История на България

[Drunken_Master]

Само да питам върлите патриоти, съществуват ли славяните? Щото дълго време въртяхте мантрата, че ги нямало, били некакви роби, били некакви словени и т.н. Ако все пак съществуват, значи има някакъв напредък...

[ElCapitana_Puyol]

Екзекуцията на най-българските букви

проф. Никола Алтънков, из "История на БКП /1919 -1989/

ПРАВОПИСНАТА РЕФОРМА 1945 Г.
Народът и нацията бяха разрушени, смлени и наново омесени в едно престъпно тесто, което целеше – и до голяма степен успя – да направи България нещо съвсем различно и несравнимо по-лошо от онова, което комунистите завариха на 9 септември 1944 г. Някои биха го нарекли „изграждане на социализъм”.
Към разрушаването на България се пристъпи бързо, последователно и с невероятна жестокост. Още през есента на 1944 г. се създаде комисия от експерти за промяна на правописа и в същото време се направиха настоятелни постъпки (инициирани и подкрепяни от фактори извън България) за премахване на църковната схизма и избиране на български екзарх със седалище в София. С тези два удара се подготвяше отродяването на поне три милиона чисти българи и превръщането им в чужденци. То не закъсня, макар че остана трето по време, но първо по важност. Едно от неизвестните престъпления на комунистическия режим, на което не се обръща сериозно внимание, но което причини неотразими злини върху националната тъкан – и продължава да злодее, – е правописната реформа от 1945 г. Този акт на новото правителство, взет през втория етап на кланетата – тези от късната зима и пролетта на 1945 г. – и в разгара на военните действия по полетата на Югославия и Унгария, съвпадащ по време не само с Народния съд. Той съвпадна и с отпадане на схизмата, наложена върху православната ни църква, и избирането на нов екзарх, но създаде необратими последици, които продължават да влияят и до днес на политическия ни живот.
Българският литературен език, включително регламентираният правопис, се появява през периода след Освобождението. При първата кодификация на книжовния български език през 1878 г., проведена от проф. Марин Дринов, ѣ е запазена като буква, но на нейното етимологично място. Дриновото правило се запазва и е утвърдено в първия официален български правопис след Освобождението, въведен през 1899 г. с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов. „Иванчевският правопис” остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921 г., а през 1923 г. е възстановен в основните си положения и действа до комунистическата правописна реформа от 1945 г.
В него звукът ъ се представя с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологична основа, както и с буквата ѣ (ят). Краесловните ерове (ъ и ь) остават, както и глаголните окончания с а и я. Изписването на пълен и кратък член е по синтактично правило. Групите ър/ръ и ъл/лъ се изписват по североизточното произношение.

От 1899 г. чак до 1945 г. буквата ѣ е с двоякия си изговор – ту „е”, ту „я”: „екащите” българи изговарят „млѣко” – млЕко, а „якащите” – млЯко, и това не пречи никому, напротив, обединява българите от най-източните краища на България край Черно море и от най-западните покрайнини при Охрид, Шар, Скопие, Ниш и Зайчар и с изключение на някои комунисти и леви земеделци нацията е била винаги на мнение, че тази антична, традиционна старобългарска буква трябва безусловно да се запази като символ на обединена България.
Дори преди Освобождението и в период, когато тепърва предстои кодифициране и регламентиране на българския език, има гласове и предупреждения за запазване на неговата чистота и уникалност. Хилендарският свещенослужител Иларион Стоянов свидетелства (1844 г.) за борбата за запазване на българския облик на езика и азбуката по време на османското владичество в условията на нахлуване на печатни руски текстове.
Големият проблем за ръководителите на българската левица – говорим за комунисти и земеделци, за БКП и БЗНС - след началото на ХХ в. е съществуването на е двойно, или т.нар. „ят”. С този знак – произнасящ се ту като „е”, ту като „я”, се е постигнала почти пълна спойка между двата основни говора: популярното „якане” на изток и на север и „екането” на запад и на юг, разбира се, условно, понеже якане и екане се срещат из цялата страна. Македонците „екат”, сиреч в повечето думи етимологичното ѣ те произнасят като „Е”, а в другите говори – основно като „Я”. Това пречи на левичарите точно защото буквата споява, обединява и събира заедно народа като цяло, докато БЗНС и БКП - всяка партия по свои съображения, но еднакво вредни – целят разединение, разкол, разрив.

[NOMER14]

Е, па тоа!
Правописната реформа е най-хубавото нещо, което се е случило в културния ни живот.
Пак ще го напиша. Българската азбука дава на нас, българите, да пишем това, което чуваме. Другите народи пишат едно, а четат друго, една буква в началото се чете по един начин, а в края по друг или пък съобразно другите букви/звуци около нея. Нямаме запетайки, чертички, 2 точки, ъгълчета на буквите. Последната простотия, която махнаха наскоро бе - пишеш участвува, а четеш участва. Да ме извиняват бансканлии.
На село ми попаднаха като ученик книжки преди Девети. Ей, не може да се четат, очите ми се насълзиха от напрягане и това Ъ накрая. Преди 2-3 години направих отново опит. Ами, не се чете.
Четенето на книги ти оправя диалекта.
Лошото е, че по телевизия и радио менят и налагат нови ударения на думите. Времето от промЕнливо стана на променлИво. Ореховата шума стана орехОва и т.н.

[ReBorn1982]

Като гледам как ударно се вкарват английски чуждици в българския език, скоро от него нищо няма да остане.

[pomiqrat]

Като гледам как ударно се вкарват английски чуждици в българския език, скоро от него нищо няма да остане.

Като гледам колко много турцици и немцици има, се чудя на какъв език говорим.

[Drunken_Master]

Много е сложно, да се води диалог с Помияра...

[ReBorn1982]

Като гледам как ударно се вкарват английски чуждици в българския език, скоро от него нищо няма да остане.

Като гледам колко много турцици и немцици има, се чудя на какъв език говорим.

Едно е да вкарваш чуждици за неща, за които не е имало дума/думи в българския език (както е случаят с повечето от тях), съвсем друго да подменяш хубави български думи с англицизми .....

[Dust]

Като гледам как ударно се вкарват английски чуждици в българския език, скоро от него нищо няма да остане.

Чуждиците основно засягат техническата част и е съвсем нормално да навлизат чуждици в нашия език.
В българския език има над 150, а може и над 200 да са турските думи, но както виждаме езикът ни не се е загубил.

[Eminem]

Пълни глупости. В ежедневието се използват всякакви малоумни английски чуждици. Това е така, защото нямаме уважение нито към родината, нито към езика ни.

[Dust]

А какво е оправданието ни да използваме толкова много турски думи?
Защо след освобождението същите не са ги изкоренили вместо да ги предават през поколенията?
Толкова ли е трудно да кажем неженен мъж вместо ерген?