THE G.A.M.E написа:Само на мен ли ми се струва, че настоящата ситуация в света е доста идентична с времената преди ВСВ ?
Тогава имаме една строго националистка Държава, която е жадна за реванш, заради ПСВ.
Сега в лицето на Русия имаме подобен "играч", като жаждата за реванш е заради изгубената "Студена война".
Тогава имаме О.И. в Берлин, сега Световно по Футбол в Москва.
И тогава немците с О.И. са искали да покажат мощ и напредък, сега правят същото и руснаците.
И тогава имаме Държава, която се смята за най-силна военно в света, но е само с 2 сериозни Съюзника ( Япония и Италия ) и няколко малки.
И сега Русия може да се опре само на Китай и Иран.
Доста допирни точки, че да видим ...
И сам не знаеш, колко си прав, нищо ново под слънцето... Има нещо у тая Източна Гута, щом англосаксонците пищят на умряло, а руснаците ги плашат с ответен ракетен удар, ако освен да пищят, решат и да шават...
В днешния скандал около мнимата руска следа в отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му прозират познати черти от миналото – английските специални служби в детайли повтарят провокация със стогодишна давност.
Коментарите са излишни. Днешната провокация напълно се препокрива с онази преди сто години и се налага подозрението, че някой нарочно е решил да подстави премиера Т. Мей. Или тя – обратното, поради недостиг на време и фантазия е решила да не измисли нещо ново, а тъпо да повтори онова, което доведе до тежката криза в англо-руските отношения.
1924 г.
През януари умира Ленин, а на другия ден премиер става лидерът на лейбъристите Джеймс Р. Макдоналд.
Ленин е твърд противник на подобряването на отношенията с Англия, която иска признаване на дълговете на царското правителство, а съветският лидер се надява на световна революция, в която ще „надуе“ Англия, както „надува“ Германия през 1918 г. Ленин е доктринер и не разбира много от външна политика. В резултат от поредицата негови „мирни съглашения“ Русия губи огромни територии… Но в обкръжението на Ленин много хора разбират, че няма да има световна революция; така смята и един от най-близките му сподвижници Г. Зиновиев. Смъртта на Ленин открива добри възможности за подобряване не международното положение на страната.
В Англия на власт идват лейбъристите, които не хранят любов към Съветска Русия, но са доброжелателни. Новото правителство признава съветската власт. Лейбъристите са готови да дадат на обеднялата Москва кредити; освен това те са заинтересувани руснаците да купят от Англия оборудване и стругове, а не от Германия. С една дума, се създават условия за пробив във взаимоотношенията между двете страни. През август е сключен търговският договор между тях. Болшевиките се съгласяват да изплатят компенсация на английските собственици на руски ценни книжа и да спрат тайните доставки на комунистическа литература в Англия.
Но ето какво се случва…
На консерваторите не харесва сближаването с болшевиките.
В лондонския вестник „Дейли Мейл“ на 25 октомври е публикувано писмото на шефа на Коминтерна Григорий Зиновиев, в което пише:
„От вашия последен отчет става ясно, че агитпропагандистката работа в армията е представена слабо, във флота – малко по-добре. Желателно е да има ядра във всичките части на войските, сред разквартируваните в големите центрове на страната, сред работниците в заводите, които работят за военните доставки и военните складове. На последните молим да се обърне най-сериозно внимание…“
„Необходимо е да се раздвижат инертните маси на британския пролетариат, да се задвижи армията от безработни пролетарии. Вече е време да се помисли за създаването на такава група, която заедно с вождовете да може да се превърне в случай на активна борба в мозъка на военната организация на партията…“
Като цяло чист призив към въоръжено въстание и за сваляне на законното правителство.
Няколко часа след публикуването на писмото срещу Русия последва много груба протестна нота на британското правителство. Както и днес, и тогава никакви доказателства не са приведени дали писмото е истинско и какво е участието на Зиновиев в написването му. Англичаните нямат намерение да обръщат внимание на отрицанието на Зиновиев и въобще на Москва.
Посланикът на Руси в Лондон Раковски започва да иска доказателства, че Москва има отношение към писмото, и убеждава всички, че то е фалшификат. На срещата премиерът Макдоналд скрива писмото, знаейки, че то е фалшиво, опасявайки се от своите политически конкуренти в Англия, а не толкова от разрива на отношенията с Русия.
Не били необходими никакви криминалисти, за да стане ясно, че писмото е менте. То изобилствало от детски грешки – Комунистическият интернационал бил наречен „трети“, макар че той никога не се е наричал така, Зиновиев бил наречен „председател на президиума на изпълнителния комитет“, макар че официално е „председател на изпълкома на Коминтерна“…
Най-смешното било открито през 90-те години, когато англичаните дават достъп до някои исторически документи. Оказало се, че „писмото на Зиновиев“ било на писано, като използвали дореволюционната пунктуация – с ятове и ерове…
За окончателно доказване, че писмото е фалшификат, бил нужен оригиналът, но англичаните не го предоставят. Както и днес, не допускат руски експерти да проверят дали има следи от отравящото вещество.
Въпреки всичко авторите на провокацията постигат целта си. Лейбъристите губят изборите, правителството им пада. Отношенията между Британия и Съветска Русия са отровени. Другите страни в Европа също охладняват към Москва…
Александър Покровски, Издателство “Распер”