След „студената война”, дойде времето на „нежните революций”. С падането на социалистическия блок през 1989 година, комунизма си отиде, но геополитическите интереси останаха. В страните където не беше наложен свободния пазар, демократична Америка видя диктатори, тирани и реши да освободи бедния и изстрадал народ. Така се родиха „нежните революции”. Те са характерни с това че се финансират от проамерикански финасови структури и организации, пряко свързани с дипломацията и разузнаването на САЩ. Такива са „Фридъм Хаус”/превод – къща на свободата/, Опен Сосаети /известен у нас като Институт Отворено общество/, Фондациите „Братя Рокфелер”, „Форд” , „Американски национален фонд за подкрепа на демокрацията” и други с подобни с благозвучни и демократични имена.
И така в последните 10-15 години ставаме свидетели на множество оранжеви революции, който обаче имат общ корен и това се вижда с просто око – цвета навсякъде е оранжево-жълт, иска се демокрация, при положение че никой не я застрашава и навсякъде може да бъде видяно едно знаме с свит юмрук. Това знаме се появи и тук в София 2013 година. След пет месеца протести стана ясно от къде идва корена на спонтанното желание в българското общество за „Морал в политиката” снимките говорят:
Унас …
Сърбия. Отпор 2001 година
Украйна 2004
Киргизтан 2005
Египет 2011
И отново у нас…
И така открихте ли разликите между платените и инспирирани отвън бунтове, довели до сваляне на легитимната държавна власт в Сърбия, Грузия, Украйна, Киргизтан, Арабската пролет, Египет и нашите „умни, красиви и богати” протестиращи? Разлики НЯМА! Единствената разлика е че нашата още не е „успяла”. Като става дума за успех – какво всъщност целят тези външни намеси във вътрешната политика на държавите? И какво цели набеждаването отвън че някой управляващ е диктатор или комунист? Целта е една основна – ДА СЕ ИЗЗЕМЕ ЗАКОННАТА ВЛАСТ В ДАДЕНА ДЪРЖАВА, ДА БЪДЕ СВАЛЕН НЕИНИЯТ ЛЕГИТИМЕН УПРАВЛЯВАЩ И НА НЕГОВО МЯСТО ДА СЕ СЛОЖИ УДОБЕН, ПОСЛУШЕН И ИЗПЪЛНЯВАЩ БЕЗПРЕКОСЛОВНО ЗАПОВЕДИТЕ И ИЗИСКВАНИЯТА НА СТРАНАТА ФИНАНСОВ ДОНОР НА ПРОТЕСТА. В момента в България този най-неморален акт – подклаждането на гражданска война отвън, и опитите за сваляне на легитимната власт са маскирани под лозунга „Морал в политиката”. Заради чуждите външно политически интереси 5 месеца обикновенните граждани на София търпят затворени най-възловите кръстовища в столицата, заради шепа неморални моралисти, хиляди хора искат да счупят телевизорите си, защото им омръзна новините да са пълни с претенцийте на 200-300 човека. На ранобудните студенти им е лесно сега се мотаят като парцали и да карат ролери по цариградско, докато работещите българи чакат с часове да се приберат вкъщи по задръствания … Днес стана ясно че наближавал крайният срок за документи за стипендии … и решили ранобудните да пускат административни лица в СУ… ясно е едно – стане ли дума за пари – окупаторите са сговорчиви.
За българские проводници на чуждия интерес и усвоители на финансовия ресурс от американските фондации се изписа доста – Голата истина за окупаторите. В допълнение само ще кажа че младежките организации на ДСБ и Кунева направиха пътека през вратите на окупирания ректорат, докато идеолозите на събитието Ивет Добромирова и Асен Генов пишеха поредната високопарна и изпълнена с висок морал декларация. Забелязан да обикаля университета и да влиза без проблем беше и преподавателя по политология и член първо на ДСБ, а после на България на гражданите Петър Николо-Зиков от НБУ /специалността политология в НБУ е известна с това че от там се фабрикуват експерти и политолози за НПО-тата свързани с американски капитали – визирам Отворено общество и неговите сателити/. На този фон обаче някак си е напълно непочтително „Ранобудните студенти” да не пуснат главния „работодател” Джеймс Пардю /бивш посланник на САЩ в България/
Как Джеймс Пардю влезе в СУ, където пиле не прехвърча?
За това как неправителствените организации и Американски фондации грубо се намесват в вътрешната политика на други страни и си позволяват да свалят легитимната държавна власт на суверенни страни – погледнето този филм-разследване на италианската журналистка Манон Лизао – заснет е много преди ранобудните да се събудят, но описва точно ситуацията и в нашата страна в момента …
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=la2ckRs_zBM&list=PL5F5879E03CFA78FA[/youtube]
Остава да решиме – искаме ли след 24 години преход отново да се оставиме на „демокрацията” и чуждия интерес? И ще позволи ли българското общество отново да го излъжат …
http://anonybulgaria.wordpress.com/2013 ... %BA%D0%B8/
[/center]
[/center]
[/center]
[/center][center]
[/center]
