Историята е следната:
Във Facebook има различни страници, свързани с борбата. Една от тях — очевидно не подкрепяща новото ръководство — публикува основно материали срещу Станка Златева. И какво общо имам аз?
За профилна снимка на страницата е използвана моя снимка, а за корица – снимки на Семен, Могамед и Биляна.
И така… станах без вина виновен.
Г-жа Златева е решила, че всичко, написано на тази страница (включително обидите, които е цитирала в поста си), съм ги писал аз.
Не е смешно. Тъжно е.
Тъжно е, че трябваше да обяснявам каква е разликата между страница и профил. Че трябваше да обяснявам какво значи верифициран профил. Че нямам нищо общо с тази страница, нито с написаното там.
Тъжно е, че трябваше да напомня, че има десетки страници, публикации и статии, в които са използвани мои снимки – най-малкото защото съм публична личност. И това, мисля, е нормално.
Тя няма да се извини.
Няма да се извини, че първо ме обиди в национален ефир, след което ме обвини и оклевети в неща, които никога не съм казвал.
Аз съм Кирил Милов. Изказах мнението и позицията си в предишния пост.
Няма да позволя да ме злепоставят, обиждат и да говорят лъжи по мой адрес.
Разграничавам се от всички страници, свързани с борбата, и от съдържанието в тях.
Имам един-единствен профил – и това е този!
Никога не бих си позволил да обидя жена. Не толерирам такова поведение и никога не съм казвал нищо срещу Станка Златева.
Аз възпитавам дъщеря. И го правя с цялото си сърце и отговорност – да расте със самочувствие, достойнство и уважение към себе си и другите.
Пак казвам - точно затова никога, при никакви обстоятелства, не бих си позволил да унижа или обидя жена – още по-малко публично. Не говоря за уважение, за да звуча добре в социалните мрежи – аз го живея всеки ден. И който ме познава, го знае. Така че да ме обвиняват в нещо, което е в пълен разрез с всичко, което съм – не само е обидно, а и крайно несправедливо.
Рядко куха гъдулка управлява българската борба в момента...
