Мнениеот pomiqrat » 03 ное 2025 13:38
През 1997 г. Ашли Джъд отказва домогванията на Харви Уайнстийн в хотелска стая. Той я вкарва в черен списък. Двайсет години по-късно, тя помага за унищожаването на неговата империя.
През 1997 г. Ашли Джъд е на 29, изгряваща звезда с талант, красота и кариера, която набира скорост към А-листа. Участвала е в „Руби в Рая“, „Жега“ и предстои да играе в „Целуни момичетата“ – трилър, продуциран от Miramax, студиото на Харви Уайнстийн.
Уайнстийн изисква „бизнес среща“ в хотел „Пенинсула“ в Бевърли Хилс. Срещите в хотелски апартаменти не са необичайни в индустрията – офисите са заети, хотелите предлагат уединение. Джъд отива.
Уайнстийн отваря вратата по халат.
Пита дали може да ѝ направи масаж. Когато тя отказва, той пита дали ще го гледа, докато си взема душ.
Джъд отказва. Извинява се, напуска възможно най-бързо, без да го ядоса – пресмятането, което всяка жена прави, когато силен мъж прекрачи границата.
Тя разказва на семейството си. Разказва на колеги. Но не го обявява публично. Защото през 1997 г. да докладваш Харви Уайнстийн означава да сложиш край на кариерата си.
Уайнстийн контролира Miramax, едно от най-могъщите холивудски студиа. Той решава кои филми ще се правят, кои актьори ще получат роли, кои кариери ще процъфтяват или ще загинат.
Да го отхвърлиш, означава последствия.
Кариерата на Ашли Джъд не приключва веднага. Тя продължава да работи: „Двоен риск“ (1999) е хит, „Където е сърцето“ (2000) е успешен.
Но големите роли – тези, които превръщат актьорите в легенди – спират да идват. Тя е обмисляна за роли, след което мистериозно е отхвърляна. Кастинг директори изразяват интерес, след което замлъкват.
Тя не знае защо. Тя е талантлива, професионална, търсена. Но възможностите се изпаряват.
Години по-късно причината става ясна.
През декември 2017 г. режисьорът Питър Джаксън дава интервю, в което разкрива, че в края на 90-те години, когато подбира актьорите за „Властелинът на пръстените“, Miramax (студиото, първоначално замесено) му е казало, че Ашли Джъд и Мира Сорвино са „кошмар за работа“.
Джаксън им вярва. Той не каства Джъд или Сорвино.
„Сега подозирам, че това е била клеветническа кампания на Miramax“, казва Джаксън през 2017 г., след като злоупотребите на Уайнстийн стават публични.
Ашли Джъд е била в черен списък. Уайнстийн системно е унищожавал репутацията ѝ зад затворени врати – казвал е на продуценти, режисьори, студийни ръководители, че тя е трудна, непрофесионална, кошмар.
Нищо от това не е вярно. Но Уайнстийн има власт и думата му тежи.
Джъд губи роли, за които дори не е знаела, че е била обмисляна. Траекторията на кариерата ѝ се променя. Всичко това, защото е отказала да позволи на Харви Уайнстийн да я нападне.
Това не е уникално за Ашли Джъд. Уайнстийн използва същия модел върху десетки жени:
* Кани ги на „бизнес среща“ в хотелска стая.
* Появява се по халат или хавлия.
* Изисква масаж, сексуални услуги.
* Ако бъде отказан, унищожава кариерите им чрез кампании с шепот.
Роуз Макгоуън. Мира Сорвино. Гуинет Полтроу. Салма Хайек. Лупита Нионго. Над 80 жени в крайна сметка излизат с подобни истории.
В продължение на десетилетия Уайнстийн действа безнаказано. Хората знаят – актрисите се предупреждават, агентите отклоняват клиентите си от частни срещи с него, на асистенти им е наредено никога да не оставят жени сами с него.
Но никой не го спира. Властта му го защитава. Студиото му прави пари. Да проговориш означава самоубийство на кариерата.
Така жените мълчат. До октомври 2017 г.
На 5 октомври 2017 г. „Ню Йорк Таймс“ публикува разследване: „Харви Уайнстийн плащаше на обвинителки за сексуален тормоз в продължение на десетилетия“.
Ашли Джъд е назована. Официално. Описвайки инцидента в хотелската стая през 1997 г.
В рамките на дни още жени излизат напред. Роуз Макгоуън разказва подробно обвинения в изнасилване. Гуинет Полтроу описва тормоз. Шлюзовете се отварят.
На 15 октомври актрисата Алиса Милано туитва: „Ако сте били сексуално тормозени или нападнати, напишете ‘me too’ като отговор на този туит“.
В рамките на 24 часа над 12 милиона жени отговарят с #MeToo.
Движението – първоначално основано от активистката Тарана Бърк през 2006 г. в подкрепа на оцелелите от сексуално насилие в маргинализирани общности – става глобално.
Готовността на Ашли Джъд да говори официално помогна това да стане възможно. Тя е утвърдена, надеждна, няма какво да спечели и всичко да загуби, като излезе публично.
Нейното свидетелство дава кураж на други жени. Щом Ашли Джъд може да рискува кариерата си, като проговори, може би и те могат.
Уайнстийн е уволнен от компанията си на 8 октомври 2017 г. – три дни след статията в „Таймс“.
През май 2018 г. е арестуван в Ню Йорк.
През февруари 2020 г. е осъден за изнасилване и сексуално посегателство. Осъден на 23 години затвор.
През март 2023 г. е осъден в Лос Анджелис по допълнителни обвинения.
Харви Уайнстийн, един от най-влиятелните мъже в Холивуд, в момента е в затвора. Вероятно ще умре там.
Империята, която той изгради чрез сплашване, насилие и вкарване в черен списък, се срина.
Ашли Джъд съди Уайнстийн през 2018 г. за клевета и намеса в кариерата ѝ – специално за вкарването в черния списък, което ѝ коства роли като тази във „Властелинът на пръстените“.
Делото е частично прекратено (някои искове попадат извън давностния срок), но искът за клевета продължава.
То е уредено конфиденциално. Но самото съдебно действие е значимо: подвеждане на насилниците под отговорност не само за посегателство, но и за щетите в кариерата, които нанасят на жени, които им отказват.
От 2017 г. Джъд се превръща във виден активист. Тя говори за сексуален тормоз, права на жените, глобални хуманитарни въпроси. Използва платформата си, за да защитава оцелелите и да настоява за системна промяна.
Но тя също така губи възможности заради #MeToo. Някои режисьори и продуценти я смятат за „противоречива“ или „трудна“ (иронично, тъй като Уайнстийн невярно разпространяваше точно тези обвинения).
Проговарянето не е оправило кариерата ѝ по магически начин. Струва ѝ, дори докато помага на други.
Това е реалността на това да си пръв: понасяш удара, за да не се налага на други.
През 1997 г. Ашли Джъд отказва домогванията на Харви Уайнстийн в хотелска стая. Тя е на 29, талантлива, в началото на това, което е трябвало да бъде легендарна кариера.
Уайнстийн я вкарва в черен списък. В продължение на двайсет години тя губи роли, защото могъщ мъж ѝ отмъщава за това, че е казала „не“.
През 2017 г. тя говори официално. Нейното свидетелство помага да се запали #MeToo – глобално преосмисляне на сексуалния тормоз и посегателство.
Уайнстийн е осъден, хвърлен в затвора, империята му е унищожена.
Но Джъд губи двайсет години възможности. Губи роли, които никога няма да си върне. Води правни битки, които изцеждат времето и енергията ѝ.
Проговарянето не е било безплатно. Струва ѝ кариерен импулс, лично пространство, мир.
Тя го прави въпреки всичко.
Това е смелост: не да се втурнеш в опасност, а да се отдалечиш от хищници, дори когато цената е всичко, за което си работил.
И след това, двайсет години по-късно, да се изправиш и да ги назовеш – знаейки, че това отново ще ти струва.
Ашли Джъд казва „не“ през 1997 г. Тя казва „стига“ през 2017 г.
И Харви Уайнстийн, който е мислел, че властта му го прави недосегаем, е в затвора.
Един глас може да започне революция. Но струва скъпо на човека, който проговаря пръв.
Помнете това, когато празнувате #MeToo.
Ашли Джъд плати цената.
4 000 и пак ми задай същия въпрос.
Става въпрос за 1989 г. :lol: :oops: :lol:
Drunken_Master написа:а доходът на глава от населението - 7500 долара годишно (повече, отколкото през 2011 г.)
Drunken_Master написа:България щеше да е 50-60 млн., ако не бяхме под Османско робство.
[/offtopic]
