Реакцията на статията на Владимир Путин в американския „New York Times” надхвърли всички очаквания. „Америка не е изключителна, защото носи добро. Тя носи добро благодарение на своята изключителност” – това е накратко казано логиката на многобройните гневни коментари.
В обръщението си към американците руският лидер разискваше по въпроса, как Вашингтон и Москва следва заедно да уредят положението в Сирия. Но именно последният параграф „засегна” по-голямата част от аудиторията. А там Владимир Путин само напомни на ръководството на САЩ една от клаузите на собствената им Декларация за независимост – че всички хора са равни пред Бога.
Барак Обама си спомни за „изключителността” на САЩ в края на обръщението си към нацията, в което американският лидер се опита да получи подкрепата на избирателите във въпроса за евентуалния удар по Сирия. Това споменаване за „изключителност” не предизвика никаква реакция. Шум се вдигна след като към това привлече вниманието Владимир Путин в своята статия. „Много е опасно да се вдъхновяват хората, те да се смятат за изключителни, каквато и мотивация да присъства. Има големи страни и малки, богати и бедни, с дълбоки демократични традиции и все още търсещи своя път на демокрацията. И политиката им също се различава. Ние всички сме различни, но когато молим Господ за благословия, не бива да забравяме, че Бог ни е създал равни” – писа руският президент.
Но, както се изясни, Америка наистина сериозно е уверена в своята изключителност. Повечето политици и медии стовариха гневни критики. Оказва се - историята ни учи, че силна Америка е източник на доброто в света. И, разбира се, САЩ са „фар на надеждата” за хората – естествено, за целия свят.
Да, историята учи – но само онзи, които искат да се учат, подчертава политологът Кира Сазонова:
- Историята показва, че държавите избрали пътя на изключителност, свършват по пътя на експанзията и външната агресия. Времената на експанзия и изключителност ако и да не са минали окончателно, то вече отминават. Днес на авансцената излиза един абсолютно друг принцип – сътрудничеството. Статията на Владимир Путин напомня следното: принципът на сътрудничеството е основа на днешното международно право.
Изглежда, че на повечето жители на САЩ им е трудно да повярват, но в света на американската уникалност гледат малко иначе. От гледна точка на неамериканците, тя се проявява в бомбардирането на страни, където управляват неугодни на Вашингтон режими, в „арабската пролет”, в безочливата намеса и „коригиране на курса” на независими държави. Думите на Барак Обама в последното му обръщение станаха една сполучлива илюстрация на американския начин на мислене. „Ако с малки усилия и при малък риск успеем да предотвратим гибелта на децата от газ и с това да обезопасим за дълга перспектива нашите собствени деца, то, според мен, ние сме длъжни да го направим” – каза президентът на САЩ, обосновавайки необходимостта от ракетния удар по Сирия.
Следствие на тези „малки усилия” ще стане гибелта на деца: след ракетната атака там едва ли някой ще остане жив. Макар че той всъщност говореше не за сирийските деца, а за перспективите на американските, „изключителни” деца.
Ти прочете ли я? С кое от написаното не си съгласен 
Вместо да изразиш своето мнение, относно темата, ти започваш да хейтваш и то без да си запознат с написаното 
