[center]
[/center][center]
[/center]Развитието на културно-историческия туризъм в балканските страни възроди яростни спорове за етническата принадлежност на някои велики исторически личности. Българи и гърци се счепкаха за родопския Херой и певец Орфей - според едните той е елин, според другите - тракиец. Точка на спора тури американският режисьор на филма за аргонавтите, който го представи като... чернокож! Предложението за общо честване на Илинденското въстание скара македонски лидери. Президентът на републиката щедро се съгласи, че Кирил и Методий са на "вси славяни", т.е. че могат да бъдат и българи, но решително не ще да дава Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, тъй като те стоели в основата на македонската идентичност. Нищо че неведнъж са изразявали принадлежността си към българската нация. Румънски историци и общественици пък открай време водят яростна битка против фалшификациите около личността на Влад III Цепеш, войвода на Влашко (1468-1476). Въпросният войвода е широко известен по света не с победите си над турците, а с името Дракула, което заслужено предизвиква гнева и опроверженията на румънците. И въпреки това легендарните вампирски истории за княза вече водят стотици хиляди туристи в замъка му Бран, Трансилвания (в който той всъщност никога не е стъпвал).
Гневът на румънските историци и общественици този път обаче е предизвикан от книгата на нашумялата американска романистка Елизабет Костова "Историкът". В тази книга Влад III Цепеш Дракула е представен като човек, който говори и пише на български език. Но румънските историци направиха фаталната грешка да признаят, че Влад Цепеш Дракула е говорил на "църковнославянски", а не на български език.
Съгласни сме напълно с това определение. Понятието "църковнославянски език" е рожба на руския панславизъм от ХIХ век. И с него се означава просто старобългарския език - езика на св. св. Кирил и Методий, Климент и Наум. На този език в княжествата Влашко и Молдова се пишат всички административни и църковни документи до началото ХIХ век. Влашките и молдовските войводи са знаели и говорили добре този език, който, ако се съди и по имената им - Влад, Влайко, Дан, Богдан, Мирчо и т.н. - им е бил и майчин, и бащин.
Как става всичко това? България владее Влашко и Молдова от 640-645 г. Тогава хан Кубрат ги отнема от Аварския хаганат. По това време те са населени със славяни. Романизираното тракийско население е изтеглено в днешна Северна България още през 275 г. от Римската империя, която вече няма сили да защитава отвъддунавските си владения. На територията на Влашко и Молдова и на по-голямата част от Украйна е разположена и България до 680 г. Тогава хан Аспарух започва война с Византия, завършила в 681 г. със завладяването на Мизия и с установяването на българската столица в Плиска. Това обаче не означава, че са изоставени Влашко и Молдова. Напротив, територията на Отвъддунавска България се увеличава с областта Трансилвания и с днешна Словакия през 799-805 г. след победите на хан Кардам и хан Крум над аварите.
Но по-интересно е какво става в последните два века (ХII-ХIV век). Освободителното въстание на Асен и Петър обхваща и отвъддунавските български земи. Още цар Калоян (1197-1207 г.) се титулува цар на България и Влахия. В 1203 г. унгарският крал Емерих се оплаква на папа Инокентий III, че българският цар му е отнел Трансилвания. Папата му отговорил, че това са земи от "патримониума" (буквално - бащиния) на България, така че да си трае. Особено показателно е, че навсякъде в морските карти на Генуа, Венеция и Каталуния като България се обозначават именно земите на север от Дунав, а за тези на юг се ползва названието Загора. През 1314 г. Генуа се оплаква, че в Белгород - Днестровски българските държавни пристанищни власти са ограбили генуезка галера. А цар Иван Шишман не случайно премества столицата си в Никопол, за да отстъпи - пак на своя територия - на север от Дунав в случай на турска победа.
Днешните румънци говорят на вулгаризиран латински език, макар и със силни лексикални заемки от българския - около 35% от думите. Как се е получил този феномен? Учените балканисти все повече се съмняват в официалната румънска теза. Според нея романизираните даки са оцелели в Карпатските планини и през ХVI-ХVIII век благодарение на демографския си прираст са залели Влашко и Молдова. Изворите от V-ХIII век не съобщават за власи в Карпатите. Едва през ХI-ХII век започва да се говори за тях, но... в Тесалия, Епир и Странджа. Тесалия по едно време е наричана дори Велика Влахия. Власи убиват Давид - брата на цар Самуил. Разселението им достига до Македония и Албания, където в ХVII век процъфтява един интересен техен културен и икономически център - Москополе.
Затова редица учени напоследък предполагат, че когато Византия в ХI век опира отново до Дунав, има постепенно преселение на власи на север, предизвикано от византийските императори. То продължава и при Иван Асен II, когато и Тесалия, и днешно Влашко отново са в рамките на една държава. Така власите в Отвъддунавска България заемат значими позиции в демографско отношение. И в мирния двубой с българския език е победило латинското наречие, на което са говорили пришълците власи. Но това става чак през ХVIII-ХIХ век. Така че през ХV век Влад III Цепеш - Дракула наистина е говорил и писал на български език.
Две сведения в хрониките - от 837 г. и от 969 г. - сочат, че Отвъддунавска България е била разделена, както и цялата територия на страната, на две или три области (комитати), пряко подчинени на владетелите на Плиска и Преслав. През Втората българска държава обаче те са воеводства - гранични области, ползващи се с по-голяма или по-малка автономия. Тази система е заимствана от Византия и е изключително ефективна, тъй като населението тук не плаща данъци, развива богати стопанства и естествено ги брани яростно от нападатели, а заедно с тях и границите на страната.
С падането на южнобългарските земи под османска власт и на политическия обединителен център Търново Влашко и Молдова "увисват" в политическо отношение. И постепенно заживяват самостоятелен живот - бият се, и то успешно, с турци, унгарци, татари и поляци, стават васали на Будапеща или Истанбул, но запазват своята автономия. Обединяват се едва през 1859 г. Чак тогава страната официално започва да се нарича Румъния. И цялата държавна пропаганда, и преди всичко, разбира се, училищата, започва да набива в главите на следващите поколения, че са потомци само и единствено на римляни и даки.
viewtopic.php?f=53&t=46441 - Какво става с трупа на Хитлер ?
viewtopic.php?f=53&t=46425 - Смъртта на Наполеон Бонапарт
viewtopic.php?f=53&t=46427 - Мистерията ,,Распутин''
[/center]