На 22 юни 1941 година, в 4:00 часа над съветските градове се посипват бомби, възвестявайки идването на демона на войната. С цялата си мощ невижданата дотогава военна машина на Вермахта нахлува на съветска територия с една-единствена цел: разгром на СССР и физическо унищожение на живеещите там хора. Бомбите и снарядите падат, убивайки жени, деца и старци и превръщайки в руини цветущи градове. Започва Великата Отечествена Война, война на живот и смърт. Тази война ще продължи 1418 дни и ще струва на съветските хора над 27 милиона жертви. Страната им ще бъде разорана и срината до основи, но те ще удържат. Сражавайки се срещу чуждите, и борейки се с недомислиците на своите-деспотичния режим на Сталин е обезглавил армията, не е подготвил страната за тази война, допуска трагични грешки преди началото и в първите месеци на войната. Тези грешки се плащат скъпо от обикновените хора. Два пъти СССР е на прага на катастрофата-при Москва и Сталинград. И двата пъти с нечовешки усилия успява да отблъсне противника. Ненаправеното в предвоенните години и бездействието на Сталин трябва да се наваксва в движение, по време на битките. Цената за това е жестока.
Героите на тази война не са партийни секретари и сталинови чиновници. Героите са обикновените хора-именно те с цената на живота си изковават така чаканата победа. Именно в битките израстват великите пълководци на тази победа. След Сталинград силите са изравнени и почват да клонят на Изток. А след последния опит за обрат-операция Цитадела при Курск, изходът на войната е вече ясен. Но до Берлин има още много път, който трябва да се извърви...
Няма семейство по тези ширини, което да не е загубило близък човек в тази война. Този празник е поука докъде може да стигне болната амбиция на един човек, подкрепен от бляновете на една нация. Този празник е обеца за ухото на всеки, който си мисли, че може да налага своята воля и ред на цял свят. Този парад не е просто дрънкане на оръжие-той е ясно заявена позиция, че няма да бъде позволено никому да прави, каквото си поиска. Този парад показва, че втори 22 юни няма да има.
Подвигът на войниците на РККА спаси света от кафявата чума. Тази победа е тяхна и имат пълното право да се гордеят с нея и да празнуват. И ако някой се дразни, че милиони хора по света им симпатизират-проблемът си е негов. Историята трябва да се помни, защото няма гаранция, че трагедията няма да се повтори.
На всички, които считат 9 май за Ден на Победата - честит празник!
Останалите-всеки си има право на мнение и виждане. Не оспорвам вашето, но няма да го приема.
