Разби се самолетът на полския президент Лех Качински!

[turbogena]

Голяма трагедия...

[Cesc Fabregas]

Тези неща не стават току-така!!! За пръв път съм съгласен с Ицо!

[acmilan]

Бог да прости президентът Качински и всички загинали хора!Колкото до евентуална руска намеса,не я изключвам въобще,от 1917 г. това е най-долното племе на света...

[защо]

Разкриха ги! С помощта на таен препарат, разработен в лабораториите на КГБ, руснаците са предизвикали мъгла в района на летището, след което, под прикритието на мъглата са посадили дървета, които, наторени със специален препарат, разработен в лабораториите на КГБ, са порастнали за един час толкова, колкото за 50 години биологичен растеж, после с помощта на мощна врачка, агент на КГБ, са установили телепатична връзка с Качински, подчинили са волята му и са го накарали да нареди на пилота да кацне на сляпо в мъглата и да се прасне в дървото.

[xWarden]

Това е голяма трагедия...Аз също мисля, че руснаците имат пръст в това

[unist_gp]

Авторът на филма "Катин" и група във Фейсбук с кампания срещу "канонизирането"

Краков не пуска Лех при кралете


Решението Качински да намери покой до Владислав Варненчик раздели поляците





Решението за погребение на президента във Вавелската катедрала раздели поляците. За първи път след самолетната катастрофа, при която в събота загинаха президентът Лех Качински и още 95 души, се появиха първите пукнатини в обединила се в скръбта си Полша. Повод за разделенията са намерението президентът и съпругата му Мария да бъдат погребани в криптата на Вавелската катедрала в Краков, където са положени тленните останки на крале, сред които Владислав Варненчик, военачалници и национални герои. Във вторник вечер около 500 души се събраха на шумен протест в Краков с плакати "Не в Краков, не във Вавел" и "Убедени ли сте, че Качински е равен на кралете". Решението президентската двойка да бъде погребана именно във Вавелската катедрала бе обявено от архиепископа на Краков Станислав Дживиш след консултации със семейството на Качински, вкл. с брат му Ярослав. Според протестиращите обаче значимостта на покойния президент се преувеличава и честта, която му се оказва, е незаслужена. Водещият полски вестник "Газета виборча" нарече решението "прибързано и емоционално". Полският режисьор Анджей Вайда, създател на филма "Катин", посветен на избиването на полските офицери в Катинската гора през 1940 г., отправи призив към полската църква да отмени решението си за погребението, предаде АФП. Според него то поражда големи протести и заплашва да предизвика разделения в полското общество, които могат да се окажат най-големите от 1989 г. За снощи бяха планирани още протести в Краков, Варшава и три други града. Във Фейсбук бе организирана група "Не на погребението на Качински във Вавел", която до вчера следобед бе събрала 30 000 поддръжници. "Ако Качински бе починал от естествена смърт, никога нямаше да бъде погребан във Вавелската катедрала. Скоро ще си спомним грешките му и в много случаи мъката ще бъде заменена от омраза", каза местен жител на Краков. Бившият полски президент и създател на "Солидарност" Лех Валенса обаче заяви, че приема решението и че е "верен син на църквата, грешен, но вярващ". "Може да не съм съгласен, но щом е взето решение, приемам го", заяви Валенса

http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=321158

[unist_gp]

Истинската история

В битката при Варна загива цветът на полското рицарство

Смъртта на крал Владислав ІІІ Варненчик отключва тежка тригодишна политическа криза в Полша

Иван Петрински
http://www.segabg.com/online/new/articl ... id=0001301



Дори да се окаже вярна хипотезата за независима, или поне васална, българска държава във високите части на Западна Стара планина (в. "Сега" от 2 юли 2009 г.), реалната власт на цар Константин Срацимир ще да е била незначителна. По-голямата част от времето до 1422 г. той ще да е прекарвал затворен в някой от труднодостъпните замъци в поречията на Тимок и Искър без кой знае какви възможности да влияе съществено върху събитията въпреки съчувствието на останалите европейски владетели.

Макар почти всички български земи вече да са под османска власт, при това здрава и сигурна, изглежда, че българите продължават да смятат поробването си за кратковременно. През 1433 г. френският пътешественик Бертран дьо ла Брокиер е удивен от една особеност на жителите на София. Всички те "имали голямо желание да се освободят от робството, стига да намерят някой да им помогне". Не бива да вадим погрешни изводи от последната част на цитата. Страшното, което се случва в края на ХIV в., е не толкова османското завоевание, колкото практически пълното унищожаване на политическия и интелектуалния елит (в. "Сега" от 19 юни 2008 г.), което оставя българите без водачи и опора в трудните десетилетия след османското завоевание. Както скоро ще стане ясно, дори и с външна помощ освобождението ще дойде след почти 5 столетия.

Сключеният през 1429 г. мирен договор между унгарския крал Сигизмунд и султан Мурад II стабилизира османските турци на Балканите. През 1430 г. пада Солун. През 1440 г. османските войски вече заплашват Унгария, след като опустошават южните части на страната от р. Тиса до Трансилвания, а на 27 юни завземат и Ново Бърдо, столицата на деспот Георги Бранкович, с което средновековната сръбска държава на практика престава да съществува. Мечтата за освобождение на балканските народи изглежда все по-далечна.

* * *

Няколко събития на Балканите все пак подхранват надеждите за избавление. През първата половина на 30-те години на ХV в. няколко османски армии са разгромени в Албания. През пролетта на 1443 г. близо до Железни врата и през септември при р. Яломица трансилванският войвода Янош Хуняди разбива османските войски. Почти до края на следващата 1444 г. надеждите на българите за освобождение сякаш се възвръщат. Нещо повече - някои османски извори твърдят, че владетелят на Карамания Ибрахим бег влязъл в сговор с новия полско-унгарски крал Владислав III. Така през 1443 г. султан Мурад II се оказва въвлечен в тежки сражения в Мала Азия, далеч от Балканите, което може би доголяма степен обяснява успехите на първия поход на крал Власилав III и Янош Хуняди. През 1444 г. с помощта на генуезки търговски кораби султанът се прехвърля през Проливите и обединява силите си с европейските османски войски.

Никак не е сигурно, че двата похода на крал Владислав III дори при най-благоприятно развитие на събитията биха имали някакво благотворно влияние върху историята на българския народ. Както свидетелства ходжата Саадеддин, кралят имал намерение "да завладее и премахне напълно царството на страната (т.е. да прогони напълно османските турци от Балканите"). В същото време едва 20-годишният крал вече има в титулатурата си и едно "по божията милост крал на . . .България . . .". Така походите на крал Владислав III трябва да се схващат единствено като завоевателни, с цел разширяване на земите, владени от Унгария и Полша, обединени в този момент в лична уния. Този поход трябва да се свързва преди всичко с отдавнашните мечти на Унгария за балкански завоевания, и на Полша - за излаз на Черно море. С България и с българите тези походи, за жалост, нямат много общо.

Вероятно така ще трябва да се разбират и някои податки за неучастие, или за непълноценно участие на българите в битката при Варна. Свидетелство за това е едно писмо на Янош Хуняди до папа Евгений IV, датирано през 1445 г. В него като една от причините за разгрома при Варна се посочват "неизпълнените обещания" на някои български князе - вероятно Фружин и наследниците му (Б. Цветкова, 1979 г. и въпреки П. Петров, 1969 г.). Ако добавим и безспорния факт, че разнородната войска на крал Владислав III ограбва и поругава наред православните храмове, че съществуват даже опити за обръщане в католицизъм на местното българско население, вероятно ще стане по-обяснимо ограниченото българско участие поне във втория поход на Владислав III. Наистина кралят забранява решително всякакви посегателства над православните храмове, но в разнородната му войска тази заповед едва ли е имала тежестта, която се е очаквало.

И още - въпреки че по пътя на втория поход някои български села се присъединяват изцяло към похода, маршрутът на кръстоносците е строго наблюдаван и ограничаван от османските войски, които на практика превръщат втория поход на Владислав III през 1444 г. в контролиран и направляван от самото му начало.

Ходът на битката при Варна е широко известен и често обсъждан, та тук ще може да се каже само главното - крал Владислав III и войводата Янош Хуняди успяват да отбележат силно начало за християнските войски. Точно когато победата изглеждала съвсем близо, самонадеяният крал, все още почти момче, извършва глупост, наричана учтиво "груба тактическа грешка". Начело на личната си гвардия от 500 конника, предимно поляци на възраст подобна на Владиславовата, кралят се насочва към еничарските редици, устремен към командния пункт на султан Мурад II. Разбира се, такава атака не можела да има успех. Малкият отряд е обкръжен. Започва методичното избиване на цвета на полското рицарство, на наследниците на най-знатните полски родове. Еничарят Коджа Хъдър обезглавява крал Владислав III и изпраща главата му на султан Мурад II.

Една наистина бляскава българска победа над западното рицарство имаше вчера своя 805-и рожден ден. В битката при Одрин - 14 април 1205 г., цар Калоян нанася първото страшно и незабравимо поражение на нововъзникналата Латинска империя. Вероятно битката при Варна е продължение в чисто военен аспект именно на Одринската битка. За съжаление, през 1444 г. нашите предци са от страната на победените.



* * *


На 10 ноември, в битката при Варна, наричана често "битка на народите", загиват между 10 и 12 хиляди християнски воини в опит да спрат настъплението на османските орди към Централна Европа. 500 от тях са най-изтъкнатите представители на полските аристократични родове. Всички те са от личната гвардия на крал Владислав III Варненчик и тях той предвожда в последния си непремислен щурм към еничарското укрепление. Всички те са съвсем млади и са бъдещето на средновековна Полша. В битката при Варна загиват и особено много представители на полския висш клир.

Унижощаването на военния, аристократичен и религиозен елит при Варна има тежки последици за Полша. Крал Владислав III, естествено, не оставя наследници, но не само поради младата си възраст. Полша избира следващия си крал - Казимир IV Ягело, по-малък брат на Владислав III, чак на 25 юни 1447 г.

Както е добре известно, тялото на Владислав III никога не е намерено. Само главата му дълго е разнасяна из анадолските провинции на Османската империя, дебело обмазвана с пчелен мед. Гробницата на краля до Варна, както и гробът в замъка Вавел в Краков, са символични, т.нар. кенотафи, които не съдържат тленни останки.

През 1918 г. е започната процедура за канонизирането на Владислав III, която е спряна от Ватикана поради нетрадиционната сексуална ориентация на краля.


Днес

Без никакво съмнение събитието на миналата седмица бе самолетната катастрофа до Смоленск в събота, пак на 10, но април, при която загинаха 96 души от политическия, военния и културния елит на Полша. Този път, за разлика от преди 566 г., няма данни за дестабилизация на държавата. Заместниците на загиналите висши чиновници и военни поеха автоматично функциите им веднага след разпространяването на новината за катастрофата. Маршалът на Сейма Бронислав Коморовски по конституция стана изпълняващ длъжността президент на Полша. Тази неделя загиналият полски президент ще бъде погребан в съборната църква "Св. Станислав и св. Вацлав" в замъка Вавел в Краков. Така спорният приживе президент и съпругата му ще бъдат съвсем близо до помпозния кенотаф на крал Владислав III Варненчик.



Страници от "Корона на историите" на ходжата Саадеддин с описание на битката при Варна, Национална библиотека "Кирил и Методий"-София; Рицарски меч, открит на бойното поле, трислойно желязо, централноевропейски оръжейни ателиета, средата на ХV в., Национален исторически музей-София; Схема на битката при Варна, 10 ноември 1444 г. (по Д. Ангелов и Б. Чолпанов).