На 24 април се навършват 98 години от арменския геноцид. На тази дата през 1915 година в Истанбул са арестувани над 800 интелектуалци от арменски произход и са изклани. След това започва невиждан по размерите си геноцид за толкова кратко време. Кланета на компактно арменско население има и преди 1915 година, но те не са толкова мащабни. С избухването на Първата световна война духът от бутилката е пуснат.
Арменската общност е традиционно подкрепяна от Русия. Турците виждат в лицето на арменците „петата руска колона”, точно такава, каквато я виждаха и в наше лице преди Освобождението. По време на Първата световна война Русия и Турция за пореден път са врагове, като участнички в две воюващи коалиции.
Тук е важно да споменем, че ние по това време, по волята на небългарина Фердинанд, сме съюзници с Турция и дори рамо до рамо се бием срещу руски военни части. Каква гнусотия само, представяте ли си? Съюзници с вековния поробител срещу Освободителите. В две световни войни сме съюзници на ФАШИСТКИ режими избиващи МИЛИОНИ хора, само защото са от друг етнос. Дори преди 4 дни група нацистки боклуци- привърженици на държавния отбор, срамящ името на Апостола на свободата Васил Левски, вдигнаха плакати във възхвала на един главорез. Главорез избил близо 30 милиона човешки същества.
Но да се върнем към арменския геноцид. Тогава турските власти в пристъп на фашистка ярост избиват над 1,5 милиона арменци. Избиват ги по същият начин по който са избивали 5 века нас, българите. Избиват ги защото са от различен етнос и с различна вяра. Точно по същите причини е избивал и Хитлер в стремежа си да заличава цели народи.
Днес ние отбелязваме тази кървава вакханалия и от висотата на народ, приютил голям брой арменски бежанци. Компактни арменски групи живеят на цялата територия на България. Българският народ прие тези мъченици, защото много добре помни и знае своята робска участ от времето на Турското робство.
По времето на Народна Република България Арменският геноцид е институционализиран и беше престъпление да бъде отрича. Днес, когато наследниците на фашистите се върнаха на власт, в стремежа си да се поклонят на новите си господари отрекоха геноцида срещу арменците.
В България Общинските съвети на: Бяла Слатина, Бургас, Варна, Видин, Добрич, Лясковец, Пазарджик, Пловдив, Русе, Силистра, Стара Загора, Шумен и Ямбол официално са признали извършения над арменците геноцид.
За разлика от България, в София фашизираният Общински съвет под командата на Бойко Методиев Борисов не призна геноцида. През 2008 година Бойко Борисов в качеството си на кмет НЕ ДОПУСНА гласуването на декларация признаваща и осъждаща арменския геноцид. В момента Бойко Борисов е най-верният приятел на Реджеп Тайип Ердоган в сравнение с всички други балкански политици. Срам!
Ще завършим с великата поема на Пейо Яворов
Арменци
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят.. И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...
Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Иначе поклон пред убитите арменци, мисля че Франция наскоро призна арменския геноцид, ако не се бъркам 
Публикувано в 24.04.2013
