Тема за книги и Е-книги

[stf85]

https://www.rulit.me/l има почти всичко и на български език. Ако пък търсите ревщта по книги можете да разгледате https://readingtrolls.com/

[DanailG]

Кой чете в 21 век брат.

[Thsmith]

Ами не и тези използващи "брат/копеле" във всяко обръщение.

[Plovdiv_1926]

а също така и мемоарна литература за последните 30 години, най-вече на дисиденти.

Не е мемоарна литература за България, но препоръчвам горещо "Време секънд хенд" на Светлана Алексиевич. Тя е Нобелов лауреат, в тази книга показва съветския преход през призмата на обикновения човек без значение дали в Москва, Чечня, Баку или Тбилиси. Поне беше доста въздействаща за мен.

Не мисля, че е била точно дисидент де, но пише много истински и заинтригуващо.

[Странджата]

Благодаря.Ще я потърся. Ако още не си си купил Америка на американците. Русия на руснаците , вземи я - ще ти е интересно най-малкото как 200, а даже и повече от 400 годишни наблюдения върху Русия и руснаците са и днес актуални. До Америка още не съм стигнал .

[Testa_di_Legno]

а също така и мемоарна литература за последните 30 години, най-вече на дисиденти.

Не е мемоарна литература за България, но препоръчвам горещо "Време секънд хенд" на Светлана Алексиевич. Тя е Нобелов лауреат, в тази книга показва съветския преход през призмата на обикновения човек без значение дали в Москва, Чечня, Баку или Тбилиси. Поне беше доста въздействаща за мен.

Не мисля, че е била точно дисидент де, но пише много истински и заинтригуващо.

Нелош избор, ако на човек му е интересна най-новата история на Русия (съответно Съветския съюз) и в случай, че иска да придобие контекст за определени ключови събития от нея. Книгата е по-скоро компилация от спомени, мнения и размисли на различни хора - "редови" участници в разглеждания процес, които авторката лично е събирала и редактирала. Редно е да спомена, че ако смятате да прочетете "Време секънд хенд", не е лошо да обмислите да обърните внимание и на останалите книги от Алексиевич, издадени у нас, все в същия стил написани: "Войната не е с лице на жена" (за Втората световна война), "Последните свидетели" (отново за Втората световна, вече през погледа на хора, които по това време са били деца), "Цинкови момчета" (за войната между Съветския съюз и Афганистан), "Чернобилска молитва" (за аварията в Чернобилската АЕЦ и овладяването на последиците от нея).

А иначе Светлана Алексиевич си е доста близко до понятието "дисидент" и със сигурност заради произведенията си и политическия си активизъм не е много добре дошла в родния си Беларус под управлението на Лукашенко. Тя беше деен участник в протестите срещу режима преди две години (след което напусна страната), а пък напоследък зае остра позиция, заклеймяваща руските военни действия в Украйна и съучастието на Беларус в тях.

[Plovdiv_1926]

а също така и мемоарна литература за последните 30 години, най-вече на дисиденти.

Не е мемоарна литература за България, но препоръчвам горещо "Време секънд хенд" на Светлана Алексиевич. Тя е Нобелов лауреат, в тази книга показва съветския преход през призмата на обикновения човек без значение дали в Москва, Чечня, Баку или Тбилиси. Поне беше доста въздействаща за мен.

Не мисля, че е била точно дисидент де, но пише много истински и заинтригуващо.

Нелош избор, ако на човек му е интересна най-новата история на Русия (съответно Съветския съюз) и в случай, че иска да придобие контекст за определени ключови събития от нея. Книгата е по-скоро компилация от спомени, мнения и размисли на различни хора - "редови" участници в разглеждания процес, които авторката лично е събирала и редактирала. Редно е да спомена, че ако смятате да прочетете "Време секънд хенд", не е лошо да обмислите да обърните внимание и на останалите книги от Алексиевич, издадени у нас, все в същия стил написани: "Войната не е с лице на жена" (за Втората световна война), "Последните свидетели" (отново за Втората световна, вече през погледа на хора, които по това време са били деца), "Цинкови момчета" (за войната между Съветския съюз и Афганистан), "Чернобилска молитва" (за аварията в Чернобилската АЕЦ и овладяването на последиците от нея).

А иначе Светлана Алексиевич си е доста близко до понятието "дисидент" и със сигурност заради произведенията си и политическия си активизъм не е много добре дошла в родния си Беларус под управлението на Лукашенко. Тя беше деен участник в протестите срещу режима преди две години (след което напусна страната), а пък напоследък зае остра позиция, заклеймяваща руските военни действия в Украйна и съучастието на Беларус в тях.

"Войната не е с лице на жена" я започнах, но оттогава нямам време да я довърша. Също е доста интересна, но някак си "Време секънд хенд" повече ме погълна тогава и я прочетох за отрицателно време. Останалата част от поредицата също обмислях да я почна, но в момента нямам много свободно време.

Иначе благодаря за фактите от биографията.