на ОУН, на които е предложено да присъединят към немските сили ОУН-Б и Украинска въстаническа армия като съюзници на Германия против Съветския съюз. Степан Бандера отхвърля предложението на немската страна.



През февруари 1945 се провежда регионално разширено съвещание на Ръководството ОУН-Б на украинските земи, избрано е ново Бюро на Ръководството в такъв състав: Бандера, Шухевич, Стецко. Този избор е потвърден от Конференцията на задграничните части на ОУН-Б през 1947 и тогава Степан Бандера пак става Глава на Ръководството на цялата ОУН-Б. Като Водач на ОУН-Б, Бандера през следвоенно време решава да продължи въоръжената борба срещу комунистическа Москва. Той интензивно организира регионална мрежа и бойни групи на ОУН-Б, които постоянно поддържат контакт с Регионалното ръководство чак до смъртта на водача.

През 1948 година в Задграничните части на ОУН-Б се образува опозиция, на която Бандера се противопостави в идейна, организационна и политическа плоскост. Той категорично се противопоставя на идеята за демократизация на ОУН и на отказа от авторитарни методи в нейната дейност до завършването на военните действия.

През декември 1950 Бандера напуска поста на Глава на Ръководството на задграничните части на ОУН-Б. На 22 август 1952 година той напуска също поста Глава на Ръководството на цялата ОУН-Б. Но неговото решение не е прието от никоя компетентна институция на ОУН-Б и Бандера остава ръководител на ОУН-Б до убийството му през 1959.

През 1955 година се провежда 5-та Конференция ЗЧ на ОУН-Б, която отново избира Степан Бандера за ръководител на задграничните части на ОУН-Б и оттогава отново се провежда интензивна дейност на Организацията.

Последни години
Следвоенните години са напрегнати за семейството на Бандера. Съветските спецслужби преследват не само водача на националното движение, а и децата му. Например, до 1948 година, семейството шест пъти сменя местожителството си: Берлин, Инсбрук, Зеефелд, Мюнхен, Хилдесхайм, Щарнберг. В края на краищата заради необходимостта да даде на дъщеря си добро образование, семейството през 1954 година окончателно се преселва в Мюнхен. Родителите се стараят да скрият от Наталка важността на персоната на баща ѝ, за да не я подлагат на опасност. Именно в Мюнхен Бандера прекарва последните си дни, живеейки под името Щефан Попел. Според една от версиите, той получава паспорта от лвовския шахматист Стефан Попел, който през 1944 напуска Украйна, в началото на 1950-те живее в Париж, а през 1956 заминава в САЩ.

Убийство
На 15 октомври 1959 година до входа на дома му на Крайтмайрщрасе 7 (Kreittmayrstraße), в Мюнхен в 13:05 намират още живия Степан Бандера. Медицинската експертиза установява, че причината за смъртта е отрова. Богдан Сташински стреля в лицето на Бандера от специален пистолет с разтвор от калиев цианид. Две години по-късно, на 17 ноември 1961 г., германският съд обявява, че убиецът на Степан Бандера е Богдан Сташински по заповед на председателя на КГБ СССР Александър Шелепин и ръководителя на СССР и първи секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов.

След докладно разследване убиецът е изправен пред т.нар. «процес на Сташински» от 8 до 15 октомври 1962. Присъдата е провъзгласена на 19 октомври – убиецът е осъден на осем години затвор.

Германският Федерален Върховен Съд (Bundesgerichtshof) в Карлсруе потвърждава, че главният обвиняем в убийството на Бандера е съветската власт в Москва, която практикува политически тероризъм дори и след смъртта на Сталин. В интервю за московски вестник «Комсомолска правда», публикувано на 6 декември 2005 година, бившият председател на КГБ СССР Владимир Крючков признава, заявявайки, че убийството на Степан Бандера е уж едно от последните отстранявания от КГБ на «нежелателни елементи», използвайки терористични методи.

Степан Бандера е погребан на Мюнхенското гробище Валдфридхоф на 20 октомври 1959 година. През 90-те години на ХХ век широко е обсъждана идеята за погребване на останките на Степан Бандера в Украйна. Но по политически причини това не е осъществено.

Степан Бандера е сред символите на украинското национално-освободително движение. От 2007 г. всеки август във Волинска област в Украйна се провежда фестивал «Бандерщат».

През 1995 г. режисьорът Олес Янчук заснема филма «Атентатът — есенното убийство в Мюнхен» за съдбата на Степан Бандера след войната.

В проекта «Великите украинци» Бандера заема 3-то място.

Присвояване на званието «Герой на Украйна»
На 20 декември 2010 година Президентът на Украйна Виктор Юшченко присвоява посмъртно на Степан Бандера званието «Герой на Украйна» за «несъкрушимост на духа в отстояването на националната идея, за проявените героизъм и саможертва в борбата за независима украинска държава», и го награждава с ордена на Държавата (посмъртно). Наградата получава внукът на Бандера, който също се казва Степан Бандера.

Паметници на Степан Бандера има в Лвов, Тернопил, Ивано-Франкивск, Дрогобич, Сколе, Турка, Самбир, Стари Самбир, Теребовля, Бережани, Бучач, Дубляни, Микитинци, Стрий, Борислав, Залишчики, Червоноград, Мостиска, Кременец, селата Козив, Вербив, Грабивка и Середний Березив.

WikiBG

[DANS]

Това са няколко филмчета, които разбиват на пух и прах митовете и лъжите на днешната ПутиноФашистка пропаганда, относно личността на Степан Бандера!

Приятно гледане:

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=vqxLWvks7kQ[/youtube]

Малко известни факти за бандеровците, какво премълчават в Москва
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=B6aAq16n7T4[/youtube]
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=n6Ye23cdtIA[/youtube]

[dodo7271]

Степан Бандера за Украйна е като Васил Левски за България...

[kiril.a.d]

Предполагам, ти ще ни кажеш, другарю ченгесар от ДС-ДАНС мафията?
Друг е въпроса, дали ще послушаме казаното от теб, изпратено ти от новия "голям брат" - страната на победилия комунизъм, САЩ ....

[DANS]

Степан Бандера за Украйна е като Васил Левски за България...

Точно така, той е бил патриот, който се е борил срещу всички окупатори и поробители на родината му, били те полски, германски или руски!

[kiril.a.d]

Степан Бандера за Украйна е като Васил Левски за България...

Това, маже да е така, само за привърженик на Динамо София, който още си мисли, че Динамо София е "Левски" София....
Т.е. заблудата ти за Бандера е огромна!!! - Бандера, можеш да го сравняваш само с някой наш фашистки кръволок, разплакал не едно и две семейства! - сам си избери някое име...имаме си ги доста такива и ние ....

[DANS]

Сегашните копои на Путин през ВСВ
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=wL-RDgBsaqM[/youtube]

[ivan56]

Степан Бандера за Украйна е като Васил Левски за България...

Точно така, той е бил патриот, който се е борил срещу всички окупатори и поробители на родината му, били те полски, германски или руски!

Но това не му е пречило да избива деца и майки, неукраинци.
Колкото и да симпатизирам на Украйна, за мен е мнооого спорна личност.

[kiril.a.d]

Сегашните копои на Путин през ВСВ
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=wL-RDgBsaqM[/youtube]

ти, или не си добре, или наистина пускаш тук и то безразборно, каквото ти спуснат "от горе"!
Значи, белогвардейските казаци, добре - всички знаем, че са отричали прокламираните порядки на болшевиките!
ВСВ, обаче - чисти Бандеровци!
И сега, от Бандеровци, на...про руски???

...ти добре ли си?...или задокеанските ти другари, нищо...ама хич ги не бива?

[DANS]

Нека да видим, кои наричат Бандера "фашист"!

Казашките шпиц-комонди са нео-фашистки пара-военни формирования, които под маската на "антифашизма" изпълняват мръсните поръчки на властта в Путинова Русия!

[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=NWSEXS0E0NU[/youtube]

Московският диктатор отдавна използва казашките шпиц-команди за саморазправа с неудобните на режима.

Това е в Сочи по време на олимпиадата, казаците пребиват с камшици девойките от "Пуси райт":
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=Nx2NxB7L54k[/youtube]


Това е по време на окупацията на Крим:
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=as4nBwHxXPM[/youtube]

"итински" руски "мъже", браво!