Очакванията на един народ - ретроспекция

[Tatone]

Толкова бурни почивни дни не помня да сме преживявали, ние Българите. Имаше си всичко. Имаше голяма радост, щастие, гордост, покачване на адреналина, унижение, срам. Всичко. Беше някак завладяващо. И ако само децата донесоха радост без коментар, то боксът раздели народа а любимият футбол причини само негативни чувства. Но ... тук започвам.

В България хората искат Българите да са най-бързите, най-силните, най-смелите, най-дебелите и най-издръжливите. Не може някой да се състезава и да не завърши на първо място. Не може. Изключено. Ако случайно не е пръв а завърши втори започва едно всенародно страдание и тюхкане. Колко малко не му стигна на тоя и на ония. За малко. Съдията е виновен. Не даде дузпа. Изгони треньора. Кихна, пръдна и е кривоглед. Ако пък нашият не е в тройката значи за нищо не става. Некадърник. Колко пари взе да се подготви а не може да победи някакви хилави китайци и корейци, американци и руснаци, французи и англичани. Направо несериозно. Нация на големите очаквания. Това са Българите. Очакващите. Очакват да заживеят като европейци. Очакват на село нивата сама да се изоре. Очакват някой, все тая кой, да им преведе в банковата сметка 100 000 евра и никога да не си ги потърси. Очакват всеки път да спечелят 6-ца от тотото. Очакват националният отбор по футбол да се класира на всички СП и ЕП. Очакват след като се касират футболистите да стигнат поне на полуфинал. Очакват волейболните отбори жени и мъже да печелят всяко състезание в което участват. Очакват Гришо да направи Голям Шлем. Очакват и от Цвети същото. Очакват Ивет да издуха всички на три поредни олимпиади на 100 и 200 метра. Очакват Кубрат да бие с една ръка всеки който се присети да му претендира за 10-те пояса които е надиплил над главата си. Очакват Петър да преплува тихият океан за 15 часа. Очакват Мария да става олимпийска шампионка до 95 годишна възраст, а Таню до 103, като праска 10-ки с 13 диоптъра на очите. Очакват на всяка олимпиада нашите спортисти да вземат поне 50 златни и 30 сребърни медала. По 10 златни от борбата и щангите и още 30 сборно от другите спортове. Очакват Лукойл Академик да вземе Евролигата а Лудогорец Шампионската лига. Очакват Петя да бие всички Индо-китайци за багминтон първо с дясна а после и с лява ръка на нула. Очакват .... Много очаквания малко успехи. Ако оставите хората без да очаквате много от тях може и да се получат нещата. Очаквайте от себе си едно добро представяне. Това е нещо за което можете да се замислите. Един малък народ като българският има повече от всеки друг на тази земя на глава от населението големи спортисти. Спрете да искате от другите да са велики, когато вие самите сте посредствени. Оправете тази държава и тогава започнете да очаквате. Вие вси с големите очаквания, вие сте оставили всичко на самотек и си очаквате, плюете по форумите и се криете като мишки. Мишките не може да очакват нищо друго освен смърт в капана с последна хапка сиренце в устата. Очаквате ли някой да ви ... отзад? Ако не, жалко защото ще се изненадате неприятно.

[trokadero_]

И какво - няма цял живот да се задоволяваме пък с по-долното или 2-рото място ?
Не съм съгласен

[veni__85]

Не искаме да сме най-добри във всичко , искаме да не сме аутсайдери.

[shotgun blues]

Какво като имаме очаквания Държава като Сърбия има номер 1 в тениса,силен баскетбол,волейбол,футболисти по най-големите отбори в Европа ,Хърватия и те и т.н......с кво сме по-лоши от тях или по-малки като държава ?Виждаме как такива държави имат големи спортисти и успехи и ние искаме Григор искаме да е топ 5 ,а не с някое моментно избухване,волейбола искаме най-накрая нещо повече от 4 място.... най-накрая да се класираме някъде на футбол.....Какво лошо има да имаме очаквания ?

[Spiro Spirov]

Ситуацията не е толкова проста, Tatone. Първо, не всички българи очакват победи и само победи. Нека да губим, ама да губим като мъже, не като пу---. Второ, работата е двупосочна. Хубаво трябва да оправим първо България, ама нали точно такива международни успехи ни вдигат самочувствието и така допринасят за това бъдещо оправяне. Трето, очакванията може и често да са нереално високи, както и безумно раздувани от псевдомедии, обаче не е зле да не забравяме, че ако не вярваш в успеха, няма как да го постигнеш. Пораженският дух открай време ни е грамаден проблем на нас, българите. Много по-голям от максималистките очаквания.

[0007]

Че очакванията ни са големи,няма спор.Само че е жалко,когато спортисти с таланта на Гришо,не успяват да го развият напълно.А още по-жалко е,че доказана волейболна школа като нашата постепенно замира. Във футбола е ясно,че след 94-та очакванията се увеличиха неимоверно,но пък да правиш Х с Малта у дома...каквито и футболисти да имаме си е срамно.Иначе гледам засягаш и Кубрат - след загубата никой нищичко нямаше да му каже,напротив - всички щяхме да му станем още по-големи фенове,но той се показа като бо**ук (не за първи път,но някои хора не се променят ).Общо-взето ни останаха само индивидуалните успехи и тук-таме някой проблясък при колективните спортове,при които затъването е огромно и няма изгледи да спре...
АБе каквото ти държавата,такъв ти и спортът

[doktora25]

Прав си дотолкова, доколкото даваме акъл и очакваме от хората, без първо да погледнем първо в своята градинка, за това, че не оценяваме винаги труда и усилията на хората и че понякога не виждаме хубавото. Но до там. Не си прав, защото един човек, един народ е толкова голям, колкото са големи мечтите му, а ние мечтаем за надмощие, мечтаем за доминация, мечтаем за самоусъвършенстване и не виждам нищо лошо в това.
Важните неща обаче са 2:
-да се работи правилно, да се запазват и развиват традициите в спорта, да се изчистят из основи всички по-големи федерации, да се преборят корупцията, връзкарството и комерсиалността, спортистите да израснат като патриоти и да не водят "чалга живот".
-да се разбере, че преди всичко спортът е здравословен начин на живот и е по-важно ние самите да го практикуваме (и държавата да осигури условията за това), отколкото да очакваме от някого нещо.

[malchev]

Мен лично ме дразни това постоянно натякване как сме малка държава и трябва да се задоволяваме с малко..
Кое ни е малкото?? По население сме на 100-но място от 240+ държави в света, в Европа сме 23-ти от 59 държави. По-малки от нас са Сърбия, Дания, Словакия, Норвегия, Ирландия, Хърватия, Словения.. нито имат по-малки спортни успехи, нито са по-бедни. Къде тогава е проблемът??

[sunscres92]

Не искаме да сме най-добри във всичко , искаме да не сме аутсайдери.

Еми вземи стани най-добър в нещо, и стига си искал нещо без покритие. Това беше смисълът на текста.

[ivailo1403]

Браво на автора на статията, общо взето сме мързеливи и небрежни в работата си, но изискваме от другите да са ИЗРЯДНИ...