Раздел: Диктатура
Етикети: Искрено и лично
Заглавието е вдъхновено от едно изказване, приписвано на Йосиф Сталин, но статията е за актуално събитие, което силно наподобява предишни аналогични „трагедии“ и няма никакъв шанс да е последното. Бройте го за пророчество, въпреки че такива „пророчества“ всъщност са просто прогнози, с които лесно може да се ангажира всеки, който е запознат със Законите, крепящи Битието от вечни за вечни времена.
Става дума за поредна смърт, застигнала наследник на обществена личност. Имена няма да назовавам, понеже искам статията да е „по принцип“, а не да се разглежда като атака „ad hominem“. Но и няма да полагам усилия да прикривам „кого точно имам предвид“, тъй като сметката е лесна за всеки, способен да събере две и две.
Използвам собствения си блог, за да отговоря на едни въпроси, от вчера задавани в медиите — от разни знаменитости (?), на които ще спомена имената, макар да не са важни. Та тези въпроси в повечето случаи останаха висящи и риторични, понеже във всеки голям новинарски сайт е изключена опцията за читателски коментари, не навсякъде, а само под публикациите за въпросната „трагедия“.
Например някаква си Милена Фучеджиева, представена като писател, драматург, сценарист и публицист – простете за невежеството, но не гледам телевизия и за пръв път чух за този субект от статия в „Блиц“ – решила да ни обяснява, че хората не трябвало да търсят карма в „трагедията“, а трябвало да гледат собствените си деца.
Не става ясно дали Фучеджиева отправя този призив на базата на дълбоки познания в областта на вселенските Закони, един от които е и този за кармата, или го прави… за да демонстрира отрицанието си, че тази карма е универсална и може би няма да подмине даже блюдолизците. Все тая какви са ѝ били мотивите, призивът ще получи своя коментар и отговор. А той е в отговора на статията ми:
Защо смъртта на един е трагедия, а на безчет други – просто скучна статистика?
Питам това, защото българите (и не само този народ) ежегодно губят мнооого деца заради наркотици, отвличания, преки убийства и такива от бавния тип, чрез недохранване, лоши храни, ваксини или цялостно лошо здравеопазване. И когато българите и други народи изведнъж попаднат на новината, че се е поминал потомък на един хората, които отдавна са доказали, че не желаят да правят никакви реформи и всъщност покровителстват мафията, е някак си нормално да виждат
събитие, което почти изравнява баланса и хармонията във вселената
Да, в някои учения това се нарича… карма!
Горният ми отговор е също за актьора Иван Ласкин, за рапъра Мишо Шамара и цялата плеяда други „важни клечки“, които играеха театро със „съболезнования“, „възмущения“ и „неразбирания“ — как, аджеба, можело хората да злорадстват за загубата на дете. Ами ето така — може. Детето е на врага и потенциален бъдещ враг. По-изостаналите душевно и по-невъздържаните емоционално откровено злорадстват, докато останалите тъжно отчитаме крачката към вселенската хармония и понякога (може би наивно) се надяваме.
А на какво се надяваме?
Ето на какво… Единичните „трагедии“ също взеха да образуват красноречива „статистика“, поне за онези от нас, които имаме очи да я видим и да я отчетем. Защото вчерашната „трагедия“ не е първата за тукашен президент, а в статистиката преди години влезе и първородният син на един монархо-премиер.
Има много символика и в начина, по който се влиза в статистиката — със задушавания, катастрофи и сърдечни недостатъчности. И в „загубата на първородните“ има ясен знак свише — отрано се подсказва на мафиотите, че дните им са преброени и ще бъдат лишени от бъдеще.
Видовден идва и няма да закъснее
Ако не могат да разберат малките „трагедии“, които им се дават сега за поука и за назидание, как ще разберат онова, което им е писано и обещано от хиляди години? Предречено е, че повечето няма да разберат, ще страдат и няма да знаят защо, което вече е истинската и пълна трагедия. Онези, на които нещо им просветва и искат да поемат пътя на изкуплението, да си припомнят от Светите книги какво е обещано на блудниците, човекоубийците и всички, които, цитирам, „товарят народа с непосилно бреме“.
Някои от тях, впрочем, се пишат вещи в окултните науки и за Законите на всемира, даже по криви пътища търсят и безсмъртието. Такъв например е един пишман-масон, собственик на онзи „завод“ (по скоро цех-коптор) за боеприпаси в Горни Лом, който се взриви миналата година и погреба поне 15 души. Твърди се, че един от загиналите бил и младият син на търговеца на смърт. Ако си мислите, че миналогодишният урок е бил взет, не ставайте наивни. Диваците трудно се учат. Свидетелство за това е поредната символична новина, която се появи вчера, почти по едно и също време с другата „трагедия“:
Строят отново погребалия 15 души завод за боеприпаси в Горни Лом?
Кметът на Горни Лом Илиян Михайлов потвърди пред БНР, че на мястото на завода се строи, но работниците не са от селото, затова и нищо не се знае предварително. Кметът заяви, че и той нищо не знае.
Никой нищо не знае…
Не знае и Гергана Паси, та се пита снощи: „Какъв е този Бог, който може да гледа как родител изпраща детето си?“ Ако госпожата Паси беше чела нещо повече от „Тората“ и Вехтия Завет, може би щеше да стигне и до посланията на ап. Павел:
„Вие, господарите, отдавайте на робите си справедливото и дължимото, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.“ (Колосяни, 4.1)
Е, напомням ви го, нефелни господари. Това е най-доброто, което мога да направя за вас като жест на съболезнование. Ако очаквате безплодни тиради и сантименталности, няма да ги получите от мен. То няма и смисъл от тях, понеже отдавна сте с твърдени астрални тела — до такава степен, че бих се изненадал, ако страдате искрено дори да собствените си деца.
В случай че забравите горните думи, Господарят ви на небесата отново ще ви напомни за Себе Си със следваща „трагедия“, която също ще попадне в набъбващата „статистика на загубените обществено значими“. Рано или късно ще ви напомни… Такъв е Законът.
Източник: http://www.otizvora.com/2015/08/6942/
[/center][center]
[/center]