[center]
[/center]Как САЩ успя да измами целия свят? За банкрутите на САЩ и очаквания последен банкрут, който ще срине световната икономика и ще повлече света в страховита криза
Произходът на сегашната криза може да бъде открит в договореностите от Бретън Уудс от 1944 г., когато световните лидери и икономисти се срещнаха, за да формират новата световна монетарна система за следвоенната ера.
С този договор САЩ станаха „резервна валута“ на света като обещаха на другите нации, че ще обменят всичките им долари, които имат, на злато. Докато стойността на долара беше определяна в злато, валутите на другите държави бяха фиксирани спрямо долара. Цената на долара беше определена от Федералната резервна система още през 1934 г. на 35 долара за една златна унция. Но това не беше пълен златен стандарт, в който всеки човек или централна банка можеха да си сменят доларите на злато. Това се отнасяше само за чуждестранните централни банки. Но докато те можеха да разчитат своите външни плащания в злато, САЩ можеха да си печатат долари и да ги изпращат в чужбина. И това продължаваше докато чуждестранните банки започнаха да искат злато срещу натрупаните от тях долари.
Мирът след Втората световна война не продължи дълго. На 25 юни 1950 г. избухна корейската война, която премина в Студената война между САЩ и СССР. САЩ трябваше да разгромят комунизма на всяка цена, иначе той щеше да ги погребе.
Корейската война завърши на 27 юли 1953 г. с примирие, но Студената война и международната валутна криза обхванаха целия свят през 60-те години. През 1971 г. се стигна до колапса на бретънуудските споразумения. Започна бягството от долара, което изправи САЩ пред реален банкрут и хиперинфлация. Комунизмът беше спечелил. САЩ бяха в кома, но все още дишаха.
Цената, която САЩ трябваше да платят за корейската война, беше огромна. Департаментът на финансите издаваше нови книжа, за да покрие военните разходи, които бяха купувани от частната Федерална резервна система със зелени хартийки, печатани от въздуха. През 1951 г. Федералният резерв вече имаше на своя баланс повече федерални книжа, отколкото златни резерви. През 1958 г. тези долари бяха заменяни на злато от чуждестранните централни банки със застрашаваща скорост. До края на 1958 г. златните резерви на САЩ паднаха с 10 процента.
До месец октомври 1960 г. изтичането на злато от САЩ започна да влияе върху цената на златото, което току-що беше стигнало 40 долара за унция на лондонската златна борса през октомври, въпреки че официалната цена беше 35 долара за унция.
В опит да спрат ръста на златото, САЩ, Англия, Германия, Франция и другите западни централни банки формираха Лондонския златен пул през 1961 г. Ако цената на златото наближаваше 35,20 долара, групата пускаше злато на пазара, за да върне цената на официалните 35 долара, ако цената падаше под 35 долара групата започваше да купува злато, за да върне цената на 35 долара.
До 1965 г. обаче изтичането на златото се ускоряваше и платежният дефицит на САЩ ставаше все по-голям. Големите данъчни съкращения, предложени от президента Джон Кенеди, продължени след неговата смърт от Линдън Джонсън, през 1964 г. дадоха резултат. Започна пълна ескалация на виетнамската война, надпреварата със СССР беше в своя разгар. В резултат, дългът на САЩ надмина огромните за онова време 36 милиарда долара, въпреки че в резерва имаше само злато за 12 милиарда долара, тоест една трета от общите задължения.
За да спре изтичането на златото още през 1959 г. президентът Айзенхауер забрани покупката на злато от американците в чужбина. Президентът Джонсън пък направо забрани пътуванията на американците в чужбина, за да не харчат там долари.
Много интересни събития ставаха в тогавашна Франция. Президентът Шарл де Гол, който по онова време беше превърнал Франция в икономическа сила чрез сериозна програма за инвестиции и натрупа големи златни резерви, започна да настоява за реформа на международната монетарна система и връщане към златния стандарт. Това, според Вашингтон, беше открита атака срещу съюзника. Примерът беше заразителен. Не само Франция, но и други западни държави започнаха да обменят своите долари на злато.
Франция обмени 150 милиона долара на злато, последваха нови 150 милиона. Испания направи това с 60 милиона – най-голямата операция от времето на Франко. Президентът Джонсън тогава премахна изискването от 25-процентно задължително златно покритие на депозитите във Федералната резервна система.
За разлика от Франция икономиката на Великобритания отново беше в руини. С растящ външен дълг и свиваща се индустриална база се появи опасността бретънуудските споразумения да бъдат скъсани в най-слабата връзка – английската лира. По същото време Де Гол вече открито настояваше за пълно реформиране на световната валутна система и стана цел на няколко опита за убийство на ЦРУ (през 1965-1966 г.). След неуспеха на тези опити правителството на Де Гол стана цел на огромна дестабилизационна кампания, която доведе до пролетните събития в Париж през 1968 г., прехвърлили се в тогавашните социалистическа Полша и Чехословакия.
2-2Федералната резервна система на САЩ поиска от лондонския златен пазар да бъде затворен за две седмици на 15 март 1968 г. Докато златният пазар беше затворен, златният пул беше демонтиран. При отварянето на златния пазар златото достигна 39 долара за унция.
Същият ден западните централни банки, водени от секретаря на финансите на САЩ Робърт Фоулър с декларация, известна като „Вашингтонски акорд“ съобщи, че световните монетарни резерви са достатъчни и че никакви допълнителни покупки или продажби на злато на нито една централна банка, на нито един пазар не е необходима. На 95 централни банки бяха изпратени писма да не купуват никакво злато. Фоулър се надяваше, че с бойкота на ЮАР монетарното търсене на злато ще падне като по този начин Южна Африка, която произвеждаше 77 процента от златото на некомунистическия свят по онова време, ще насочи златото си към пазарите на Лондон и Швейцария и по този начин ще свали неговата цена до официалните 35 долара за една унция.
Бойкотът обаче в началото нямаше резултат. Цената на златото през юли 1968 г. беше над 40 долара за унция и към средата на 1969 г. вече достигна 44 долара за унция. ЮАР можеше да плаща за своя внос по няколко начина. През трите години преди 1968 г. тя имаше капиталови излишъци и след 1966 г. натрупа големи запаси от чужда валута заради високата цена на златото. ЮАР даже беше в състояние да продаде своето злато на западни централни банки, въпреки наложения от САЩ бойкот. Така например централната банка на Португалия наруши бойкота и купи злато от ЮАР през 1968 г. за 145 милиона долара и, за още 120 милиона – до средата на 1969 г.
ЮАР продаде и злато на три основни швейцарски банки – Credit Suisse, Union Bank и Swiss Bank, които искаха Цюрих да стане конкурент на Лондон като водещ пазар на златото в света.
ЮАР даже предложи да продаде злато на Международния валутен фонд, което отговаряше на неговия статут, че МВФ трябва да купува цялото злато, което му се предлага от неговите членове. ЮАР предложи на МВФ 1 милион унции злато през май 1968 г., но МВФ отрече легалността на покупката под давлението на САЩ, които имат 25 процента в борда на МВФ.
Но към средата на 1969 г. ЮАР вече се нуждаеше от износ на своето злато, за да плаща за своя внос. Растящият пазар, който започна през 1966 г., свърши и инвеститорите започнаха да бойкотират ЮАР, която през второто тримесечие на 1969 г. вече имаше първият капиталов дефицит след 1965 г. В резултат, ЮАР започна да предлага злато на лондонския пазар по дъмпингови цени. Златните ресурси на ЮАР паднаха от 1,4 милиарда през май 1969 г. на 1,1 милиарда през август. Към пазара се насочиха 20 тона южноафриканско злато. Дъмпингът имаше катастрофални последици, с което удари и другият основен износител – СССР. Цените паднаха от 43,50 на 35 долара в края на октомври 1969 г., и до 34,80 на 15 януари 1970 г.
Сривът обаче беше кратък. Към края на 1970 г. златото се върна на 37,50 заедно с влошаващата се икономическа ситуация на САЩ. За първи път през XX век САЩ имаха търговски дефицит през 1970 г. Изтичането на нови долари към чужбина се върна обратно в САЩ под формата на обмена им на злато, който САЩ не можеха да покрият.
През 1970 г. общите златни резерви на САЩ паднаха до 10 милиарда долара, докато чуждестранните западни банки имаха в своите резерви 80 милиарда долара – осем пъти повече.
Това беше вече икономическа рецесия. Войната във Виетнам продължаваше. Федералният резерв през 1971 г. увеличи снабдяването на паричния поток с 10 процента. Но страхувайки се от инфлацията и нямащ желание повече да крепи долара Западна Германия изтегли дойче марката от бретънуудските договорености. Това укрепи рязко западногерманската икономика и доведе до ръст на марката с около 7,5 процента спрямо долара през август 1971 г.
Оттеглянето на ФРГ от Бретън Уудс причини паника и валутна криза. В края на юни 1971 г. 22 милиарда долара изтекоха от САЩ. По-късно, през юли 1971 г., Швейцария обмени 50 милиона долара на злато и един месец по-късно изтегли франка от бретънуудските споразумения. По същото време Франция обмени 19 милиона долара на злато, като изпрати френски боен кораб да прибере златото от Федералния резерв и да го върне във Франция.
На 11 август 1971 г. британският посланик в САЩ поиска злато срещу 3 милиарда долара, което беше една трета от общите златни резерви на САЩ. Същият ден Конгресът на САЩ препоръча девалвиране на долара като защита срещу „чуждестранните валутни спекуланти“.
Но това беше „твърде малко и твърде късно“. Доларът беше в пълна криза, САЩ – на ръба на банкрута и хиперинфлация.
На 15 август 1971 г. президентът Ричард Никсън едностранно затвори така наречения „американски златен прозорец“ и наложи замразяване на цените и заплатите за период от 90 дни с 10-процентно увеличение на митата на вноса. За първи път в своята история САЩ имаха напълно фалшива валутна хартиена система. Това беше първият банкрут на САЩ за XX век.
Бретънуудските споразумения пратиха света по пътя на неизлечимата болест, която днес достигна чудовищни пропорции и източва от човечеството неговия последен дъх.
Автор: Красимир Иванджийски
http://alterinformation.wordpress.com/2 ... /90419596/
[/offtopic]
