..."Ще мине време и слънцето гръб ще ни обърне,въздухът ще се превърне в каменна роса.Ще мине време и земята с прах ще се покрие ,а ние хората ,лазейки по бездушната земна гръд , ще търсим хладната прегръдка на червеите ,последните жители на планетата ,преди да настъпи краят на света ..."....В същност това не ме интересува !...профъфля с нескрито удоволствие , след злокобното си мото ,малкият човек на сцената и запява : "Ако желаеш кръв ще я получиш".Гласът му ,дрезгав и пресипнал,прозвучава като грозен стон на граблива птица .Така открива концерта си в Дюселдорф/Западна Германия/ австралийската рок група "Ей-Си-Ди-Си"....
.Това е уводът на комунистическа статия в българско младежко списание преди 30 години ,авторът на статията е журналистът Борислав Ташков от град Бургас.
Музикантите заливат своите почитатели с безнотни неистови звуци ,изтръгвани от мощни уредби .Залата замира .Смесват се два потока страсти ,този на затъпелите и обезумелите от чуждото и собствено равнодушие "тийнейджърски тълпи" и скандално-нихилистичния рок на "Ей-Си-ДиСи".И в този демонски танц на лудостта , облечени в ученически униформи ,белязани с нацистки знаци и недвусмислени херолди"Австралийски аборигени" "Ей-Си-Ди-Си" откриха своя истински лик .В същност такъв е образът на "хардрока" ,като демонстрация на сила ,осланяща се на първичните инстинкти на тълпата .Нейният автоматизиран човешки кръгообмен ,обхващащ социалната безпътица на масите и агресивните въжделения на рок музикантите се превърна в масов световен хистериум , преминаващ в грандиозни езически меси .Главна и водеща фигура в състава е шотландецът Ангус Янг .Той поставя основите на състава заедно с брат си Малкълм и басистът Марк Еванс през 1973 г..В 1974 г. към тях се присъединяват австралиецът Фил Рът -ударни инструменти и дълго търсеният вокал Бон Скот .През 1976 г. след малко разместване/Клиф Уйлямс - бас китара заменя Марк Еванс/ излиза и първият им дългосвирещ албум "Високо напрежение" ,след което дебютират на европейска сцена в Дуисбург и Нюрнберг.Всичко се развива по предварително начертания план .1977 и 1978 г. преминават под знака на нескончаемите турнета по света , първо като предгрупа на "Бляк Сабат"/техните хевиметъл отци/, а после и като самостоятелна група .В този период излизат и няколко дългосвирещи плочи ,по-известни от които са :"Нека това бъде рок"-1977 г. и особено успешната "Ако искаш кръв ,ще я получиш -1978 г..Всички те са изпълнени с композиции ,фокусирали в себе си спекулативните черти на капиталистическото общество . В заглавията на песните и тяхното съдържание прозира упадъкът в буржоазния морал и една предопределеност на властта на парите .Тази линия се запазва и в последната дългосвиреща плоча -"Магистрала към ада " -1979 г.,след което напрежението ,излъчвано от "индукционния калкулатор" "Ей-Си-Ди-Си" ,изведнъж променя диаграмата на своята сила.През 1980 г. групата загуби Бон Скот .Само след два месеца Браян Джонсън от бившата група "Джорди" заема мястото му .Веднага се появи албумът "Отново в черно" и малко по-късно , в края на 1981 година"От тези около рока" .Ако потърсим достойнствата в тези плочи , то те са преди всичко в гласовите възможности на Браян Джонсън .Но само толкова.Китарните сола са претрупани и дефанзивни ,без някаква особена идея .Те се разливат ,търсейки опора идин в друг .При този коефициент на усилване "вибраторните броячи" на "Ей-Си-Ди-Си" отчетоха сумата 50 милиона продадени плочи ,един милион долара за хотелски повреди и стотици стъпкани и обезсърчени човешки души .Всичко това говори за истинската стойност на тези некороновани "хард рок крале" .Тяхната музика се роди като реакция срещу властния субективизъм и интелектуализъм. Самият "твърд рок" появил се в средата на 60-те години ,като жива човешка музика ,изправила своята сила срещу пристъпите на индустриализма , днес прегази границата между истинското изкуство и настъпателната комерсиалност .Начело на тази агресивна вълна застанаха"Ей-Си-Ди-Си" .В техните изпълнения се отразяват несбъднатите мечти на "пънковете" и реакционните намерения на днешните "харувими".
Край . Авторът на статията Б.Ташков преди 30 години усърдно е тракал на печатарската машина , за да си изкара хонорара и оплюе загнилия капитализъм.
Очаквайте продължение....."Златната треска в събота вечер" от Б.Белобоянски.
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=6EWqTym2cQU[/youtube][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=dIMpn4C3by8[/youtube]
