Убитите президенти и шефове във футболните клубове в България
Георги Калапатиров - Жоро Италианеца (Локомотив Пловдив)
Член на УС на Локомотив от 1993г. заедно с Петър Петров и председателя на УС Николай Попов.
Един от основателите на т.нар. "Клуб 777", след това става един от представителите на ВИС за Пловдив.
На 6 април 1995г. е убит с един куршум в сърцето край Гребната база в Пловдив.
Георги Проданов (Локомотив Пловдив)
Член на УС на Локомотив от 1994г.
Не свързан с криминалните среди занимавал се с брокерство и кредетиране.
На 15 юли 1995 загива при автомобилна катастрофа, при огледа се оказва, че спирачките на колата са прерязани.
Петър Петров - Пешо Патерицата (Локомотив Пловдив)
Член на УС на Локомотив Пловдив заедно с Георги Калапатиров и Николай Попов в началото на 90-те години.
Триото е основало "Клуб 777" впоследствие стават представители на ВИС.
На 24 март 1998г. е разстрелян в колата си в пловдивския квартал "Кичук Париж".
Димитър Димитров - Маймуняка (Искър София, Хебър Пазарджик, Беласица Петрич)
Маймуняка взима тимът от столичния квартал Дружба Искър София, който до този момент няма никакви успехи. Отборът обаче успява да спечели "В" група и влиза в "Б" през сезон 1998/1999, следващия сезон 1999/2000 Искър вече е във втория ни ешелон и се бори за място в елита, но след първия полусезон Димитров решава да премести тима в Пазарджик и поема местния Хебър като осъществява едно от много по това време обединения в българския футбол. Тимът се класира на третото място и печели плейофа срещу Добруджа след 2:0. Тимът влиза в "А" група, а в отбора играят играчи като бъдещите национали братята Миневи, Александър Тунчев и други. Сезон 2000/2001 Хебър играе тогавашната Висша лига и завършва 9-ти в крайното класиране, но Димитров прави ново обединява, като тогава взема и почти всички играчи от Хебър в Беласица и започват съвместно управление на тима от Петрич, който тогава е в "Б" група заедно с Костадин Хаджииванов по известен като Коце Маца.
Приближен до Георги Илиев част от групировката ВИС.
На 28 януари 2002г. Маймуняка е взривен след като влиза в блок в ж.к. Стрелбище в столицата. Бомбата се е намирала в една от пощенските кутии на блока.
Илия Павлов (ЦСКА София, Черно море Варна)
Илиян Павлов беше един от най-богатите българи той е председател на ЦСКА от 1994-1999г. и един от основните благодетели на тима през това време като на фланелките на "червените" е неговата фирма "Мултигруп". През 2001г. става президент на Черно море до смъртта си през 2003.
Основател на "Мултигруп" обявяван на няколко пъти за най-богатия българин.
Неговото убийство е изненадващо, защото той не е свързан с подземния свят. На 7-ми март 2003г. е убит от снайперист, след като излиза от сградата на "Мултигруп".
Стоил Славов (Славия София)
Заедно с Венцеслав Стефанов, Димата Руснака, братята Маргини, Младен Михалев-Маджо и Милчо Бонев са членове на УС на Славия когато тимът става за последно шампион на България през сезон 1995/1996.
Всички те са част и от групировката СИК, която по официални данни по онова време се занимава със застраховане.
На 19 януари 2004 Славов е взривен заедно с тримата си бодигарда в асансьор в офиса си на столичния булевард Джеймс Баучър 87.
Милчо Бонев - Бай Миле (Славия София)
Член на УС на Славия при шампионския сезон на "белите" продължава до смъртта си да е в управлението на тима.
Един от основателите на групировката СИК.
На 30 юли 2004 е разстрелян заедно с 5-ма от охранителите си в ресторант-градина "Славия", която се намира до стадион "Славия". Убийциите са облечени в полицейски униформи, след като всички лягат на земята те започват стрелба и убиват общо 6 души като други двама от охранителите на Бай Миле по чудото оцеляват.
Дмитрий Минев - Димата Руснака (Славия София)
Също член на УС на Славия при шампионската титла на "белите".
Част от СИК.
Руснака е убит на 24 октомври 2004 от снайперист, когато излизал от заведение "Upstairs" в столицата, което се намира на бул. Витошка 18А.
Николай Попов - Мартеницата (Локомотив Пловдив)
Президент на Локомотив Пловдив от 1993г. до 1995г.
Водач на "Клуб 777" заедно с Жоро Италианеца и Пешо Патерицата след това е и основния представител на ВИС за Пловдив.
Убит на 2 март 2005г. в жилището си в столичния квартал "Овча Купел".
Георги Илиев - Главния (Левски София, Левски и Велбъдж Кюстендил, Локомотив Пловдив)
Георги Илиев влиза във футбола чрез местния тим на Кюстендил Левски, който влиза в елита през сезон 1994/1995 след три поредни сезона между 6 и 8 място тимът стига до бронзовите медали през сезон 1998/1999. През следващия сезон тимът е преименуван на Велбъжд Кюстендил и печели в два поредни сезона 1999/2000 и 2000/2001 бронзовите медали. Преди началото на сезон 2001/2002 тимът на Велбъжд се обединява с втородивизионния тогава Локомотив Пловдив и използва лиценза на тима от Кюстендил и започва новия сезон във Висшата лига (тогавшното име на "А" група). Първият сезон Локомотив е 4-ти, следва 6-то място през следващия сезон, а през сезон 2003/2004 тимът става шампион на България и се завръща в евротурнирите след повече от 10 години. Любопитна подробност е, че на фланелките на Левски през средата на 90-те години е изписано ВИС-2 най-вероятно това е по-скоро реклама на застрахователната компания и Илиев не е давал пари за издръжката на отбора, а само за рекламата.
Основател на ВАИ Холдинг и основател на ВИС-2 заедно с брат си Васил убит през 1995. Лидер на групировката ВИС.
На 25 август 2005 след победата на Локомотив Пловдив в евротурнирите срещу ОФК Белград е убит от снайперист в "Буда бар" в комплекса Слънчев бряг.
Александър Тасев - Остап (Локомотив Пловдив)
След убийстово на Георги Илиев Локомотив Пловдив успява да намери добър собственик в лицето на Александър Тасев и отборът се стабилизира.
Неговото убийство е едно от изненадващите, тъй като Тасев не е свързан с "ъндърграунда" в България. Той е убит на 14 май 2007 в столичния квартал "Бояна", неговото тяло е намерено в личната му кола прострелян е с два куршума в главата.
Юрий Галев (Рилски спортист Самоков)
Един от най-култовите футболни босове у нас. Класира тимът от родния си Самоков до елита и на няколко пъти се завръща се в елита след като изпадаше в "Б" група.
Неговият бизнес беше свързан най-вече с курорта "Боровец" като преди години Галев владееше почти целия курорт.
През нощта на 20 юни 2010 Галев е прострелян с пет куршума след като се е връщал в родното си село Бели Искър макар и в много тежко състояние той е откаран в "Пирогов" жив. На 11-ия ден след разстрела умира в болницата.
http://www.sportabg.com/drugi/top/48006 ... te-klubove
[/center]