Поради близките си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх, както и заради дейността си като ръководител на силно повлияния от фашизма и националсоциализма СБНЛ, Луков често е критикуван остро и е сочен като противоречива историческа личност.
Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 - 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. Участва с Първа и Пета дивизии във всички бойни действия в Първата световна война.
Легенда го сочи като отговорен за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септемрви 1918 г., останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници. Историческите данни от онова време, обаче, опровергават тази легенда. На посочената дата, майор Луков се е намирал далеч от района на Кюстендил.
След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 - 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 - 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия.
От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е Министър на Войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936 г. и въстановяването на силно намалената от Ньойския договор Българска армия, цялостната ѝ реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привърженици.
Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.
Отношенията му с цар Борис ІІІ се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията. На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
От 1932 г. до смъртта си е лидер на силния Съюз на българските национални легиони, който е възприеман като масова крайно дясна опозиция на правителството на Богдан Филов. Няма автентични документи, подкрепящи твърденията, че е настроен антиеврейски, такъв въпрос в България не стои защото евреите традиционно са считани за част от нацията и са едни от най-лоялните граждани на Царството, но той е дълбоко признателен на немците върнали Добруджа, Беломорието и Македония в българските граници и давайки си сметка за тяхната мощ по никакъв начин не си позволява да се изказва критично за идеологията им и не се противопоставя на „Закона за защита на нацията“ - цената която трябва да се плати за да не бъдат депортирани българските поданици от еврейски произход от старите територии на държавата.
Пред легионерите Луков подчертава, „че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси“.
Кирил Никифоров Ганев съвременник и съратник пише: „Генерал Хр. Луков беше в центъра на една кампания, за излизане от войната, което можеше да стане с мълчаливото съгласие на Германия, защото това можеше да ползва и нея ...така се нарушават сметките на „Съюзниците“(в случая Великобритания и САЩ)....България във въоръжен неутралитет да запази комуникациите си с Гърция, през Албания и западна Македония. При това положение “Съюзниците” изгубват ценни козове за намеса, а Монархът губеше абсолютната си власт.“ След правителствена смяна под обществения и на войската натиск, царят да бъде изолиран от властта и България да излезе от войната, подобно на Турция в предходните години, в благосклонен към Хитлер неутралитет, има и мнения, че напротив целяло се е страната да се ангажира още по-тясно с Германия. Според Илия Станев едно правителство начело с ген.Луков е било в проектиран състав: полковник Пантев – министър на Вътрешните работи. Сотир Янев – на Външните (и двамата убити наскоро след ген. Луков), Кръстьо Пастухов, Георги Марков от Плевен (бивш народен представител от социалдемократите), проф. Владикин, Илия Станев и др. Ген. Луков провежда срещи с партийни лидери като Димитър Гичев и Кръстьо Пастухов, които съвсем не са про-немски настроени.
За съжаление, хора като Генерал Луков и Стефан Стамболов, които са били готови да се опълчат на целия свят за благото на родината са били изключително неудобни и бързо са били неутрализирани без съд и присъда. Все пак за политиците ни от 1944 насам по-важен е интереса на СССР, САЩ, ЕС, Евреите и така нататък. Просто след края на ВСВ ние НЯМАМЕ политици, а дупедавци готови да продадат майка си за жълти стотинки
фашага си е, ако не беше нямаше да му правят марш 
