Айде, още нещо... Това е от дневника на Филов.
/15 април четвъртък/
В 10 без 15 бях във Врана, за да дочакаме с царя идването на владиците Неофит, Стефан, Софроний и Паисий. Преди още да дойдат, съобщиха ни, че в 9 и 15 тази сутрин бил застрелян в кантората си с два изстрела от двама души Сотир Янев. Това ни силно разтревожи, понеже след генерал Луков и полицейския агент, това е вече третото политическо убийство в продължение на два месеца. Царят и Севов предполагаха, че тези убийства ставали по турска линия със съдействието на англичаните, тъй като Луков и Янев били известни със своите туркофобски чувства...
Конференцията с владиците започнахме точно в 10 часа. Царят направи много хубаво и подробно изложение по еврейския въпрос като изтъкна, че той не е само наш, но общоевропейски. Вземаха после думата Неофит и Стефан, като се застъпиха за покръстените евреи. Аз обясних, че по този въпрос няма разногласие между правителството и синода, като изтъкнах, че той не би бил разрешен, ако не беше нещастното окръжно на Стефана, че си "възрадвала душата му". Той призна грешката си, че не ме е питал, по какъв начин трябва да се съобщи на покръстените намерението на посолството. Изтъкнах, че по тези въпроси не трябва да се прибягва до писмени изложения като посочих, че настроените на камарата е против евреите и че пълномощията, които тя даде на правителството са дадени изрично с директивата тяхното положение да се отегчава.
Царят също се присъедини към тези мисли и изтъкна, че и той не може да скрие, че е огорчен от писмото на дядо Неофит, на което той възрази, че той предава на неговото лично разбиране, но разбиранията на синода. Изобщо по еврейския въпрос ние бяхме в настъпление и владиците трябваше да се защитават.
--------------
Предполагам, и това са глупости? Няма такова нещо...
