“Няма причина в България заплатите да са толкова ниски.” – разговор с генералният директор на МВФ Кристин Лагард
- Нали не казвате, че гърците развиват бурна научна дейност и че образованието им е на световно ниво и затова получават повече пари? Това ми звучи смехотворно.
- Съжалявам, че трябва да го кажа, но вие като народ имате доста ограничен мироглед, съсредоточен единствено върху материалните придобивки. Науката не е свързана само с материалните блага. съществуват и хуманитарни науки, където се изучава функционирането на обществото, различни социални модели и се търсят пътища за развитие на това общество. Смея да твърдя, че в тази сфера гърците са доста по-напред от която и да е друга нация. Тяхната обществена ангажираност, тяхното активно участие и съпричасност към случващото се в държавата им, в нейното управление, именно тази тяхна черта позволява те да са по-добре заплатени от вас. Те ценят труда си, времето което им е отредено да прекарат на тази земя и не смятат да ги продадат за жълти стотинки. Те водят борба за достоен живот, но я водят заедно, познавайки основите и смисъла на думата общество.
Няма как да накарате един грък, както това се случва с българите, няма как да го накарате да работи 10 часа, че и повече, на ден за 100 – 200 евро, защото видите ли някъде имало хора, които работели за 50-60 евро и имало безработни, които само чакали за да се вредят да получават въпросната мизерна надница. Гръка ще ви се изсмее, защото знае, че никой друг грък не ще бъде съгласен да работи при въпросните унизителни условия, но това е възможно единствено ако те се държат заедно като общество. С този начин на държание, на активност и съпротива, срещу опитите да бъдат пречупени и да повярват, че парите са всичко, гърците служат за пример на доста по-напреднали технологично общества, които обаче са изостанали в хуманитарното си развитие. Гърция в момента представлява основното поле на бойните действия, между религията на парите и нейните поддръжници от една страна и зрялото общество от друга. Тяхната роля в посоката на развитието на света като цяло в момента е от особено значение, именно чрез примера който дават като общество.
- Все пак, да се върнем в България. Как точно виждате възможно да се реализира това минималната заплата да стане 500 евро и то още утре?
- Това е въпрос на политическа воля от страна на управляващите и политиците като цяло от една страна, и на ангажираност с проблемите на обществото и държавата от страна на отделният човек, от друга. За целта вие като общество трябва да се обедините и ясно да заявите, че не ще търпите корупцията, шуробаджанащината и алчността да вземат превес над интересите на обществото. Не забравяйте че понятието република означава общо дело, а демокрация – управление на народа. Виждате ли ги някъде в България тези две понятия, реализирани в техния същностен смисъл.
Първата стъпка, която трябва да изградите като общество за да ви се повишат заплатите е да се организирате в истински синдикати. Синдикати които да принуждават държавата да действа, когато са нарушени, законите определящи трудовите правоотношения. Трябва да изградите силни синдикати, борбени, масови. Всеки един трудещ се трябва да се включи в синдикална структура, и тези синдикати трябва да се обединят, като противовес от една страна на склонността към корупция на държавните органи, и на алчността към печалба за сметка на работника от страна на работодателите от друга.
Нима не виждате многобройните организации на вашите работодатели по браншове и обединени на едно по-високо ниво в КРИБ – “Конфедерация на работодателите и индустриалците в България”. Защо те да могат да се обединяват, а когато вие решите да правите синдикат, или само дори проговорите за това, бивате смачквани и уволнени на часа? Нима не виждате, че чрез тези свои обединения те се договарят какви стъпки да предприемат за да запазят и увеличат своите печалби и за чия сметка. Договарят се на регионално, браншово и общодържавно ниво какво да е нивото на заплащането в съответния бранш и регион. Не ви ли прави впечатление, че докато говорят за конкуренция в бизнеса, конкуренция в заплащането между различните фирми в България почти не съществува. Че във вашето населено място независимо къде кандидатствате да работите заплатите са на едно ниво.
Именно това договарят по-между си работодателите в тези свои организации, те разчитат, че вие нямате избор и дори и да искате по-високо заплащане няма кой да ви го предложи и така в крайна сметка, ще се примирите с мизерните средства които ви дават. Те договарят по-между си не само нивото на заплащането, но и условията които ще ви осигуряват за да работите, доколко да спазват закона и какви действия да предприемат спрямо държавата за да им позволи да трупат още и още печалби. И така в един момент, държавата от общо дело става тяхна собственост, те трупат печалби, купуват политиците, корумпират чиновниците – рушат държавността. И смачкват в зародиш всеки един опит да се обедините. Синдикат за тях е мръсна дума, плашило, което трябва да бъде унищожено. Работника трябва да работи и да се чувства виновен постоянно, че не работи както трябва. Да се чувства заплашен, че има някой който веднага би дошъл на неговото място дори и за по-малко пари.
Колко от вас, които се оплаквате че получавате ниски заплати, колко от вас са чели “Кодекса на труда” , познават правата си и ги защитават? Колко от вас, когато са ставали свидетели на унизително отношение и нарушаване на трудовото законодателство спрямо свой колега са вдигали глас срещу това? Колко от вас са сезирали държавните органи за нарушенията в тяхното предприятие, нарушенията извършвани от техния работодател, които нарушения са изцяло за ваша сметка, колкото и да си мислите, че не ви засягат? Колко от вас, въобще са помислили да се обединят за да потърсят правата си? Колко от вас са се събирали за да обсъждате заедно общи действия срещу действията на вашия работодател? Колко от вас са потърсили връзка със действащи синдикални структури? Колко от вас вярват, че е възможно, заедно, чрез общи усилия, чрез изграждането на синдикални структури да подобрят трудовото си положение? Но не, вие вярвате в парите, не в общите усилия, и затова ще бъдете поробени.
Вие вместо да се обедините в една синдикална работническа структура. Прехвърляте своята отговорност изцяло в ръцете на политиците, на партиите, като разчитате, че те ще разрешат всичките ви проблеми, докато вие безропотно се трудите, за благоденствието на светата пазарна икономика. Нима не виждате икономическите сили стоящи зад всеки един политически проект? Нима не осъзнахте, каква роля ви е отредено да играете в света където парите са водещата ценност, когато най-нагло ви обясниха за “Обръчите от фирми”? Партиите, политиците, би трябвало да отстояват интересите на народа, но когато този народ спи и робува, а не следи постоянно действията на тези които е избрал да осъществят въжделенията му и да ръководят машината наречена държава, тогава този народ става жертва на собствената си апатия.
Кой дава пари на роби? Събудете се, обединете се. Създавайте синдикати, а не партии. Синдикати които да защитават правата ви, а не партии които да се борят за правото да ви управляват. Всяка една организация, която се стреми към властта, в държава без силни синдикални структури, се стреми към тази власт единствено водена от стремежа да се обогатява. Вие трябва да принудите, държавните институции да работят, а това става единствено чрез силни синдикални структури. Думите стачка и синдикати, трябва да са на върха на езика ви във всеки един момент. Вие не сте отделни хора, вие сте общество. Вие не сте просто работници, вие сте колектив. Вашият работодател не ви е господар и не той определя законите в държавата, а вие като част от обществото.
Така че накрая, бих искала още веднъж да наблегна на стъпките които трябва да предприемете, за да повишите жизнения си стандарт. Първо – осъзнайте, че парите не са всичко. Второ – ценете труда, знанията и уменията които притежавате, а не парите. Трето – вникнете в същността на понятията република и демокрация. Четвърто – бъдете активни граждани. Пето – обединявайте се в сдружения, чиято цел не е завземането на властта, а контрол върху начина по който тази власт се упражнява. Шесто – изградете силни синдикални структури, СИНДИКАТИ с главни букви, в който да участвате активно. Седмо – познавайте правата си и ги отстоявайте. Осмо – не се страхувайте, но знайте, че за да водите достоен живот е необходимо да се борите и да понасяте жертви като общество. Девето – СТАЧКА не е мръсна дума, а инструмент да защитавате правата си. Десето – роби или граждани, вие избирате.
Ето и линк към цялата статия:
http://neverojatno.wordpress.com/2012/05/01/500/
